В момента чета ... 66

  • 53 224
  • 743
# 405
Започнах "Цветя за Алджърнън" на Д. Кийс....съвсем в началото съм, но смятам, че ще ми допадне. След нея съм взела за прочит на късно моренце,🏖 "Мемоарите на Зевс" на М. Дрюон.
Виж целия пост
# 406
Превели са и Кутия за птици 2.
Виж целия пост
# 407
Чета "Колекционерът на пеперуди", но нещо не съм впечатлена много, преполових я книгата.
Виж целия пост
# 408
" Цветя за Алджърнън" - Една прекрасно написана книга, за нуждата от признание, уважение и любов, но всичко това търсено, чрез познания и висок интелект.  Стремежа към усъвършенстване и развитие на интелектуалния потенциял, опит за отговори на житейски въпроси.....но не по естествения еволюционен път...... Тежка и тъжна книга, но и много истинска. Затворени в призмата на собственото си преоткриване, губим топлината и чувствата човешки. Много, много ми хареса и ме накара да мисля за вечната борба между съзнание, чувства и емоционален свят. Напомни ми за Ницше и Заратруста....полет на духа и интелекта, но "някак си" прекъсната връзка с човешкото в човека......но това си е просто моя асоциация. И всъщност дали сме хора добри или просто снизходителни към себеподобни.
Виж целия пост
# 409
Завърших ,,Творецът на ангели,, и направо ме срази. Прочетох я за два дни, защото определено нямаше момент как да я оставя и да не стигна до края. Смразяваща история за религия и наука, за отнемане и създаване на живот. Хареса ми всичко: сюжетната линия, главния герой Доктор Виктор Хопе, както и финалът. Горещо препоръчвам.
Виж целия пост
# 410
Завърших ,,Творецът на ангели,, и направо ме срази. Прочетох я за два дни, защото определено нямаше момент как да я оставя и да не стигна до края. Смразяваща история за религия и наука, за отнемане и създаване на живот. Хареса ми всичко: сюжетната линия, главния герой Доктор Виктор Хопе, както и финалът. Горещо препоръчвам.

Чакаме подробно видео ревю, мила Лора! Hug
Едит: Опа, известие, отивам да гледам. Grinning
Виж целия пост
# 411
"Зодиакалните убийства" - Шимада Соджи: Заплетена история, даже в някакъв момент се оплетох и аз и на моменти изтървавах нишката. Става за едно четене, но мен не успя да ме впечатли много, така че да затворя книгата и да кажа "Еха". След развръзката започват едни обяснения кой, какво и защо, така че като свърши по-скоро ми олекна.
Благодаря на всички, които ми препоръчаха "Прелест" на  Маргарет Мацантини. Отдавна не бях чела книга с такова удоволствие. Изгълтах я за отрицателно време, трудно ми беше да я оставя. Много красива, но и много тъжна. Харесва ми стълът на авторката. За мен това не беше проза, а една безкрайна поема без рима, на моменти дори звучеше като хайку. Мъниста от думи, нанизани по най-красивия начин. Така живописно обрисува всичко, че картините сами се появяваха в съзнанието ми.
След нея започнах "Да дойдеш на света", но още не съм се съвзела от "Прелест", затова след първите страници реших да я отложа с 1 ден, ще я продължа довечера.
Виж целия пост
# 412
“Сиянието” на Кинг....ами,да ви кажа накрая я претупах,не издържах на “страховитите” пасажи,които ме отегчиха.Преди много време ми беше много вълнуващ и страховит Кинг,но след толкова много изчетени скандинавски трилъри и шепнещи,пясъчни човечета:),явно вече не ме трогва като хорър,повече ми идва като дълбоко психологичен сеанс на тема демоните вътре в нас,които са страшните чудовища в тъмното,които ни преследват от детството и чакат удобен момент да ни нападнат,ако им позволим....
Виж целия пост
# 413
“Сиянието” на Кинг....ами,да ви кажа накрая я претупах,не издържах на “страховитите” пасажи,които ме отегчиха.Преди много време ми беше много вълнуващ и страховит Кинг,но след толкова много изчетени скандинавски трилъри и шепнещи,пясъчни човечета:),явно вече не ме трогва като хорър,повече ми идва като дълбоко психологичен сеанс на тема демоните вътре в нас,които са страшните чудовища в тъмното,които ни преследват от детството и чакат удобен момент да ни нападнат,ако им позволим....
"Сиянието" и аз не го харесвам, а съм фен на Кинг.
Виж целия пост
# 414
повече ми идва като дълбоко психологичен сеанс на тема демоните вътре в нас,които са страшните чудовища в тъмното,които ни преследват от детството и чакат удобен момент да ни нападнат,ако им позволим....
А мен точно това ме очарова у Кинг, иначе трупове, кървища, ужасии - всеки може да бълва Simple Smile
Тъкмо похвалих Карин Фосум, и последната книга от поредицата, която прочетох - "Черни секунди", ме остави с много лош привкус в устата. Недовършена ми стои, с отворен край, но не в хубавия, стимулиращ въображението начин, а точно в стил "къде е втората част на тая книга?"
Сега започнах така известната в темата "Кестеновия човек", но тези дни ми е изключително ограничено времето и ще я поотложа малко, когато ще мога да я чета в не преуморено състояние.
Виж целия пост
# 415
Току що прочетох 5-тата от поредицата за Себастиан Бергман - "Хората, който не го заслужаваха" и не мога да си намеря място, доста ме разтревожи краят и за жалост за момента няма да мога да започна следващата, за да видя какво ще се случи.

Скрит текст:
Толкова ми допада Били и много се надявах с Йенифер в следващата книга да се съберат. Още щом накрая започна частта с неговата случка подозирах, че ще се случи нещо такова и сега ми е много криво и същевременно интересно какво ще се случи. По всяка вероятност нищо хубаво. Авторите обичат да поставят тези герои в кофти ситуации.
Виж целия пост
# 416
Отдавна не бях влизала в темата и не успях да наваксам, толкова много сте изписали. Ще опитам да ви прочета през близките дни Simple Smile

В момента чета "Лисица" на Дубравка Угрешич. Подарък ми е от скъпа съфорумка отпреди доста време, но чак сега й дойде редът за четене. Съвсем в началото съм, но вече има много предпоставки да ми хареса. Ще дам отзив като я прочета.
Виж целия пост
# 417
Днес четох малко от книгата Лолита, имам я на руски език. Когато чета нещо на чужд език, го чета по-бавно, за да асимилирам това, което пише. Началото е много романтично Simple Smile
Виж целия пост
# 418
В момента чета Ловецът на хвърчила.
Цял следобед ми се реве Sad
Виж целия пост
# 419
Прочетох "Да мислиш двайсети век" на Тони Джъд и мога да кажа само едно - книгата е монументална. Сериозно и бавно четиво, което намества много пластове знание в читателските умове и дава възможност да се докоснем до безкрайно интересни политически и исторически наблюдения за Европа и Америка през XX-ти век. Силно препоръчвам за изкушените в тази материя.

После, уж за почивка, се натресох на една ужасна греда - "Изгубените цветя на Алис Харт". Елементарно написана, пълна с клишета, включително има и български герои, жената е чистачка (каква изненада), любовните отношения вътре са меко казано нелогични и скучни. И аз не знам защо я дочетох до края. Също толкова посредствна, колкото корицата ѝ.

От вчера съм започнала великолепните есета на Маргьорит Дюрас "Материалният живот" и съм влюбена. Слагам тази корица специално тук, за да се види истинската класа:


 
И разгъвка:
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия