"Смешно" ли е раждането?

Чистофайник!     

Все си мислех, че надали ще ми се случи да ви пиша тук куризони сутуации, обаче явно бебетата предлазполагат към такива.
При нас смешките бяха на изписването, когато дойдоха бабите, лелята, дядодото, изобщо цялата рода и естествено създадоха суматохата. Излизаме ние с бебо, акушерката и таткото и съответно ни снимат с камерата, как, моментът велик, обаче мама по калцуни още, толкова исках да си ходя, че хич даже не съм разбрала, че с калцуните щъкам още. Лошо няма, смяха ми се малко, нищо, не мога ги сваля, бебока в мен.Почнаха да реват бабите, да подаряват едни букети едни цветя, а вземи ги де, с коя ръка, че на всичкото отгоре и донесли едни букети и едни  бонбони за акушерката-баща ми, айде поодари и ги, е как да й ги подаря като държа детенце. Като почнаха да се чудят тия ми ти хора кой да й даде на жената букета и бонбоните, кой да вземе бебето, а тя седи и чака, ужасно неловка ситуация.

3дравейте,мами Досега само ви четях,та ре6их и аz да раzкажа zа моето раждане...Приеха ме 2 седмици преди термина zаради високо кръвно.Нагледах се на майки,които идваха,раждаха и си отиваха,а аz все там си стоях...Един ден ме преглежда една лекарка и ми впръсква не6то си долу.Аz я питам какво е това,а тя"Ами гел zа омекотяване на 6ийката на матката,zа да получи6 контракции" Те искали вече да раждам,явно съм им омръzнала ,ама никой ни6то не ми каzа...Почнах аz да чакам контракции-да ама няма...идва тая на другия ден сутринта,пак ми пръска тоя гел,вече получих контракции и то много силни но докъм 5 часа следобед и после спяха... Раzбраха,че няма така да стане,дойде главния доктор и ми каzва"Госпожо,имате инфекция и трябва да направим всичко въzможно да родите,утре съм на zъболекар,zатова сте свободна,но вдругиден идвам и почваме"  Другите майки умряха от смях,викат ми,че никой не е раждал с прекъсване като мен.Един ден болки,един ден почивка и така Като дойде деня отивам аz да иzпу6а една,че много се бяха иzнервила ама на етажа с родилките няма пу6алня(логично) и zатова отидох на друг етаж,а те лекарите приготвили родилната zала и пратили да ме търсят.Горката сестра,не могла да ме намери,вече бе6е иzпаднала в паника,а аz най спокойно си пристигам...влачейки се като народна песен по коридорите Тя веднага ме хвана и вика"Айде бе целия екип ви чака в родилната" Като не можах да получа раzкритие се наложи секцио и по пътя към операционната се окаzа,че главния лекар бил българин ,а аz от три дена си говоря с него на немски Голям майтап...влиzаме там и асистента,който си говоре6е с мен бе6е сърбин,та си лафихме на сръбски преz цялото време.По едно време анестеzиоложката(австрийка) вика"Абе,каква е тая балканска инваzия в операционната" Та в об6ти линии е това...А докато лежах в родилното идва една сръбска циганка с цялата си рода (най малко 10 човека има6е с нея) и всички кре6тят един преz друг,а тя най много...овика цялото отделение,имала болки,умирала...Една от бабите й кре6те6е"Дайте ми лек на детето". абе лудница...Не можаха да ги иzгонят от там докато не стана тъмно,дори и тогава не искаха да си тръгват,та викаха охраната...А тя бъде6тата майка иzоб6то не била готова да ражда....На другия ден доктора я пра6та да си ходи,че няма нито контракции,нито раzкритие,а тя не иска 6тяла да се раzхожда по коридора докато и дойдат контракциите Тогава доктора й вика"Абе тука да не е паркова алея,та да се раzхожда6"

Аз като раждах,имаше една циганка.Немогат да я сложат на магарето да ражда,а тя като се отскубна и набегом на прозореца и се развика:"Помощ,помощ!"
 Имаше и едно момиче,което викаше:"Олеле майко,умирам!"А пък акушерката и вика:"Тук всеки умира по веднъж,мойто момиче!"
 А пък аз точно се качих на магарето и ми се схвана кракът-единия го бях свила в поза за раждане,а другия-вирнат нагоре  ,а раждането вече започваше.Е, след малко се оправи де.

