"Смешно" ли е раждането?

Ооооооо,че събудих детето не е страшно,ама по всяка вероятност и съседите
И аз се сетих за нещо.Ние и двамата с Петър бяхме абсолютно неадекватни на края/ама 24 часа,то какво няма да си/.Първо докато акушерката се приготвяше да отреже два пъти увита пътна връв около врата,аз реших,че ми подава ножицата да й помагам и като я задърпах...Жената ми обяснява,аз не-ще помагам-нали за това съм там!След като родих разбрах за какво била.След това дойде ред на моя мъж.Запазихме стволови клетки,които се вземат от пъпната връв веднага след раждането.Но с тях се изпраща и тубичка с кръв от вената на майката.Аз съм току-що нормално родила,с тръби по ръцете/изгубиха тоновете та сменяха системи/,шита и в момента,в който акушерката приближава с една миниатюрна игличка към вената ми,Петър се развиква:'ама сега кръв ли ще й вземате?Ти наистина ли ще дадеш?Аз бих се отказал-това е ужасно и боли!Ти си героиня.' При което аз щях да падна от стола.Не се сетихме изобщо да погледнем момиче или момче е.По едно време надникнах-виждам,че е момиче и не мога да осъзная пак какво е,започнах да се чудя-явно съм била в шок.
Аз раждах в Англия и тук те подхващат от рано./това не е смешно,ама да кажа/.Още докато ме шиеха,ме питат мислели ли сме за контрацептиви.В този момент аз бях абсолютно твърдо решила,че никога през живота си няма да правя вече секс и им го казах.А акушерката се смее и вика:абе аз да кажа,защото вече две двойки съм хващала още в родиолното!

 
обаче това за секса в родилното 

Да си разкажа тогава и моето раждане - то самото раждане не беше нищо особено, но важното беше преди него. Един месец преди очаквания термин (който беше 04.08) ние трескаво започнахме да правим ремонт у дома, за посрещане на новото попълнение в семейството. И понеже моят съпруг беше след операция и не трябваше да върши никаква тежка физическа работа с ремонта се заехме свеки и аз (за което съм й благодарна). То не бе почистване на подове, стени и тавани, шпакловка и всичко останало. На 31.07 до вечерта моя мислост с много големия вече тумбак лепи тапети в хола, и после блажено си легна да спи. Дотук ще кажете - нищо особено. Ама на сутринта видях че съм си зацапала бельото, и ми стана ясно накъде отива работата... нали все пак съм се образовала предварително. Обаче по принцип ужасно много мразя болниците (а прекарах 1 седмица в 5мес. като болногледачка на моя мъж) не смея да си кажа, за да не ме накарат да вися излишно там. Свеки обаче ме хвана че почнах да се въртя като шугава на стола, и ме пита - "Боли ли те?", аз -"Не...". Тя пак - "Ама да не те боли кръста ?" , аз - "А, кръста си ме боли от снощи, сигурно е от лепенето на тапетите". И тогава тя като ми даде зор, хайде - обаждай се на доктора, и да ходите в болницата, на теб ти започва раждането. Хич не ми се вярваше, ама в крайна сметка я послушах. Само дето протестирах, че може да е "Фалшива тревога", и не ми се лежи по болниците... Мъж ми се обади на брат си (беше му обещал колата за същия ден, а е неделя), и му казал: "Ние отиваме в родилното, ще се ражда.", а той: "Ама нали днес е неделя!!!"  (дай да стискам аз до понеделник, понеже било почивен ден  ) Както й да е, чухме се с доктора, взехме го от тях, и потеглихме към болницата. По пътя вече ме почнаха контракциите, ама не беше чак толкова зле (бях си свикнала с болезнен мензис та не ми правеше впечатление). Пристигнахме, качи ме доки на магарето и като ме видя направо се облещи, "Ама ти си с почти пълно разкритие, до обед и си готова.", а на мен ми първо раждане, и действието се развива към 9ч. Минаха процедурите задължителни - обръснаха ме с най-тъпото ножче сигурно, а клизмата не беше абсолютно нищо особено, не разбирам хората какво й се страхуват толкова. В предродилното си бях самичка, по едно време чак се чудех какво да правя. Прочетох сума ти пъти формулярите които трябваше да подпиша, а време се не минава. Болките си станаха доста силни, ама аз си търпя, и си трая. Ама като се мернеше акушерката и все я питах "Не е ли вече време?!?" Искаше ми се да приключи по-бързо. По едно време акушерката каза - хайде, време е вече. И ме отведе в родилното. Там като за карък контракциите ми затихнаха. Доктора се зачуди какво да ме прави - накрая ми боднаха някаква инжекция (така и не помня каква), и след малко се започна същинския терор. Е, напъвах, слушах док и акушерките, казвах си когато имам контракция и всичко останало. Там ми пукхана и околоплодния мехур. Обаче по едно време бях прежадняла, и помолих да ми дадат малко вода. Донесоха ми я в чаша, ама те милите мислели че да си намокря лицето, и се облещиха ей така  като я надигнах и изпих цялата! В крайна сметка - в 12 без 10на минути, с малко помощ (едно резване) малката се появи на бял свят, и аз чак ревнах от облекчения, след като знаех че всичко вече е приключило, и като я чух да изплаче. А анестезиоложката (тя беше там само като наблюдател) ми погали по главата и пита, "Ама защо сега плачеш, нали всичко свърши?", а аз й отговорих че точно затова плача, защото се радвам че всичко свърши, и ми е олекнало... Малката я показаха през вратата на татко й, една такава синьо-лилава, с продълговата глава (беше шашардисал майка си тогава). Останахме още 2ч в родилната зала, докато изкарат плацентата, да ме зашият (е това си беше гадно без упойка, ама нейсе). И ми я дадоха, да я сложа на гърдата, а то милото ми момиченце все едно само това беше чакало - захапа я с небивала стръв, и акушерките вкупом се разсмяха и само коментират: "Малиии, глад!" Е, общо взето това беше интересното, после 4дена ми беше трудно да си седна на д-то, и умрях от скука, защото в родилното бяхме само 2 жени, но хубавото беше че бебка си беше при мен в стаята денонощно, помагах да я мият, кърмех си я когато беше гладна, гледах си я как нанка, и не бих заменила за нищо тези първи часове прекарани с нея. Само заради тях си струва да преживееш всичките перипетии около бременността и раждането. Пожелавам повече кураж на всички бъдещи и настоящи мами, и леко раждане на всички. 

