От първи клас бях при родителите си и на 24 май след манифестацията веднага на село до 14.09. За съжаление , две години по- късно баба получи инсулт и се простих със селския живот.
Винаги съм обичала родителите си, по онова време повечето деца ги гледаха бабите им. Имах страхотно детство.
След изписването на внучетата ми, съм била в началото около десет дни. С какво ли съм помагала? Готвя, говорим си, спомням си и споделям и за тяхното детство, колко бях уплашена, защото това малко човече зависи само от теб.
Приятно ми е да сме заедно с внучетата, но никога не се бъркам и оспорвам, каквото ми казват родителите им. Имат ми доверие, вчера повече от три часа ми е пътя и едната внучка си е докарах с колата. По- късно днес ще дойдат и другите две внучки, че бяха при другата баба.
Моите деца също ходеха при бабите си.
Имам приятелки, на които не им се гледат внуци.
Родителите възпитават, аз не мога да им се карам и наказвам....понякога прекаляват. Много гушкам и целувам.