"Смешно" ли е раждането?

Много свежи истории  Благодаря, че сте ги споделили , та поне малко да разсеете ужасните мисли, който ни навестяват нас, чакащите първите си бебенца 
Дано и аз на есен да мога да разкажа някоя смехорийка като вас. 

Когато майка ми роди сестра ми в "Шейново" беше с 4 другарки в една стая още , само една от които имала момченце.
Хвалели се една през друга : "Аз моята вече я нахраних", "Сложих я да спи", "Тя ме погледна" и т.н.

В един момент майката на момченцето казала: "Вече я преоблякох!"

Мене в 9 и половина вечерта се опитаха да ме върнат от родилния дом, защото съм нямала разкритие, нищо че контракциите ми бяха на по-малко от 3 минути... Аз се примолих ужасно, защото ме беше докарал един съсед и си беше заминал обратно вече - и ме оставиха. И добре, че ме оставиха, защото в полунощ родих! Това е друга история и не е много смешна, защото докторът, който ме приемаше, беше убеден, че до 48 часа няма да родя - и ме затика в трета глуха в изолационно отделение... И като след два часа към 12 през нощта почнах наистина да раждам, се оказа, че отделението е заключено и вътре няма никой от медицинския персонал... Добре, че все пак имаше две други родилки вътре, че се разкрещяха и затропаха по вратата... Дойде накрая една леля-санитарка, вика: какво става ма, булче? Викам: ами раждам... Тя: е, оно така ако се раждаше, сите щееме да сме родили вече... дай да видя...
И като погледна, и като се разтича... Имало, значи, и нощем доктори в болницата! Хеле, някак си ме дотътраха до магарето в съседната манипуладионна...
На другия ден пристигнаха нашите, аз показвам бебо през решетките на прозореца, първи етаж беше. Питат ме: ти видя ли го, че е момче? А аз викам: абе, показаха ми го, ама нали беше посред нощ и беше тъмно, та не можах да го видя... Изпокапаха от смях - то на мене ми е било тъмно пред очите, надали и лампа не са светнали  Ама мене наистина и сега като се опитам да си припомня - ми се струва, че съм раждала в пълен мрак...

Не мога да си го отворя, затова поствам цялото


Докато бях бременна четях много по форума и разбира се събирах информация за родилните домове. Отидох в Токуда, не ми хареса, направо съм възмутена от там, но не е това поводът да пиша.
Бях силно притеснена, но твърдо решена да раждам без всякакви уговорки, а просто да отида и каквото ще да става.

Приеха ме в Шейново заради преносване от 9 дена. Щеше ми се да не оставам, но докторката ме посъветва да не дърпам дявола за опашката, защото водите ми били малко. Останах, облякоха ме в жълтата нощница характерна за предродилното. Настаниха ме в стая за трима с изход към добре познатия централен балкон. Ако не знаете - във всяка стая има телевизор. Пускаш монети и гледаш и в общи линии всичко е направено възможно най-уютно. Тоалетната е клекало, но ако се изхитрите ще видите точно до асансьора нормална тоалетна, като родих се промъквах там.
На следващия ден бях с 3 см. разкритие и на визитацията ме питаха дали искам да раждам. Естествено, викам, за какво съм дошла!
Сложиха ми хапче, послев 12.45 ме включиха на система, но не беше окситоцин. Естествено болките се позасилиха, но нищо непоносимо.

