В момента чета ... 66

Аз съм подпукала поредицата на Джон Вердън за Дейв Гърни и съм вече на петата книга Много му харесвам сюжетите, но за невротичната ми натура ми идва леко тромав.

Справих се с ''Неутшемите'' на Ишигуро.
Не случайно започвам със 'справих се.' Този роман е силно изискващ и когато приключих имах усещането все едно съм изкачвал стръмен и трудно достъпен връх...
Определено една от най-сложните, абстрактни и нестандартни книги, които съм чел някога.
Абсурдизъм, сюрреализъм, експериментализъм. Три в едно. Идеалната съставка...
Сериозно, романът е тежък и предполагам ще се хареса на много малко хора. Аз успях да го оценя и уж си мисля, че съм го прозрял, но честно казано се радвах, че свърши... Хайде така да го кажа, по-обрано.
Ако бях критик сигурно щях да и дам доста висока оценка, но не съм. Обикновен, редови читател съм си. Аз винаги и преди всичко подхождам от чисто фенска, абе направо аматьорска призма. Дали ме въвлича историята, намирам ли нещо свое в нея, какво мисля за героите, какво е посланието, какъв е финалът и т.н. Е, като тегля чертата все пак ще си заслужи високата оценка, защото осъзнавам, че е много сложно да се напише нещо такова и въпреки това да стои добре и да ти е интересно да проследиш кошмарния сън на главния герой, който е и разказвачът от 1 лице (което е типично за всичките романи на Ишигуро и само при ''Погребаният великан'' липсва). От друга страна е твърде претенциозна, на места с целенасочено търсен ефект и въпреки, че се води 'експериментален' роман на Казуо, то това не ми се понрави.
За самия роман, по-общо казано:
Лъха на една гавра с читателя, на една манипулация. Но идеята е, че всичко е изградено като някакъв кошмар и не случайно оставаш с един неудобен привкус в устата. Героите са антипатични и трудно ще ги харесаш. Нарочно са такива. Това е един експеримент на съня и неговата връзка с нашата памет.  Историята е абсурдна и стои като преплитащи се спомени от един неизживян (неосъзнат) живот. Например, има двама герои в романа (синът му у синът на управителя на хотела) през които главния герой вижда и собственото си детство и младежки години, които са меко казано неудовлетворителни. Ишигуро си играе и с пространство-времето, като го няма за нищо (то в сънищата е така като се замисли човек). Някои неща са истина, други илюзия. И освен всичко това ''Неутешимите'' е изключително фино описание на нашите лудости, на нашите очаквания и разочарования. И най-вече на неумението ни да бъдем щастливи.
Ако ще я четете, на ваш риск.


Сега почвам последната ми останала книга от Казуо (тук за разлика от Харуки ги имам всичките), ''Ноктюрни'' - сборник с разкази.

Diavolo, направи си блог. Тези постове не трябва да остават някъде в темите забравени.

Абсолютно същото мнение за изчезването...! Толкова привлекателна корица, уж завладяваща история, а то нищо. Не обичам да говоря кофти за книгите, защото може да не са достигнали до мен, но тази специално е зле написана. Толкова е объркващо, омотаващо, че усещам как авторът се е чудил, трил е и е започвал наново, но неуспешно.
Добре, че я бях взела от библиотека и я върнах набързо.

Искам да ви попитам какво правите, когато сте в застой ? Изпитвам нужда да чета, имам чакащи над 50 книги ( книжни, електронните не броя) , но не мога да се концентрирам и нищо не ми задържа вниманиетп в момента. Може би не се наспивам и затова, но имате ли някакви трикчета отново да се върна към ежедневно четене?

Чета разкази. По един на ден.

Задната къща - дневникът на Ане Франк

И аз обикновено не квалифицирам книгите, а се ограничавам до хареса ми, не ми хареса. Обаче тази "книга" е толкова зле, че не се стърпях. В предишния си пост съм написала, че това е литературен провал. Грешка, не е литература. Само провал е. Прилича ми на чернова - все едно авторът си е нахвърлял някакви идеи за сюжет, обаче е станало объркване и черновата директно е зиминала за печат. Толкова е зле, че даже я прочетох до края от любопитство докъде може да стигне творческата немощ на Куебърт. В началото той пише, че редакторът му е починал. Трудно ми е да повярвам, че не си е намерил друг, но по всичко личи, че освен него никой друг не е чел това творение. Colibri също много не са се престарали, има много грешки, но това е най-малкият проблем.