аааааааМКТ много весели истории мерси,в моето раждане нямаше нищо смешно,но явно ромките ще си останат като фолклор.По повод на това,че мъничката ми дъщеря се роди с много коса една акушерка идва на визитация и се хили,е защо се смеете викам аз,ами защото детето на една ромка от съседната стая е със същата голяма коса, ми хубаво кзвам аз и пак не схващам,а тя продължава-за да я заговоря жената и викам-ама душа туй твойто дете с голяма коса,въшки трябва да му купиш,а циганката-ааааааааааааааааааааааааааааааааааъ сакън ма како въшки у дома колко щеш ти пари ще мъ взимаш за въшщки

Аз като се сетя за моето раждане.... голям смях беше!
Първо, качват ме с 5см разкритие за прегледи. Отивам аз и един доктор ме пита: "Вие за какво?" , а аз му викам:"Като ме гледате..." . Оказа се, че има предвид какъв ми е случая. Като му казах, че съм с близнаци и 5см разкритие, хвана ме за ръката, да ме води на видеозона. Гледа той и пита дали ме боли кръста, а аз му икам, че имам само контракции, но болки в кръста-няма. Гледа ме 30мин. Изплаши ме малко, че единият е седалищно и, че можело и да ме режат, но в последния момент се обърна (отървах се ).
Слагаха ме на тонове, и в момента като ми взимат кръв, изтекоха ми водите, а лаборантката вика:"айдеееее, изпусна се, не те ли е срам(и се смее)" .
Като стигнахме до напъните, преди магарето, нямам сили да напъвам(а ми вързали корема с едни колани да следят тоновете), и ми стяга...а акушерката ми вика айде, дотук стигнахме, сега няма да се отказваш, а аз й викам, ако ми махнете поне единия колан, може и по-добре да се справя[smilie=smile3527.gif]!Махнаха колана и се събраха 10лекари да помагат - единия ми хваща единия крак и опъва назад, друг - другия крак, главата ми надига друг ... а останлите се смеят и викат: НАПЪВАЙ....ДАВАЙ - ДАВАЙ - ДАВАЙ!
Като се родиха малките ме питат как ще се казват. Казах Михаил и Павел. А понеже майка ми същия ден има и тя Рожден ден , а и чакаха с мъжа ми долу за новини..., един док се обажда:"Добре де, майка ти как се казва (-викам - Зорка), а мъжа ти(Георги). А що не ги кръстиш Жоро и Зоро и ще се оправи проблема!"
А нали слагат възглавници с пясък на корема след раждането, една вика:" дайте една възглавница", а друга й подава 2 и вика:" що ти е една, нали са 2 бебета, сложи й две!"
Има и още много неща, ама да не ставам досадна...

Хахаха - това е яко! Разби ме! Така де - на краставичар краставици ще продава   Ама вярно и твойто "чаве" с много коса - ако не въшки, то поне шноли трябва да му купиш!

Наистина е много забавна тук  следя я постоянно! Дано и моето раждане бъде смешничко а не депресиращо 

Много сладки историйки, айде давайте в същия дух

Много готина темичка,така съм се смяла 
За мойто първо раждане ,досега не исках да си спомням много ,много ,защото не намирах нищо смешно, а напротив,още повече че живот и здраве юли ми предстои второ.Но човек като се замисли винаги може да открие нещо комично.
На мен термина ми беше на 01.12.2000г.,но го преносвах и ми бяха казали, ако не родя до 7-ми ,на 8-ми сутринта с багажа и в болницата.На 6-ти вечерта нали е Никулден,аз пържа рибка в къщи и чакам мъж ми да си дойде от командировка и да ходим на гости към майка,защото се бяхме разбрали да се съберем и със сестра ми и зет ми.Той си дойде към 20 часа и веднага тръгнахме,а ние сме в един квартал.Тъкмо седнахме и аз усетих че нищо ме гъделичка в гащите и тъкмо да стана да отида до тоалетната да вида какво става и като потекоха тея ми води ,направо се уцъклих  честно казано не знаех че околоплодните води са толкова много .А мъжо и зет ми ,направо шах и паника "Бързо ,бързо към колата и в болницата",а даже мъж ми предварително беше изчислил за колко време ще стигне до Шейново.
Но аз естесвено им казах че първо ще си отида до вкъщи да се измия и да се взема багажа, а пък зет ми той голямя паника,"Какъв багаж бе ,ти раждаж за багажа си се замислила",а пък аз му викам "Ако се раждаше толкова бързо и  лесно и вие щяхте да раждате".
Както и да е ,оправих се аз в къщи ,даже си пуснах и пералня с дрехите които бях наводнила,никакви болки.Стигнахме до болницата със бясна скорост естествено,а там приемаха още едно момиче с изтекли води,прегледаха ни двете със 1см разкритие и заявиха на татковците ,"Няма да си Никулденци ,затова си отивайте и елати утре".
Да ама към 00.00 часа като почнаха тея мити болки и то в кръста,а аз си мисля че са нещо бъбреци,защото боледувам от бъбреци и само и викам на сестрата да знаете бъбречна криза имам не раждам,а тя момиче това е нормално,после дойдоха напъните и през 5мин в толетната,то верно се едно ти се ходи до тоалетна,реших че щото не са ми правили клизма и от това ще е ,отидох при сестрата и и викам не сте ми правили клизма,затова ме боли,а тя се смее не се притеснявай не е от това,отивай да спиш,а как се спи при тия болки бе ,добре че дойде докторката и ме погледна та веднага в родилно и след 5 мин бях с пълно разкритие.
А на другият ден като му викам на мъж ми "В събота ни изписват" , а пък той "Как в събота ,аз за тогав съм поканил в къщи да черпя" и аз му викам "Еми да си останем в болницата с бебо тогава,пък като свършите с почерпката ела та ни вземи"