Успокоявате ме, момичета, с тези истории. Аз се надявам да родя нормално, но все още е рано да се каже. Ще се включа след няколко месеца с разказ .

не ми останаха сълзи от смях 

Темата малко е поизостанала, но пък сега се сетих нещо смешно за моето секцио, или по-скоро след него. 
Та лежим си три мадами в реанимацията към 13-14 ч. - едната, оперирана рано сутринта, другата - 2 часа преди мен и моя милост.
Първата не се оплакваше много, опитваше вече да става, ама втората горката - болки нечовешки, отпуснала я упойката и такива стенания, че лошо да ти стане. А аз - нищо! Цъкам СМС-и и си свиркам, чак ми стана неудобно от момичето, че нея толкова я боли, пък на мен нищо ми няма. Викам си - малиии, къв съм герой, сигурно и мен ме боли, ама може би ми е висок прага на болката, та нищо не усещам! 
Ела да ми видиш прага на болката след 2-3 часа, когато ми свърши системата с обезболяващото /което до края не знаех, че го вливат на мен, защото беше в абокат на гърба/... 
Другият майтап е, че пратих СМС-и на почти целия си телефонен указател, всички ми звънят, аз не вдигам и те - на половинката...  Отделно и аз му звъня - купи това, донеси онова... Бяхме го подлудили горкия... 

Как можах да забравя??? Мама Руски,честито малко човече Криси!Да ви е жив и здрав с таткото,да носи много смях в дома ви,много прекрасни дни!

На мен малко ми остава, докато родя и гледам да не си го слагам много на сърце, но сега искрено ме разсмяхте  В големия момент ще се постарая да се сетя за някоя от тези случки, пък току-виж съм започнала да се смея, вместо да викам 
Тук циганки май няма да намеря, но някоя пакистанка със сигурност 

Времето наближава - побутвам любимата си темичка, пишете мами да ни опусне шубето     

Когато родих доктора ми казва:
-Сега ще те боцна два пъти и ще те зашия.
Аз му казвам че не искам упойка..
Той: -Ама така няма да боли!
Аз: - Ама не искам!
Той: -Много бързо ще стане(едва ли не ми се молеше)
Аз: -Не искам.
Той: -Въобще няма да усетиш когато те боцна.
Всички в родилна зала ни слушаха с див интерес.И след още 3-4 опита за убеждаване на мен ми писна и му казах че ако ме боцне както ми е между краката ще го ритна.При което всички в залата се изпонатръшкаха от смях.Признаха после че въобще не са очаквали такава развръзка,а доктора каза че друг такъв образ като мен не беше срещал от доста време

Сещам се, че мъжът ми се паникьоса, като ми изтекоха водите в нас.  Точно, като по филмите започна да снове напред-назад и да нарежда леко неадекватно - "Багажът, документите, ключовете .... хайде да тръгваме" А аз само го успокоявах, дори му предложих да карам на отиване към болницата, че беше доста притеснен. Нямах болки и бях много щастлива, че раждането започва, а той притеснен, все едно той ще ражда - беше спрял цигарите от 2 месеца и в целия хаос, който сам си създаде на отиване, спря по пътя и си купи цигари...

Благодаря ви, мили мами!!! Смях се от сърце докато ви четях! На мен това ми предстои след около месец и страшно се бях шашнала но докато четях историите ви осъзнах, че всичко е въпрос на гледна точка Стискайте ми палци, пък живот и здраве и аз ще разкажа как е минало

Няма какво да се шашкате! Така или иначе, със сигурност, като мине всичко, ще откриете и вие своите весели моменти. Надявам се, че ще ги споделите, за кураж на следващите   

  благодаря jd!!!!!! Със сигурност ще има какво да разкажа! Леко раждане на всички бъдещи мами!!

когато аз раждах не беше смешно,но имаше няколко смешни лафчета,които още помня.когато трябваше да ми правят епидуралната,анестезиологът постоянно питаше акушерката:"това стерилно ли е,а това,ама сигурна ли си,че е стерилно?"тя притесено го уверява,че всичко е стерилно и в този момент прелита една муха и той пита:"а тази муха стерилна ли е?" после,като дойде време да напъвам,не мина без дежурното:"акай,акай",а като се показа главата,аз питам:"има ли коса?",а лекарят вика"или има коса,или има много космат задник" като ми подадоха детето,аз притеснена казвам:"ама аз какво ще го правя сега?гледала съм само котка",а лекарят отговаря"ами то е същото" това е!радвам се,че и аз успях да се запиша тук