Аз просто изчаках да ми се върне желанието за четене. При мен мисля, че се получи , защото бях прочела последователно 2, 3 книги, които изобщо не ми допадаха и тогава просто забих. След като мина извество време пак ми се дочете.

След малко повече от дву-месечно четене ... с почивки тук-таме, приключих с одисеята Одисей. Не съм добра напоследък в споделянията за книги - самото ми ежедневие е едно напреганто и не ми остава много време да си събере порядъчно мислите.

Мога да кажа обаче, е това е чутовен труд: и за писателя, и за читателя. Толкова много информация, толкова много особености на времето и страната, такова огромно количество бележки под линия, че след като затвориш последната страница имаш чувството, че нищо не помниш.

Като писателски експеримент, Одисей е уникално художествено произведение - всяка глава има тема и стил на писане, ритъм на изказ - къде с подскоци, къде с взор, къде с въпроси, къде с други метафори и алегории. Преобладава така нареченият "поток на съзнанието", но далеч не е само толкова.

Книгата трудно може да се каже, че има сюжет - проследява един ден от живота в Дъблин, на г-н Блум и цяла плеяда "съвременни" ирландци. Автентичен калейдоскоп от размисли и страсти. И като казвам страсти - страст има доста, тема, вярвам, крайно модернистична и стряскаща за времето си.

Който започне да чете тази книга, няма да премине леко през страниците й, но и - за мое учудване - в голямата си част ми вървеше добре, нямах онова усещане, че минавам през стена от думи (е, с изключение на някои глави, които откоревенно ми доскучаха:)

Tual, аз лично просто изчаквам да ми се върне желанието за четене. Наскоро излязох от една таква "дупка", просто ми беше много натоварено на работа и мозъкът ми не искаше да възприема друг текст. Като цяло чета и по-тежки книги, които изискват концентрация, та съвсем не ми беше до това. Постепенно с нормализиране на работата, започнах пак да изпитвам нужда от литература, завърших две книги, които влачех от доста време, че и започнах нова на английски. От моя опит - с насилване не става.

Когато изпадна в книжен застой или препрочитам нещо любимо, или чакам да ми мине.

Започнах "Крехко равновесие". Историята на моменти ми въври като приказка, авторът умее да борави с думите. Спъват ме твърде натуралистичните на моменти описания на тежкото ежедневие и бит, в които са поставени героите.

Като изпадна в книжна дупка ... минавам на сериали и филми ... наваксвам всичко, което съм изпуснала, докато съм била в книжен възход

Благодаря ви за съветите момичета
Може би ми е натоварен мозъка, а и с по 3-4 ч сън цяла седмица и се натрупва. Чувствам мозъка си препълнен с информация ( работата ми го изисква ) и наистина не мога да се концентрирам. Замислих се, че не съм излизала в отпуск от миналата година, та най-добре да си отпочина и завърна към любимото хоби

Ще пробвам да чета сред природа след време, а дотогава ще черпя идеи от вашите отзиви тук.

Alvelly ,  благодаря за споделеното за "Одисей"
Отдавна му се каня на този роман, защото по неведоми пътища съм двойно свързана с въпросния ден , в който се развива действието (разбрах това пост-фактум)
На тази дата се омъжих и години по-късно се роди сина ми

Прочетох "Момичето от влака" - бързо се чете, но не е книга, която бих препоръчала, през цялото време си с усещането за депресия и сивота.
След дълго отлагане прочетох и "Шантарам", не е мой тип сюжетът, но ме завладя изцяло и след края на книгата още имам чувството, че съм в Индия. Признавам на места прескачах редове , но като цяло ми хареса много.
И сега си нямам нищо за четене, много ми е трудно да започвам нова книга. Оставих поредицата на Лекберг до "Бавачката на ангели", може да се върна на нея, междувременно ви следя за идеи.