Дистанционно обучение за учениците-Teмa 4

О, напротив, точно "защо се занимаваме с щуротии" беше използвано и много коментари бяха, че дискотеки, барове, лагери работят и хората живеят пълноценно, така че е все тази дали ще има капсулни класове и др.мерки или не.

Не виждам какво пречи децата да се разхождат и между два онлайн часа и да излизат навън?

Някой беше попитал , ако има възможност да си преместите детето в друго училище, където ще има малки групи и дистанция и ще учи присъствено, бихте ли го направили. В гимназията, в която работя има възможност (сграден фонд) за разделяне на класовете на групи. Ако училищата имат възможност да избират ДО и такова разделяне и в училището на детето няма възможност, сериозно ще се замисля дали да не я преместя и да учи присъствено, вместо да я мъча ДО, особено ако аз съм на работа. Колкото и да не ми се иска да го правя точно в четвърти клас, тъй като от пети планирам местене в друго училище, ю ще сменя език, може би ще го направя.

Ти наистина ли все още ползваш монитор с електронно-лъчева тръба!?

Зависи какъв е залогът. Ако е училище, в което много трудно се влиза никога не бих си преместила детето, ако ще да стоим цяла година на ДО. Ако ми е по-важно да е присъствено, но не държа толкова на самОто училище - може и да го преместя. Но като цяло за мен не би стоял такъв въпрос, защото не бих го преместила, ако и при нормални обстоятелства не бих предпочела друго училище.

Компютърът е инструмент, който може да се ползва с различни цели. И не, не е едно и също дали ще играе или ще джитка из мрежата 6 часа или ще има учебни часове 6 часа.

В нашето училище не излизаха. Единствено през топлите дни през септември и май излизаха. Отделно по време на занималнята не можеше да се ходи до тоалетна по всяко време. Госпожата не им разрешаваше. Не им разрешаваше и да се движат в рамките на стаята.
По време на ДО сина ми между часовете си играеше на топка в къщи.
Не зная другите деца как възприемат материала, но моя син напривер по-лесно се концентрираше в къщи. В училище имаше много шум и зрителни дразнения и му беше по трудно. Един като изцепи някоя смешка и после 5 минути разсейване. Госпожата постоянно прави залележки на някой и той часа отива. Всеки има различни възприятия. На мен също ми е беше трудно в среда с много хора.

Да де, но нали съзнавате, че всички тези предимства, които сте описали представляват недостатъци при една зараза? Или не?

Като чета се моля единствено да не ни погне еболата... Тогава ще видим какво е зараза. Дано Господ да е милостив към нас... Не знам в другите страни как успяват да организират обучението на децата, а ние тук - не.
Irene Adler, това е ужасно, което е във Вашето училище. При така описана ситуация и аз ще предпочета моето да си седи вкъщи.

Моето дете е със СОП - дислексия, дискалкулия, лоша памет, трудна концентрация а неустойчиво внимание. Изобщо й беше трудно да разбере защо е вкъщи, а трябва да учи. За нея ученето е в училище, стоенето у дома - ваканция, още повече, че ИП беше веднага след грипната ваканция. Така и не разбра напълно ситуацията. Въпреки, че добре се справи като краен резултат, а и бяха на облекчена програма (13 часа седмично) самата тя предпочита присъственото обучение, а не ДО. А и за да е ДО си трябва да стоя до нея, т.е да не работя. Ситуацията, когато тя ще е сама, а аз след 10 часов работен ден ще трябва да уча с нея и да пишем домашни, защото през деня не е имало кой да я контролира и съдейства не ми се иска да я преживяваме неизвестно за колко време. А кандидатстването в другото училище ще е с изпит по специален предмет, не е МГ. Ако не я преместя може и да си остане в сегашния клас до края на седми клас.  Или поне ще обмисляме след четвърти клас какво да правим. Разбира се най-доброто за нея е да завърши и тази година в позната обстановка - деца и учители, отколкото да се нагажда към нова среда и от пети клас отново да сменя училище. Но пък нямам вариант да не работя една година и да се обучава у дома. Може би единствено ако й позволят ИФО би имало повече смисъл и полза.
Затова казвам, че е добре всички родители да имаме някакъв избор, според това, кое преценяваме като по-добър вариант за нашето дете и семейство.
Ако имах финансова възможност да си стоя у дома следващата година и да наема частен учител за двете деца (малкият е предучилищна и 2021 първокласник) това би дало най-добри резултати. То си е в кръга на фантазията за нашето семейство. Затова за мен е важно да съм на работа, а децата ми присъствено на градина и училище. Въпреки риска и факта, че живеем с възрастен човек. Алтернативата всички да са ДО за нас означава да разчитаме на пенсията на майка ми от около 500лв/ месец, от които 100 заминават автоматично за нейните лекарства. Не съм магьосник, че да преживеем зимата с останалите 400лв за 4- ма души. Възпитателите в общежитията никой не ни помисли, били сме малко.

Не позна. Аз ползУвам пишУща машина "Марица", а детето - монитор с електронно-лъчева тръба

За 1-4 клас може би да се премахне целодневното обучение и да се разделят класовете на 2, едните да са сутрин, другите - следобед...

и аз съм си го мислила. Госпожата от занималнята да преподава нови знания. Мисля, че е постижимо. Все пак, са 2 квалифицирани госпожи/занималня + в клас/. Ако искат, могат да се въртят по седмици? Или пък не.

За всички, които смятат, че стоенето пред монитора е страшен проблем, хората са измислили очила с филтър за синята свтлина. Да, малко по-скъпи са, но това е нещо, в което можеш да вложиш средства и да минимализираш вредното лъчение, а другото????

Което пак значи родителите да не работят.
Някой ще трябва да води и взима децата по никое време.

Все може тоя родител да излезе на обяд и да заведе или вземе детето. Трябва да има разбиране от всички страни, в т.ч. и работодателите, а не да се отсича "така не ми е удобно". Няма как да ни е удобно. Въпросът е да е безопасно, доколкото може.

И да остане с него следобед в къщи ако е в първи клас евентуално...
И кое му е по-безопасното да се стои половин, а не цял ден в училището?

sladko,

те после пак ще се сменят. Който е бил в занималнята предиобяд, ще иде в клас следобяд. И обратно.

"Все може тоя родител да излезе на обяд и да заведе или вземе детето. Трябва да има разбиране от всички страни, в т.ч. и работодателите, а не да се отсича "така не ми е удобно". Няма как да ни е удобно. Въпросът е да е безопасно, доколкото може."

А за разбиране от страна на работодателите - честно казано, не разчитай много. Аз съм в такава позиция, и не съм съгласна. В малките градове може и да е постижимо в рамките на 30 мин обедна почивка, но за големите градове е невъзможно.

А не можеш да сменяш много работното време, тъй като клиентите ни също работят основно, редовна смяна.
А когато човек излезе за повече от 30 мин, после докато влезе пак в ритъм за работа /ако не е преуморен от търчане, ако не е останал гладен и не мисли за обядване/ - и ей го де, станало 16 часа и почти време да си ходим.

На държавна работа може и да дават такъв ритъм, но в частния сектор не вярвам да стане.