Случи ми се нещо странно XXIII

Дядо ми почина преди 2 дни. Аз не бях до него, не можахме да се видим, да се чуем. Много тежко ми беше като разбрах, че е починал, защото за мен той бе много повече от дядо - по-скоро бих казала баща, те с баба си ме отгледаха. С него имахме много силна връзка.
И не можех да си простя, че така съм го "изпуснала". Буквално го погребаха за 2 часа, без да имат възможност нашите да го видят, не са им дали...защото е бил с коронавирус. Аз не успях да дойда на време за погребението. Това ми тежеше адски много. И се обвинявах. Плаках много.
Вечерта, когато почина, лампата в кухнята не спря да трепти - никога не се бе случвало, а винаги съм я  оставяла светната, за да има светлина, когато ставам през нощта до тоалетна. В тоя момент просто казах на глас "Дядо, тука ли си?" и тя спря да трепти. Не се изплаших, а даже почувствах едно успокоение. След това заспах веднага. Преди това имах проблеми със съня.
На следващият ден хващам влака за вкъщи...пълни купета, навсякъде хора, само аз все оставах сама обаче. Преди да тръгна само това си мислих как искам да съм сама, защото ми е много зле и избухвам  в сълзи от време на време, и не искам хората да ме гледат и разпитват. Лампата в моето купе пак трептеше постоянно. Излизах, гледах другите...нямаха такъв проблем. Преди да ми дойде моята гара си мислих Ох, как ще отворя сега тая врата (все се притеснявам, че няма да мога, защото съм доста слаба и често ми идва тежичка), стана време да излизам...гледам вратата напълно отворена.
Прибирам се вкъщи, влизам в стаята, цъкам крушката...тя изгърмява. Буквално на парченца стана. И се разревах. През цялото време имах едно усещане, че не съм сама. И му говорих. И плаках.
После разказах на баба. Не бях сигурна дали от нерви не си въобразявам, още не съм сигурна.
Тя ми каза "Дядо ти винаги те мислеше като пътуваш, защото идваш от далеч. Дали ти е топло, накъде си, яла ли си, кога ще пристигнеш, какво ти сготвим, седеше в стаята ти и я подготвяше за теб - палеше печки, купуваше вода, някакви сладки, слагаше нови чаршафи. На теб да ти е удобно. И те чакаше с нетърпение. Сега дядо пак се е притеснявал за теб, пак те е изпратил до вкъщи, пак те е посрещнал. И като е видял, че вече не си сама, а си сред свои хора, си е отишъл."
Стана ми много мило. Може би някой като чете ще си каже Какво толкова, такива работи се случват. Но аз го почувствах наистина все едно си беше с мен. И почувствах успокоение, защото тялом може да не съм го изпратила, но духом съм била с него.

Dragonfly_94, съболезнования!
Разплака ме.... И моят дядо, лека му пръст, при когото съм пораснала, беше много грижовен... Остават ни само прекрасните спомени за прекрасните хора.

Дядо ми почина 2 дни след Великден тази година. От известно време боледуваше, беше изкарал няколко мини инсулта и като цяло го очаквахме. Почина вторник след Великден, около половин час след като с брат ми бяхме отишли да си го видим. Тръгнали сме си, баба е шетала нещо , след малко отива да го види как е, а той вече не е дишал. Сякаш си ни е чакал. Сънувала съм го два пъти.Първия път беше лятото. Вторият беше миналата седмица. Имам имен ден на Св. Анна. Нощта на празника го сънувах. Винаги ми е звънял. Колкото и зле да се чувстваше,все искаше да ме чуе. За него си бях Анка, макар и да не се казвам така. Така обичаше да ми казва - Анката, Анко. От другите хора много мразя такова изменение на името им,но от дядо винаги ми е звучало с любов. Усетих го с мен на празника ми.

Когато почина майка ми, вечерта се къпех в банята и крушката гръмна жестоко, дори едно парче ми изгоря ръката. Следващата крушка също изгоря за един ден, после се успокоиха нещата.

При нас наскоро почина дядото на мъжа ми.. За два дена изгоряха 5 крушки, днес от седалката на колата започна да излиза пушек  (с подгрев е).. Не знам като какъв знак да го приема.. Дядото беше много добър човек, за съжаление и той почина от коронавирус и не успяхме да го видим преди да си замине, защото беше в болница... Чувствам се зле от мисълта, че съвсем самичък си е отишъл от този свят, без да има покрай себе си близки хора...

smile_9 Разбирам какво ви е. Мисълта, че си нямал възможност да го изпратиш подобаващо, да го видиш за последно... е много измъчваща.
Може би хората, които не са успели да се сбогуват с близките си преди смъртта по някакъв начин се опитват да се свържат с нас, да ни видят...не знам и аз.
Но на нито един друг от семейството ми не са се случвали подобни неща, освен на мен.
Може би защото само с мен не се беше видял преди да влезе в болница...