Страхотна темичка, много полезна за оправяне на настроението. Дано и аз имам повод да пиша тук юли месец.

Ааа туй може да е от самият процес значи, щото на мен пък и двата крака ми се тресяха неистово. Просто треперят като за световно. И лекарите ми се караха- спри се малко бе момиче, после ще танцуваме , сега ще се ражда. Хубаво, ще спра, ама не могааа. Така и не разбрах защо така стана, но много ми се смяха 

Наистина темата е супер 
Моето раждане беше със секцио и след операцията лежим в стаята с още едно момиче, което също беше родила със секцио и си говорим ... , обаче и двете с катетър, и двете ни боли, въобще ... пълни екстри  Обаче си говорим някакви глупости и постоянно ни избива на смях, а и двете изпитвахме страшни болки, като се засмеем и като не можеш да се смееш ти става още по-смешно и и двете се смеехме като някакви кокони с уста на О и по едно време влиза анестезиолога в стаята да ни види как сме и вика "Момичета, бременността е най-естественото състояние на жената", при което момичето до мен му вика "На мен по време на бременността ми изпадаха косата и зъбите, постоянно с газове и киселини, сега съм с катетър и залепнала уста и не мога да мръдна, ега ти и естественото състояние на жената" 

При мене беше доста смешно  .Аз се бях уговорила с доктора от начало за 12.07.Взе ме той в болницата, прегледа ме и каза че имам 2см разкритие(ама аз съм нямала никакви болки).СТоях до обяд в болницата.Д-р дойде в 2 часа прегледа ме и каза че ще ме изпише.Аз ме викам че не искам да ме изписва ами да си раждам Ама...
Отидох втори път на 15.07.(пак се бях разбрала с д-ра)Само да кажа че термина ми беше за 22.07.Отидох в 10ч.Пак с разкритие 2см.Ама този път ми направиха всички процедури преди раждането.Контракциите ми започнаха към 11.30ч.Ама не ме е боляло, само накрая преди да родя-малко ме боля.През цялото време докато бях в пред родилно и имах контракции аз решавах една книжка с кръстословици за да не ми е скучно.   До мен имаше една циганка която бая охкаше а докторката и се скара защото тя изобщо нямала контракции.
По едно време към 14.15ч акушерката ме пита "ти имаш ли напъни".ами аз от къде да знам.Попитах я какво е усищането за да знам дали имам.Оказа се че имам.Тогава доктора дойде.Вкараха ме в родилна зала в14.30 и в 14.50 родих.
Общо взето много лесно родих.

О, ami aз отидох на консултация към 12-13h и се оказа че съм с 4 см разкритие, та взех, че родих в 17:43. Не съм ги и усетила, хилех се и се смеех и ми казваха там: "Гледай го пък това мамче, как се смее, ани-усмихнатата раждаща" ми казаха, ама като почнах да викам после...хехехе Смяхме се с екипа докато започна да ми действа упокята, как не си усещам краката и после се смях с докрота, които ми каза да си избера номер за мен и бебока и аз му казах - давай някои по-гузарски:P Това беше общо взето, родих без да съм подготвена, не разбрах точно какво става и нямах и проблеми нито един шев