"Смешно" ли е раждането?

Искам и аз да се включа!
 Първо да поздравя авторката, за темата, открадна ми я !! Точно седях и си мислех как да я озаглавя! И точно с тази цел - да покажем на бъдещите майки, че раждането може да бъде не само комично и забавно , но и прекрасно изживяване.
Казах прекрасно изживяване, защото, при мен наистина се получи едно наистина прекрасно изживяване - без почти никаква болка и много красиви и комични моменти! Направо не исках да излизам от болницата - запознах се с толкова много нови приятелки със същите интереси.
Аз отидох да раждам с пет сантиметра разкритие и не бях разбрала, че така. Когато ме приемаха се чуваха писъци от радиалната зала и персоналът викаше "Дай, дай, дай дай!!", при което аз казах на доктора, който ме преглеждаше "Тук да няма някакво състезание, че викат Дай, дай?"
Той ме погледна учудено как мога да си правя майтап в такъв момент.
Реших, че ще раждам без упойка, защото така или иначе не изпитвам болка, но след час се появи гадна болка и веднага извикаха анестезиологът да ми я сложи, а той ми каза "Нали щеше да издържиш?"
След това не усещах контракции и болките от тях, но все пак усещах докосване и др.
Без да искам съм заспала, докато не дойде екипът при мен и не ми каза, че трябва да напъвам вече. След няколко напъна малкият беше навън!
За мое учудване ме настаниха в стая за осем жени, бяхме три.
На следващия ден излязох , за да видя близките си и когато се върнах в стаята всички легла вече бяха пълни и започна купона. Всички се смеехме на какво ли не . На болката дори . Така минаваше по- леко. Не казвам, че не е имало болка, но малкото бебче така те радва, че не можеш да си позволиш да си развалиш настроението с някаква болка.
  Най смешното беше когато видях над вратата една лампа, по - малка от тази на тавана и преди на си легна питам жените в стаята , включвайки лампата: "Момичета , така добре ли ви е ", а те "Да, идеално е!". А то една приглушена , леко луминисцираща светлина.. След пет минути влиза една санитарка и казва "Ле, ле !! Какво сте направили бе жени??". А ние :"Какво?". Тя: "Защо сте включили тази лампа? Ще ви опадат зъбите! Това е лампа за утрепване на микробите в стаята и я пускаме когато няма никой вътре!". А аз защото съм недоскив и не съм видяла, че над ключа за нея пише "Не пипай!".
 

 
[/color]

Сега се сетих за още един забавен момент ...
Лежа си в реанимацията и си умирам от скука (че вече бях изпратила SMS-си на целия си телефонен указател), тревожа се да не би малкия да откаже да суче заради това, че няма да го кърмя първите 24ч.  и в това време влиза опериращия ме лекар. Пита: "Как си?" Аз: "Идеално. Няма ли да ми давате бебето да си го обгрижвам вече." Доктора ме поглежда, пуска една тънка усмивка и ми казва: "Чудесно, морфина те е хванал вече"

 
Супер си права.Аз се усмихвах дори между напъните.С усмивка отидох и родих долу-горе бързо,а 2-ят път,вече като опитна се смях като мазохистка и родих за половин час.

Хубаво е да четеш такива неща. Преди да родя, в началото на бременността си не можех и да предположа, че раждането може да е толкова забавно и при това за доста жени.

Здравейте и аз да се запиша .Родих преди 1 месец и в стаята лежах ме 5 жени.И едната ни разказва :
Мъжо честито имаме син
Мъжът естествено мн се зардавал,а жена му казала сега трябва да донесеш памперси за бебето.А той попитал веднага само ми кажи къде продават мъжки памперси

Добре че нашето 1-во дете е момиче

Някога една жена ми казваше"за да родиш по бързо и лесно,като отидеш да раждаш,си затваряш устата,и си отваряш ушите.Колкото повече слушаш наставаленията,толкова по-бързо ще родиш"Аз я послушах,и имаше ефект.Опитай се да изключиш страха.Леко раждане ,и те чакаме тук да разкажеш нещо смешно.