В един момент се оказа, че съм единствената родилка и всички екипи са мои! Първото ми впечатление беше, че всички гинеколози и акушерки са ги избирали в Шейново с конкурс за красота. Ама светеха ви казвам - високи, красиви. И мъжете, и жените.
За мен започна да се грижи една пълничка, златисторуса акушерка с очила. После разбрах, че се казва Жени и се оказа най-страхотното същество на света! Начинът, по който ми говореше,  защитаваше ме, защото съм дебелка и всички казваха - ех, каква сладурана, ама много си пък дебелка, а Жени им вика: "къш, къш!".
Пукнаха ми водите, а на мен ми се припишка. Не можех от напъването, а Жени вика да ми сложат катетър. Но аз имам ужас от катетри и се напънах пък свърших работата Wink
И тогава се започна с болките, ужасно! На минута две нещо непоносимо. И в този момент се появи доктор Семра - слънце, каквото просто никъде няма. Представете си я - красавица с лъскава тъмна коса, няма 30, очите й като тъмно злато, цялата лъха на майчинство, мекота, нежност и чистота (повярвайте ми, не съм човек на комплиментите, просто тя изглежда като Мадона!). Та тя вика - я кой бил тук! Помнеше ме от една фалшива тревога отпреди две седмици, тя ме беше преглеждала. Помнеше колко е предвидила, че ще тежи бебето, какво работя и как се казвам! Направо ме смая. Точно тя ме израждаше. Но това по-късно...
А засега разкрачила съм се, повиквам си от болки, а срещу мен две акушерки са си пуснали мелодийка от мобилен и ми танцуват! Ама толкова смешно беше, че аз между пъшканията се заливах от смях.
Бях си поискала епидурална упойка, голямо приключение беше докато ми вкарат катетъра отзад, но слава Богу успяха. Та толкова бързо стана разкритието, че в крайна сметка упойката я сложиха 5 минути преди да започнат напъните. Все пак ме успокои до степен да слушам и да изпълнявам всяка команда, защото се бях наслушала, че задължително трябва да се изпълняват командите на екипа. И наистина е така - като дойдат напъните от вас зависи дали ще свърши всичко бързо и без големи последствия. Слушайте ги, те наистина си знаят работата! Но пък е много трудно да усещаш, че ей сега ще излезе и да ти кажат да дишаш, сиреч - да спреш да напъваш. Страшно трудно е! Напъвах, както бях чела и се разминах без кръвоизливи в очите (после видях едно новоизлюпило се майче - беше като вампир в очите, горката).
Качиха ме вече на магарето, излезе бебчо на четвъртия петия напън и аз бях толкова щастлива, че крещях: "Обичам ви, докторчета!" А те се смеят. После, докато ме шиха, им пях песнички, а анестезиологът вика, че мъжът ми сигурно е 60 кг., аз викам, че е 120, а анестезиологът - "че вие как го правите!". Викам му да види пищящият резултат в съседната зала. А той не повярвал, отишъл да посрещне мъжа ми на асансьорите, без поздрав го огледал от главата до петите и му заявил, че не прилича на 120 килограмов, хехе!
Та почерпихме всички с куп пици и напитки, просто целият екип бяха блестящи!
После, като ме настаниха при родилите, с дни идваха майчета да се запознаят с мен, че много ме били хвалели каква съм послушна, а Жени идваше да ни види всеки ден четири жени в стаята.
Отделно и по-лично - същата нощ в "Полет над нощта" бяха поканили групата Балканджи, в която пее мъжът ми и ме поздравиха с песнички, просто бях на седмото небе!
Като за финал в деня на изписването се събраха трима лекари да ме погледнат, защото се оказа, че съм била имала в деня на раждането хемоглобин 220, а на следващия ден 149. Аз нямам понятие какво е това, но показва, че съм много здрава. Та те ми пуснали още веднъж изследване на кръвта да проверят отново! Забавляват се и те, хората Wink))
Казаха ми, че съм с хемоглобин на космонавт и ме пуснаха да си ходя.

Искам да изкажа огромната си благодарност на акушерката Жени, на доктор Семра, на Борянка - сладурка, на която ревях на рамото, докато ми пъхаха катетъра в гръбнака, а аз се превивах в контракции. На всички, които следят и помагат на нас да родим, на техните усмивки и човечност. Изумена съм и ви казвам - смело раждайте в Шейново!!!
   

Хахахаха, това с "Неизтриваем е!" Ме разби!

Иначе, точно заради посиняването не бива да си с лак, еле пък лилав  Безцветен - може!

След като ми направили секциото,анестезиоложката се набутала в асансьора  с мъжа ми и му казала"Вие знаете ли,че жена ви направи астматичен пристъп?!"и му поискала 50 лв,задето ми била оказала допълнителна помощ.Той и казал"На мен,ако всеки път,когато тя направи пристъп,някой ми даваше по 50 лева,щях да съм милионер!!!"И после допълнил с невинен глас "Имам цяло 100 лв,ще имате ли да ми върнете?"

да ви разкажа и моята история,в края на 8 месец съм по4ти в 9тия
мъжо през ве4ер има нощни дежурства и братов4едката спи при мен ако стане нещо,заспахме към 4 сутринта и в 8 се събуждам и ми изти4ат водите,званя на нашите и към болницата и понеже беше събота сутринта си поисках да ми донесът съботния 24 часа.приеха ме ка4ихаме в предзала и ми пуснаха система,аз си лежа в предзалата и който мине се спира да ме изгледа защото си лежа и 4ета вестрника,вътре едно маце ражда и вика и поневе не напъва я изродиха с форцепс една акушерка от време на време само си подава главата да види как съм понеже ме приеха без болки и контракции,по едно време почуствах 4е бебето ве4е излиза и всички са вътре по това време оба4е акушерката се показава и аз и казвам 4е ве4е раждам/понеже ми е 2ро и знам за какво став3а въпрос/тя оба4е не вярва,поспорихме малко и най накрая ме провери и се убеди и веднага в залата на магарето ,там освен доктора и акушерките и 2ма студенти един страшно бял и един негър ,и понеже ми прило6а накараха белия да ни измери кръвното,докато ми сложи апарата и премеро кръвното бебето излезе,мом4ето прибледня за момент си помислих 4е не аз а той ще припадне
а с първата докато лежах за задържане има'ше едно циган4е на 14 г. роди и слеед 2 4аса доиде да се обажда по телефона /който бе6е до стаяята ни/и с изненада я 4увам да обеснява на едно друго моми4е с което са били в една стая 4е отива да купува хавлия на бебето,останах като гръмната

