Има един дядо на горния етаж, дето ме побърква. Значи това лято организирахме целия вход в блока бригада, трябваха няколко камиона да извозят боклуците, дето дятото беше събирал от кофите за боклук, на междустълбищните площадки, и даже разбивал мазета да складира и там боклуци. Взехме му ключа за мазето и го заплашихме с глоба от противопожарна опасност за блокиране на евакуационния план.
Та този дядо, сега от около седмица почна да тотрузи някакви тежки мебели. Ама по всяко време на денонощието. В 2 часа, в 4 часа сутринта, през деня, все едно размества библиотеки и секции... Много е дразнещо. Та вчера не издържах, и се качих да му звъня на вратата. Естествено, не отваря, току виж била касиерката на входа да му иска пари... Вечерта в 10 пак почва да татрузи, качвам се, и след като звъннах няколко пъти, видях, че вътре свети, и даже го чух да се прибира в едната стая, почнах да тропам настоятелно на вратата.
И си лягам, и докато заспивам, чувам в главата си експлозивни звуци като силно тропане по врата и по тежки метални неща също...
Преди няколко години бабата почина. Тя само висеше на балкона и го гледаше отгоре как рови по кофите да събира изхвърлени покъщнини, и го хранеше. Та бабката и тя обичаше да тропа нещо, и взе много да шуми в един момент. И аз тогава си казах, че това е провокация, и няма да се дам, и ще се правя на ударена. Един ден бабата ме срещна на стълбището пред мойта врата, дето по принцип не слиза до мен, и ме попита: момиче, много ти шумя знам, нали не ти преча... И аз пак си помислих в този момент, че е провокация и няма да се дам, и й казах, че нищо не съм чула. И тропането спря. И след две седмици научих, че бабата била починала преди 6 месеца... Пък аз й чувах тропането и си говорих с нея месеци след като е починала...
Но за дядото, го знам, че е жив още, таман го срещнах на улицата, и избягах, че си бях забравила маската за лице, а бързах. И го подминах. И после тропането почна....
Виж целия пост
Та този дядо, сега от около седмица почна да тотрузи някакви тежки мебели. Ама по всяко време на денонощието. В 2 часа, в 4 часа сутринта, през деня, все едно размества библиотеки и секции... Много е дразнещо. Та вчера не издържах, и се качих да му звъня на вратата. Естествено, не отваря, току виж била касиерката на входа да му иска пари... Вечерта в 10 пак почва да татрузи, качвам се, и след като звъннах няколко пъти, видях, че вътре свети, и даже го чух да се прибира в едната стая, почнах да тропам настоятелно на вратата.
И си лягам, и докато заспивам, чувам в главата си експлозивни звуци като силно тропане по врата и по тежки метални неща също...
Преди няколко години бабата почина. Тя само висеше на балкона и го гледаше отгоре как рови по кофите да събира изхвърлени покъщнини, и го хранеше. Та бабката и тя обичаше да тропа нещо, и взе много да шуми в един момент. И аз тогава си казах, че това е провокация, и няма да се дам, и ще се правя на ударена. Един ден бабата ме срещна на стълбището пред мойта врата, дето по принцип не слиза до мен, и ме попита: момиче, много ти шумя знам, нали не ти преча... И аз пак си помислих в този момент, че е провокация и няма да се дам, и й казах, че нищо не съм чула. И тропането спря. И след две седмици научих, че бабата била починала преди 6 месеца... Пък аз й чувах тропането и си говорих с нея месеци след като е починала...
Но за дядото, го знам, че е жив още, таман го срещнах на улицата, и избягах, че си бях забравила маската за лице, а бързах. И го подминах. И после тропането почна....