Това наистина е така. Аз съм се извикала само веднъж и през цялото време слушах. Може пък затова да мина много лесно. Очаквах, че трябва да напъвам с нечовешки усилия, но не е така. Всичко е в рамките на нормалното и никой няма да иска от теб неща нечовешко. А и всички около теб така крещят, че няма как да не ги чуеш. Аз се чудех защо крещят така, но като напъвах и в процеса на цялото раждане се оказва, че до ушите на родилката тези крясъци идват като нормален говор.

Да, абсолютно! И аз така много се забавлявах на промяната им - като дойде контракция и целият екип отваря паст да крещи, като  мине контракцията - изведнъж придобиват едни спокоййййни лица, едни забааавени движения, все едно досега не са се драли неистово

страхотна тема

Темата е супер - ще следя с интерес  !!!

Ехоо, има ли нови майчета? Да идват, да разказват    Много ми става мило, всъщност както и да мине, раждането е велик момент! Колкото повече се отдалечава във времето, толкова по-силно усещам какво невероятно чудо се е случило с организма ми, с психиката ми и въобще с целия ми живот!

Наистина с времето невероятното чувства при раждането се засилва още повече. Изясняват ти се все повече моменти. И ти става една мило...

Четох четох,накрая изчетох всичко в началото на темата трябва да има послепис МИЛИ ЖЕНИ ПРЕДИ ДА Я ПРОЧЕТЕТЕ СИ СЛОЖЕТЕ ПАМПЕРС ОТ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА СИГУРНОСТ.Ами освен и аз да споделя моето раждане..........Започвам от там че термина ми беше за 6 май , датата е 19 април сутринта , аз съм на 20 год.отивам до тоалетната и гледам кръв знаех за тапата но знаех и че трябва да е розова слуз а това си беше алено червена кръв ,болки нямах ама викам няма да се правя на всезнайко отивам до Тина Киркова (от Люлин) бях със свекито и тя тръгна с мен.Като влязохме в болницата и тая на рецепцията ми вика :ооооооооо, ами ще раждаш!!! и аз и викам :ООООО, ами добре!ама нали беше 15 дни по рано и като знам от разкази че раждането боли а на мен нищо ми няма и ми беше много смешно,качиха ме в предродилна зала и доктора като ме прегледа аз бях с 3 сантиметра разкритие и нали се сещате отидох да меря коридора , това към 11:00 часа и сам ходила в тоя коридор до 12:30- 13:00.тогава започнаха и силните болки аз понеже имам неописуем страх от игли и само се оглеждам че на другите в предродилна им слагат системи а аз нямам ама и не исках.....и по едно време идва една и вика :даи ръката , а аз: ама аз нямам нужда от това  а тя ми вика:аз не съм те питала дали имаш нужда даи ръката Аз обаче продалжавам да се пазаря :абе спокоино и викам аз ще си родя и без  тая система нея я напуши на смях и се чуди кво да ме прави като от една игла ме е страх пък ще раждам нормално, ама дадох кво да правя то няма на къде да се ходи..........докато ме боцкаше докараха една циганка малеееееее не спираше да вика сложиха я на леглото и тя след 5 мин. :РАЖДААММММММММмм   а доктора вика бе раждаш те другите от колко часа са тука теб сега те докараха има да почакаш,а тая не млъква и тои доиде наи накрая да я види като я погледна м/у краката и що да види главата на бебето  едвам я вдигна за секунди тя върви като пате а тои я хванал м/у краката за ..............и тича по нея и нарежда еииииииии циганска му работа, аз се чуда да рева ли да се смея ли вече се напиках направо жалко че апарат нямах гледката беше.........не мина и полвин час и като ме сви корема викам я една там и и шепна на ухото :искам да ида до тоалетната а тя ми вика нали имаш катетър защо?ми викам защото ми се а......     попита ме дали мога да се изправя ама не ми казва че е дошло време да раждам гадта, и аз една смела като се изправям имах чувството че ще се пръсна и като и се метнах на връта и викам ли викам УМИРАММММММММ а тя се напика да се смее и ми отговаря :те ако всички умираха като тебе...............и ме замъкна на магарето на 3 напън излезе бебето и бях на 7-то небе че съм минала през най святото чувство за една жена .сега отново ми предстой раждане и таиничко се надявам да имам същия късмет като онзи ден