Случи ми се нещо странно XXIII

Смъртта е нелицеприятна. Ползват се техники всякакви и слава Богу, няма нужда от допълнителен стрес.

О, разбира се, че има!
Много са близо, но не знам точно къде е това място. Във всеки случай е толкова близо, че не им е проблем да идват в съня или да осъществяват връзка по някакъв начин. Моите родители починаха през пролетта на 2019 година един след друг. Само да помисля за тях и веднага ги сънувам. Още не съм разбрала кой от тях по каква причина идва, кой идва да ме предупреди за опасност, кой идва да ме пази. Знам обаче някои неща. Например кои от починалите ми роднини са заедно и кои са някъде другаде. Преди си мислех ,че това са мои заблуди, но случайно се уверих ,че съм се ориентирала много добре.
Няколко месеца преди да почине баща ми сънувах дядо и баба, неговите родители. За тях знаех, не ми е ясно откъде, че не са на едно място, но нямах представа защо е така. И когато ги сънувах заедно, се изненадах да ги видя двамата. Дядо веднага каза ,че е повикал баба да дойде. Тя не изглеждаше така, както беше приживе, беше млада жена, висока и слаба и аз толкова се шокирах, че забравих да питам защо я е повикал и защо тя не е при него. След няколко месеца разбрах, бяха дошли да посрещнат сина си и да го ориентират. Майка ми обаче никой не я посрещна и тя се лута доста време. А има толкова много починали близки.....

Мястото, където мъртвите чакат да ги приберат обаче е буквално на една ръка разстояние, мисля, че е в нашия обхват, ако мога така да се изразя. Винаги съм мислела, че ние не ги виждаме, а те нас- да. Не е съвсем вярно обаче. Те също не ни виждат. Не знам на кой етап губят способност да ни виждат. Вероятно това е точно моментът, когато смъртта стане необратима.

Много често когато се събудя внезапно и чувам някаква реплика. Не знам откъде идва, може би от съня ми, но обикновено не си спомням какво съм сънувала. После се чудя до обяд кой и защо ми казва това нещо...често е нещо съвсем обикновено.

Малко са ми объркани нещата, но исках да ги събера в един пости и затова.

Ън,имаш ли представа,защо никой не я е посрещнал?
Сънувах баба ми,когато почина баща ми.Млада,красива,облечена в дълга зелена рокля.С поднос в ръце,черпеше гости на двора в родната ми къща.Опитах да вляза,не ме пусна.Просто подпря ръка на портата и каза,че нямам място там,а толкова трудно стигнах.Почина доста преди него.

Интересно, аз също сънувам починалите си близки млади, а не на годините, на които си отидоха 🤔

Помня така сънувах баба ми, видях я пред един вход, по-млада и много красива, усмихната, имаше и други хора около нея, аз се изненадах, че я виждам, но не направих връзката, че е починала реално. Та повика ме, но аз отказах, под предлог, че съм тръгнала на някъде.

Момичета, налхлувам в темата с въпрос. Не съм сигурна точно колко “странен” е, но аз определено започвам да се озадачавам. От 2 месеца насам, постоянно поглеждам към часовника, който винаги е с еднакви цифри.  Не съм сигурна вече това знак ли е, предупреждение ли, какво, но е постоянно. 🙄Някоя от вас, ако има идея, ще се радвам да сподели...

Не съм сънувала починали близки. Не знам защо. Има някои неща, които не мога да простя на родителите си, а много искам. Най-напред заради себе си, искам да живея в мир, а не  непрекъснато да си припомням някои случки и да ги виждам в отрицателна светлина (а всъщност нещата може би не са отрицателни, освен в моето съзнание).
Много странно се почувствах, една вечер, преди няколко години. Вече беше тъмно, аз карах по бул. България и някак много уютно се чувствах в топлата кола. Прииска ми се да карам много дълго, да не спирам. Реших да си представя къде ще отида и изведнъж се видях в една къща с двор как седим на една голяма маса със всичките ми починали роднини. Те ми се радваха и аз им се радвах много, някои от тях дори не ги помня, починали са, когато съм била много малка. Бях в някакво много особено състояние, много картинно виждах всичко.  Разбира се след минути софийското движение ми вкара ума в главата.

И аз сънувам моя близка приятелка, като дете, а не като възрастна. Очевидно ми е оказала силно влияние в този период - нямам предвид физически, а психически.

Това което съм чувала е че, там горе всички са млади на средна възраст може би около 30 / 40 .Понеже съм вярваща, и страшно много съм гледала Ванга видеа, книга съм чела . Когато умрат хората душата им витае още в нашия свят, до 40 дни, но да ви кажа че може и до 1 година от време на време да ни посещават . След това в годините напред , съм чувала че ги пускат за малко в този свят за бързо, и когато им изтече времето си отиват. Душите се прераждали след 12 г, от смърта но дали е така не знам, а лошите хора по бързо , след 5 год от смърта. Не знаем нищо, можем да подозираме, но един ден ще разберем там горе.

Сънувала съм всичките си починали роднини, но никога млади- на възрастта на смъртта им. Всички обаче бяха усмихнати и изглеждаха добре.

Това Ванга ли го казва някъде?

Аз го казвам , Ванга казва другото. Ако се интересувате изгледайте видеа в YouTube,  с Ванга, Вера Кочовска. А за да ви го кажа значи съм преживяла подобни неща

Била си между Алфа и реалността. И на мен ми се случва докато шофирам,особено когато е тъмно навън. В такова състояние, ако се възползваш, можеш да питаш въпроси и ще ти дадат отговор.

Иначе за сънуването на близките млади - всички знаем, че душата няма образ. Тоест, образът, в който ние виждаме близките ни, е тяхно желание. Те искат да ги виждаме така. Аз дядовците ми си ги сънувам както бяха, преди да починат.

Не съм съгласна за 40тте дни и витаенето на душите, особено за това, че някой пуска душите. Колкото по-рано разберем, че всички сме равни и всеки сам чертае и решава пътя си, толкова по-добре. Ние сме Вселената и Вселената сме ние. Ние сме Бог и Бог е нас. Бог е Вселената. Няма белобрад старец, който ни гледа отгоре. Няма и по-висша сила.

Ако един дух остане около близките си от последния живот, това е негов избор. Може да реши да остане 12 години, може да реши да не остава.
Първите 40 дни са пътят към Душата. Затова се палят свещички, за да го осветяват. Тогава се отделят и телата. Физическото остава на земята, духа и останалите отиват към Душата и след това вече всеки решава - ще се преражда ли, ще се връща ли при близките от предишния живот (което пък е повлияно от Егото), ще остава ли в по-горно ниво, за да си мисли върху уроците и т.н.

Много интересно как така категорично твърдите кое как е ?
 Аз една по-обикновена случка ще разкажа и друг път ми се е случвало и сигурно е някаква игра на мозъка , но си е стряскащо.
Една вечер ще лягам.Сещам се , че в кухнята на дивана имам един метнат клин, който ще ми е много удобен за спане. Сигурна съм, че е там, ама много сигурна. Виждала съм го сякаш от 2-3 дни там. Отивам да го взема -няма го. Търся тук-там, пак отивам до кухнята -пак го няма. Три пъти ходих, долу гледах да не е паднал, няма го. На сутринта влизам - клинът си е там!Както казах, не ми се случва за пръв пъ дори тук съм писалаза подобни случки  и си мисля, че мозъкът си играе с нас. Питах всички вкъщи , никой не го е пипал.

На мен ми се случва да не виждам нещо, като съм много уморена. Определено е игра на мозъка.