A как се празнува Бъдни вечер, Коледа, когато не е минало 40дни от смъртта на човек от семейството?
"Душата" съществува, физиката го доказва, това е енергия, електроните от нашите градивни частици. Но Физиката казва (закон за запазване на енергията), че тя не изчезва, а се трансформира. Къде отива енергията на човека? Улавя ли се, къде се трансформира и кой го определя...

Ако въпросът е към мен - информацията и знанието са си там и навсякъде около нас. Всеки, който пожелае и си отвори очите, ще го познае.
Убедеността ми е на 99% , съдейки от множество обстоятелства - почти ежедневни преживявания, плюс обмен на информация с други хора, които са се посветили на това.

Dragonfly_94 разбирам мъката ти. Аз преди година загубих своя дядо и малко след това животът ми се промени на 180 градуса. Според мен той ми даде тласък да се отдам на нещата, които винаги съм усещала като малка, но ме е било страх, че ще ме помислят за луда или ме ще полудея.
Много е важно да го изпратиш с любов и да не скърбиш, защото скръбта е твоето его, което плаче за себе си, защото ти вече няма да виждаш този човек и ти липсва.
Реално той вече е поел пътя си. Пусни го да си отиде лесно и със светлина. Скръбта на близките затруднява пътя към душата
Как да го направиш - мисли колко много го обичаш и как му благодариш за всичко, кажи му че го изпращаш с любов и наистина напълни се с любов и си представи как се издига нагоре в светлина. Това е много важно

И за да разкажа аз нещо странно
Два дена, преди дядо ми да почине, усещах онази специфична негова миризма. През целия ден. На вечерта сънувах как аз съм той и духът ми излиза през показалеца. Когато се събудих на сутринта, след съня, знаех че днес той ще почине. В 15 часа ми се обадиха да ми кажат, че е починал. Аз отговорих: "Знам".
На следващият ден ме удари реалността и след това четири дена бях като призрак, съсипах се. Докато не сънувах втори сън с него, в който той ме насочи, но няма да споделям, защото е прекалено лично

Преди месец така забравихме , ама съвсем реално бутилката за вода на синът ми в наши познати. Усетих се като се прибрахме,прерових и колата, но уви бяхме я забравили. Щяхме да я взимаме няколко дни по-късно защото имахме път натам, но беше именния ден на синът ми и решихме, че можем и на следващия ден да я вземем. Бях в потрес как се прибрахме вкъщи вечера и бутилката стоеше на барплота срещу входната ни врата. Нямаше как някой да я е оставил, бях в недоумения как се е случило, детето щеше да си я вземе най-малкото..🤷🏻♀

Извинявам се, че е пореден мой пост. Исках само да ви кажа, че дядо ви е бил прекрасен! Толкова е мило всичко,което е правел чакайки ви!❤

Не знам защо никой не я е посрещнал, винаги има посрещачи, освен ако тя не ги е видяла. Майка ми не се свързва често с мен, предпочита сина ми, ако има тя нещо да предаде. Дори когато се отнася за мен, тя го казва на него. Иначе ако аз я мисля или говоря за нея, се появява и сама. На много въпроси още нямам отговор.

Моята баба не я помня много като млада, но все пак жената, която сънувах, не приличаше на нея, защото баба ми беше ниска на ръст, доста набита, а тази млада жена беше висока и слаба. Лицето й дори не видях, но фигурата няма как да е на баба ми, съвсем различно телосложение. Стори ми се странно.

Тази година забравих да направя гевреци на празника на свети Спиридон. Всяка година правя, защото сънувах ,че трябва да помоля него за помощ. Не бях го чувала, той е гръцки светец, не български и затова не ми е ясно защо точно той. Сега забравих, а празника беше миналата седмица. Не знам дали да не направя тази неделя и да ги нарека на светеца. Или просто да пропусна тази година? Чудя се....
Аман, а не съм вярваща. Само на сънища вярвам и затова правя разни странни от моя гледна точка неща, като това да пека гевреци за някакъв светец....

Ън, направи гевреците за Коледа, тогава е Св. Спиридон по стар стил.

Ън , защо се правят , точно гевреци  за празника на Св.Спиридон ?

Ън,аз съм я виждала на една снимка моята.Знаех,че е тя.Не я харесвах,тя мен също.Странно е,че точно точно нея сънувах.И преди години брат и,който много мразех като дете.Грях ми на душата,ама той все с една набола брада и как успяваше да ме докопа да ме нацелува.Баща ми,имахме много силна връзка,не го сънувам.В трудни моменти ми се иска,да си поговоря с него.Заспивала съм молба.Не.Вярвам,че е на някое хубаво място.В същото време чета и много трудни въпроси ми се въртят в главата.

Ох, благодаря! Не знаех, че на Коледа е по стар стил. Ще направя непременно.
Не знам защо се правят гевреци, но така прочетох. Нали на всеки празник се прави нещо специално, на свети Спиридон се правели гевреци, та и аз правя, но забравих тази година. А то имало кога.
Да, насън няма нужда да ти се казва нещо, което не е като в реалността. Знаеш си го. И аз така знаех, че е баба ми, нищо че беше...друга(ако мога така да се изразя).