Заедно сме от студенти над 10г., женени с дете и едно и на път. Съпругът ми винаги е бил най-внимателния и любящ човек, даващ всичко за нас. Винаги е предпочитал да се прибере вкъщи, вместо да пие с колеги например, имахме общи приятели и интереси, помагаше ми с домакинство и дете. Последните две години си намери нови познати, покрай тях нови хобита и интереси, свързани със здравословни практики и хранене. Аз не бях съгласна с част от тях, но се примирих, защото виждах, че се чувства щастлив. Това обаче се задълбочи последната половин година, той задълба в тези неща, започна за игнорира мен и детето, домашните задачи. По време на извънредното положение май му дойде нагорно стреса, увлече се по конспирации, не искаше да ме чуе, като се опитах са обясня, че не е добре така. Общува и се сравнява с хора без деца и семейства и не осъзнава, че неговият живот не може да е като техните. Преживя нервен срив от преумора в работата и всички допълнителни действия. В момента вместо да си даде нужната почивка, отново се връща към тези навици и общуване с тези хора, част от които е виждал едва 1-2 пъти. Опитвам се да му говоря спокойно, но той избухва, започва да ми вика и да ме обвинява, че искам да се налага, че съм деспотична и т. н. Проявява жив интерес към протестите и е мн нещастен, че стои вечер при нас, а не на орлов мост. Обвинява родителите ми, че не са ме били възпитали, обижда ме без конкретни грозни епитети, но с цялото си държание и изказване. Обичам го все още, знам, че и той ни обича, но съм изтощена и не мога да търпя това отношение повече. От 2-3 месеца са постоянни скандали и обмислям вече дори да се разделим, за да живея спокойно, макар и сама....
Благодаря на всички, които ме изчетоха, ще съм благодарна да чуя мнението ви