Темичката е супер,докато я четох,се заредих с много положителни емоции,че като знам какво ме чака след някой и друг месец...

Натискане!    След нормално раждане?!?!   Леле! Иначе по темата аз нямам какво да разкажа, но ми е много забавно тук и честичко си прочитам туй-онуй.

Моето раждане също беше смешно,даже комично на моменти .На термина-20.08.05г.-аз,моят мил съпруг,брат му,сестра ми,мъжът й и племеницата сме на язовир и мятаме въдици!!! Чудно!Направихме си пикник,но риба не хванахме.Признаци за раждане при мене-никакви!Чак се бях притеснила,пък и хич нямах търпение вече.След обед се прибрахме и понеже до предния ден правихме ремонт на спалня,трябваше още някои неща да се понаправят,като чистене,подреждане на мебели и др.Моя милост се зае с това с охота,нали бях чувала,че физическата активност стимулира процеса на раждане..,затова се наех на пета скорост!Обаче-НЕ-признаци никакви!Вечеряхме около20ч.( изядох една пилешка супа) и предоволно се канех да си дам почивка след това.А мъжът ми в 21ч. отиде на работа-нощна.Към 22ч.току-що бях легнала в обновената ни спалня и гледах ТВ,когато усетих,че нещо изтича от мен ...Веднага проверих в банята какво е положението и като ме прихванаха едни тънки контракцийки,много слаби-казах си ТОВА Е,започва се!Взех телефона,звъннах на мъжо и му викам :"Май ще трябва да ме караш в болницата..".едва го казах от шубе.След 10 мин. той си беше в къщи,метнахме багажа в колата и потеглихме..До болницата се пътува около 30 мин.По средата на пътя,мен ми се и О,Ужас!Едва се сдържах да не пусна в колата.Понеже много ми се искаше да избегна клизмата(знаех,че правят задължително),докато бях в банята си поставих една свещичка .Само че тя си забави действието и по средата на пътя от нашия град до град Т.,където трябваше да раждам,мъжа ми спря,за да мога да се облекча в едни трънаци и това ако не е смешно!!!!!А още нищо не бях видяла.Като стигнахме-в 23.30ч.се оказа,че поради ремонт централният вход на болницата е затворен и се минава през спешното...Това добре,ами после? Намираме ние с мъжа ми входа(междувременно моите контракции почти се губят),качваме се по едни неугледни стълбища и стигаме до целта си-на последния етаж,седнали до малка маса в междуетажието,стояха две облечени в зелено същества,които спокойно си пушеха цигарите.Това вероятно,викам си,са акушерките...Те като разбраха,че сме за там,изобщо не се трогнаха разбира се(че за какво,нали им бях непозната?)Веднага изгониха мъжа ми,той нямал работа при мен.... Доплака ми се.В предродилно,докато аз влизах и се събличах,връхлетя една циганка(пак от любимките ) и аха-аха да роди, понеже й било пето раждане мен ме накараха да почакам,докато приемат нея(аз така )...После минах и аз през гадното приемане-въпроси,клизма ,докторът ме бръкна гадно и ме разплака(а акушерките се смяха )....Дойде още една жена(за второ),приеха и нея веднага след мен.Та,тринките тумбанелки си лежим и си чааакаме.Жената след мен с по-силни болки скоро потегли към родилното,а моя милост си извади книжле за четене Акуш-ките пак ми се смяха.Така по-леко ми беше до 2.00ч.,когато се почнаха яките контракции- сутринта 7-8ч. бях с едва  8см.разкритие,за това ме сложиха  на система.Забравих да спомена,че когато започнаха редовните контракции на мен ми прилоша и си повърнах вечерята  ,непосредствено след това ми изтекоха и водите.....,за няколко минути се почувствах като животно Та,аз в 9.40ч. на 21.08.05г.си родих моето мушморонче и поисках веднага да ми го покажат-забравих и болките  и всичко преживяно на мига,ухилих се до ушите и не спрях да се смея през следващите десетина минути,защото бях очарована ,че най-после го виждам,и че надмина очакванията ми-той беше здрав,изглеждаше,че вс. си му е наред,а аз бях най-щастливата!!!! Интересното е,че докато си лежах на родилната маса после,екипа излезе от стаята,а аз чувах някакви гласове да коментират,че онази циганка,дето уж щеше да ме изпревари с раждането, била изчезнала,ей така просто си тръгнала и първата мисъл,която ми мина през главата беше,че ме е ограбила,защото личните ми вещи бяха там..Е,не беше,но пък после колко и се смяхме на тая.В деня,преди да ме изпишат,същата дойде в моята стая вече с бебе на ръце и като я заразпитвахме къде се беше дянала,тя отговори,че просто спряло  да я боли и не сметнала за необходимо да каже на някой-станала и си тръгнала Голем майтап беше!

