Баща пияница.. Помощ, коментари, решение

Няма да промените възрастни хора,не се хабете.Мислете за себе си.
Вече сте пълнолетна,ако можете да започнете да учите в друг град,постепенно ще се откъснете от родителите и няма да страдате толкова.Може да запишете нещо задочно и да си намерите работа,но не е лесно.

Ами правилно си се ориентирал, завършвай училище и беж да те няма - работа, квартира, продължаване на образованието... Майка ти няма да го изгони най-вероятно. Макар че с брат си ако си тръгнете по пътя, няма да може поне да се оправдава, че заради вас го търпи.

Струва ми се ,че иска да се изнесе преди да завърши училище.
Няма да е краят на света, но със средно завършено повече възможности се откриват.
Може двамата братя да си наемат квартира и ще е  по-евтино, докато си стъпят на краката.
Да питам, имате ли наклонности, занаят да упражнявате янкакъв,можете да си изкарвате повече от наемни общи работници.Допада ли ви някаква работа въобще, търсят се сега навсякъде сервитьори, продавачи, но да умееш нещо повече от средното си е предимство, а ако ти допада - лесно ще станеш добър  и търсен.
Как въобще си представяш изнасянето...

Тази година завърших училище, записах и бакалавър информационни науки, брат ми иска да изпусне 1г, какво да направим 1-во и как, от сорта, работа след това квартира или как?

Работа в същото селище няма да ви откъсне от проблемите, освен ако не е голям града и да учите там.Много  е радостно, че искате да учите, дано едната година прекъсване на брат ви да не се удължи до отказване.Някакви пари за квартира ще ви трябват докато получите заплата ,търсете работа и квартира едновременно.Двамата на една ще ви е удобно, особено ако той работи ,би помагал като закъсаш.Трудно  е ,защото през агенция изискват наем и половина предварително, търсете направо от собственик.Има такива обяви или дайте вие обява ,търся  и телефон за връзка.
Трудно ще е , но сега много младежи учат и работят ,след втората година направо може ад си намерите работа близка поне до специалността, стига да имате умения да учите бързо.Повече ще научите от практика.
Няма ли близки да дадат едно рамо, или кандидатствайте за социална помощ ,има еднократни в кметство по местоживеене ,социални грижи.С късмет може да ви помогнат за квартирата поне за месец.Попитайте откровено като каква помощ може да се получи, как могат да я прокарат  да попадне в определените за подпомагане неща.
Аванс като почнете работа се дава, постарайте се да ви харесат и помогнат, просто здраво се трудете, друго не се харесва чак толкова.Да види работодател, че сте сериозен човек.Така може да ви даде повече от обикновеното аванс.Споделете, хората разбират кога са искрени с тях и кога някой шишалкави и крие нещо, те го смятат за повече проблемно като не го разбират.
Към каква работа смятате да се насочите , ,оглеждали ли сте се дали се търсят в тази сфера хора.

От София сме, прави, корави, стройни, високи, аз нито пуша, нито пия,нито ползвам някви вещества, пиенето казах защо по горе, брат ми само пуши цигари, кротки сме като цяло и не сме проблемни, скромни като цяло, просто не знам защо на ако мога така да кажа "попадналите" младежи се падат свестни бащи... Както и да е, ще направя всичко по силите си, да остана заедно с брат си и да не съм като баща ми, дори непосилното ще направя

От София сме, прави, корави, стройни, високи, аз нито пуша, нито пия,нито ползвам някви вещества, пиенето казах защо по горе, брат ми само пуши цигари, кротки сме като цяло и не сме проблемни, скромни като цяло, просто не знам защо на ако мога така да кажа "попадналите" младежи се падат свестни бащи... Както и да е, ще направя всичко по силите си, да остана заедно с брат си и да не съм като баща ми, дори непосилното ще направя
[/quote]

Щом толкова силно го искаш, ще го постигнеш. Имам предвид да не си като баща си. Родителите винаги са пример и образец, или за подражание или точно за обратното - да не ги повтаряш. А няма ли възможност да му се помогне на бащата, имам предвид психологическа специализирана помощ, лечение, ей такива неща. Не става лесно, но, ако види и усети, че ви губи, когато се изнесете, знам ли....

Съчувствам ви...  Вече 32 години от как съм се родила и баща ми си е все същия пияндурник... Пардон, все по-зле става. От 10 години не работи сериозна работа, копае под дъното. Майка все се кани да го изгони или да се изнесе, все още си живеят заедно... Махайте се оттам по-скоро, щото знам какъв тормоз е това. И аз съм се питала 1000 пъти защо на ме ми се случва това, но спрях отдавна, просто няма смисъл. Успех ви желая, горе главата!

Благодаря много.

Щом толкова силно го искаш, ще го постигнеш. Имам предвид да не си като баща си. Родителите винаги са пример и образец, или за подражание или точно за обратното - да не ги повтаряш. А няма ли възможност да му се помогне на бащата, имам предвид психологическа специализирана помощ, лечение, ей такива неща. Не става лесно, но, ако види и усети, че ви губи, когато се изнесете, знам ли....
[/quote]

Няма шанс, би предпочел да ни загуби от колкото да се промени и неговия баща е бил същия... Просто няма как да имаме респект към такива хора, благодаря много за всичко и отделеното време.

Търсете работа, имате дом в момента, в началото може акквато се намери, после подходяща да учиш едновременно с нея.Както писах ,първата година е добре  повече учене, редовно на занятия, после и  там имаш име и се кръшка като се наложи.Познато момиче работи в колцентър почасово като учи ,лятото напълно.Но има и помощщ от родители.Не всяка работа става  за твоя случай.Един месец и  ще има малко пари за квартира.Ще изтърпите месец, месец и половина, или някой да ви помогне за начало.

Ами, значи вземате се в ръце и подреждате собствения си живот. Трудно, лесно, всичко ще има. Достатъчно големи сте, ще се оправите и сами. И със сигурност ще се чувствате значително по-добре. И от мен успех, хората, понякога изненадващо и за тях самите, се справят с какви ли не трудности. Щом го искате, пък и ще бъдете двама.

Да, и моя дядо беше пияница, и баща ми също. Чак по едно време се бях стреснала да не се предава по наследство... Колко пъти съм изпитвала омраза и съм искала да не е жив, после съм се мразила за тези мои мисли. В крайна сметка пак аз страдах. От известно време съм го зачеркнала, не мисля за него, ама аз и живеят много далеч. Само не се самообвинявайте!
Щото баща ми смята, че аз и майка ми сме виновни за това му състояние, щото не сме го обичали и някакви подобни врели-некипели... Колко пъти е казвал, че няма да се промени, щото бил пропаднал и нямало връщане назад. Ми като човекът не иска промяна, никой не може да му помогне.

Нито ти и майката сте били виновни, нито аз и брат ми. На такива хора не знам какво им минава през главата или какво си мислят, това е болно състояние..