Много забавна тема
Бях решила да раждам с епидурална упойка и когато слязох вече в предродилна зала нямах търпение да дойде анестезиоложката и да ми я сложи,защото вече беше започнало много да ме боли.Сложи ми тя упойката,всичко ок и ми казва"Сега болките ти трябва да намалеят,да станат както при силно болезнен цикъл".Обаче няма нищо такова..тя стои съответно до мен и продължава да ми вкарва малко по малко през катетъра.Но мен толкова много ме боли,че по време на контракция започвам се хващам за косата и започвам да си скубя бретона отпред А тя ме пита"Какво дете очакваш?" Казвам и "Момче",а тя "Еее,ако не искаш сина ти да има плешива майка моля те не го прави
Пак по същото това време решават,че трябва да пишкам,защото ако пикочния мехур бил пълен пристискал и  пречел на бебето да излезе по-лесно.Казвам им че нямам такива пориви,а те не та не!Донесоха ми една подлога да изпозлвам нея и трябваше да стана от леглото/незнам защо / и така да го направя.Моя близка,която е акушерка там беше до мен през цялото време и ме пита"Неудобно ли ще ти е"/защото там имаше много хора-родилки,пресонал/,а аз с вдигната до кръста нощница и с прическа"Сто години срещу вятъра" и казвам"Аааа,не ми пука от нищо вече!!!!",а тя нахъсено ми казва"Браво,браво,само така те искам" После ми беше толкова хубаво като съм права и се разхождам,че не исках да лягам отново.Изпросих си още малко време да се разхождам около леглото,но с уговорката,че няма да повличам и апарата,който мери тоновете,защото при първата контракция в право положение се запътих с бързи крачки да кръстосвам из стаята...нали олеква от ходенето

Супер тема, и аз да се включа! Сега чакам второто слънчице , но ще ви разкажа за каката.
Родих на 21 години, въпреки, че беше дълго и тежко раждане, с усукана пъпна връв около вратлето и под мишничката и без упойка, с шевове... се държах много смело и пристойно, та лекарите ме хвалеха и даваха за пример...Дотук добре...най-накрая се роди моето бебе, едно бяло и мазно и много голямо ми се видя....и докторката: "Честито малка пикла!". а аз: "А неее, не може да бъде трябва да е момче!" (така ми бяха казали на видеозоните), и тогава лекарката каза: "Ами да го връщаме тогава!"
И после на изписването, гледам нашите идват да ни взимат от родилно и се качват по стълбите, а аз надничам най-отгоре от терасата, а те носят едни хубави китки в саксии, едни червени, едни жълти...очите ми станаха на палачинки, че съм голяма цветарка, а такива точно китки нямах вкъщи! И се провиквам аз най-отгоре: "Мамоооо, таткоооо, тези саксии на кого ги носите? Връщайте ги в колата, да не ги видят акушерките, че аз ги искам!" Те били за мене ама, аз пуста му лакомия, да не вземат да ги дадат
И другото смешно, изписваха ни заедно с едно циганче, а моето бебе се роди бяло като сняг, но на третия ден от много силна жълтеница като стана едно жълто-черноооо УЖАС!!! И дават бебето на мъжа ми, а моя татко като опули едни очи и ми вика тихичко: "Абе Иле, данеби да са ни дали другото бебе (циганчето)?" А аз: "Нашето е бе татко, сега е грозно, ама докато избелее ще го завивам до очите в количката!", а то август месец...жегааа! Детска му работа! Сега е една голяма красавица с дълги руси коси и огромни очи, и чака с нетърпение да стане кака!

като чета това ми се иска и аз да родя но нещо не мога да се наканя въпреки че и двамата искаме но ни е страх а сме вече достатъчно големи

Ако си набор 82 е разбираемо, че не можеш да се наканиш. Не се упреквай. Аз съм набор 79 и м.г. като ми препоръчаха бременност поради медицински причини бях      и щях да кажа на лекарката: "Да не сте луда?"
Не си давай зор. Имате време.