Има ли хора, с които не се разбирате?

  • 6 006
  • 56
# 15
С хора , които не харесвам и с които не мога да намеря общ език се държа учтиво,но дистанцирано.
Поздравявам,мога да водя кратък разговор,ако ме питат нещо,но до там.

Имам три истински приятелки.С тях сме заедно от детската градина.

Често се случва да пия кафе или да изляза с някоя съседка,майки на приятелки на дъщеря ми ..но това не значи,че сме близки и споделяме всичко.

Имам роднини с които съм прекъснала всякакви отношения,защото са ми неприятни и изобщо не ми пука.
По-добре така,отколкото да ми късат нервите.
Виж целия пост
# 16
Имам семейство, родители, две приятелки, да са ми живи и здрави изброените, други хора не ми трябват. Нямам познати, с които просто да пия кафе и да си говорим празни приказки, но не страдам от това. И майчинството си изкарах сама, и по площадки пак така и си беше супер
Виж целия пост
# 17
Има, разбира се. Родителите и сестрата на мъжа ми. Различни вселени сме. Ни ги виждам, ни ги чувам. Пълен игнор. Жалко, че са ми рода, ама какво да правиш, случва се.
Виж целия пост
# 18
.
Виж целия пост
# 19
Случвало ми се е, хора, с които съм в недобри взаимоотношения, да ми помогнат в даден момент. Нещата се обръщат. Случвало ми се е и обратното - човек, на който съм помагала, бил ми е приятел, да ме предаде. Да, има такива, от които искам да съм далеч, обикновено това са колеги, но знам, че най-важните хора в живота ми са в семейството, а останалото е част от живота.
Виж целия пост
# 20
Здравейте. Тези дни съм изпаднала в големи анализи и размишления относно моя характер ... Принципно си падам интроверт, неуверена съм, чувствителна , но съм добронамерена, усмихната и учтива към другите.  Имам 1 истинска приятелка, на която всичко мога да споделя и  други , с които рядко се чуваме , но знам , че винаги мога да разчитам. Пораснах далеч от родителите си и без самочувствие. В училище все търсех вниманието на хора, които не ме приеха и станах обидчива. Усетя ли пренебрежението на  хората отсреща, ги отписвам  лесно и се дистанцирам.  Не се карам , но се отдръпвам.Така правя и с неприятните за мен хора, но става дума за хора , които наистина не са мой тип и нямаме нищо общо. Усещам тези, които не са искрени. От друга страна има и доста хора, с които се разбирам с лекота и можем да си говорим с часове. Наскоро преустанових отношения с такива хора, с които не си пасваме и въпросът е това лошо ли е по принцип? Аз хем отписвам лесно, хем след това го приемам малко ,като "края на света", мисля ги тези неща. Вие как процедирате с тези, които не са ви приятни или не харесвате?
Престават да са част от обкръжението ми, излизат от живота ми. Аз съм си ценна, животът ми е ценен, нервите ми са ценни, спокойствието ми най вече, та не позволявам да ми ги тровят.
Виж целия пост
# 21
Приключих с времето приятелства и връзки с роднини, които са били на базата интерес, интриги, лъжи, лицемерие, злоба и пр.
Животът ми е прекалено кратък, за да го губя в отровни отношения. По-добре сама, отколкото зле придружена!
Виж целия пост
# 22
Разбира се, че има. Няма как да се харесваш с всички и не е нужно. Лошо е, когато се налага да прекарваш определено време с хора, които не просто не те харесват, а се опитват да ти вредят. Примерно - колеги. Но такива има навсякъде.
Добронамерен човек съм и се опитвам поне да нямам лоши отношения с околните, за което често съм патила. Явно се решава от мнозина интриганти и негативни хора, че ти си някакъв наивник, който всеки трябва да излъже, нарани и прецака, защото подхождаш позитивно и приятелски към тях. Или гледат на останалите като на конкуренция, която трябва да се разкара на момента.
Не разбирам ползите от това, но те си знаят. Животът учи, а и лошото се връща.
Да, много приятелства и познанства не оцеляват с времето. С годините имаш и нужда от все по-малко хора.
Та, нищо фатално няма в разминаванията и разочарованията, ако щетите за теб са минимални.
Виж целия пост
# 23
Първия пост все едно аз съм го писала.
Този на A-L-I-N-A - също.
Здравей pastolina Hug
Аз също лесно приключвам отношения с хора, които по някаква причина не харесвам. Твърде лесно даже. Хеле пък напоследък, когато работата ми дойде в повече - режа директно, дори блокирам, ако се наложи.
Проблемът е, че после се замислям: Трябваше ли наистина да се стигне до тук? Ама никакъв шанс ли няма с тези хора да се харесаме? Дали не избързах в преценката си?
Това е, което ми тежи. Струва ми се, че и при теб проблемът е същия. Или, както отбеляза Сараниа - overthinking.
Не съм намерила решение все още, но наистина с времето все по-малко се замислям дали не съм сбъркала.
Виж целия пост
# 24
Избягвам общуване с подобни хора. Остават на ниво "Здравей-Здрасти" и разговор на санитарния минимум.

Животът е твърде кратък за контакти с хора, с които не си допадаме.
Виж целия пост
# 25
Като един виден социопат си имам даже един дъъъълъг черен списък с противни, нелицеприятни и отровни хора, някои от които откровено само ги пази НК. Отделно че съм злопаметен и помня като слон. Много. И то разни истории и хора от близкото минало ме направиха такъв. Щото съм добричък и доверчивичък... Иначе не знам интуиция ли е, какво е, но понякога даден човек ми става противен без дори да ме е заговорил. Или в неговата компания се чувствм изморен или подтиснат. Малко са хората, с които съм намерил общ език. Дори с родителите ми е трудно понякога. Но с времето се научих без извинение, да си го местя у левУ и да се впечатлявам само от хората, на които държа и които държат на мен.
Виж целия пост
# 26
Аз от дете никога не съм приемала съветите на майка ми (и тя от тези вироглави, саможиви, "самостоятелни" хора) от порядъка: зарежи ги, не се разправяй, живей си живота, тия не са ти приятелки и тн., когато се е случвало да страдам заради лоши отношения или караници.

За мен е елементарно като поведение и е вид социална непригодност, когато решението ти е "остави ги и си гледай живота" или "ще си намериш други приятели" и прочее. Просто мен ме интересува защо така става, кой в какво греши, каква е причината, може ли да се поправи, не може ли... и тогава действам. Социално същество съм и винаги съм работела в посока да стана РАЗВИТО социално същество.

Но понеже, разбира се, има много хора по света, с които сме несъвместими, имам си и аз вече с годините изработен профил на хората, с които не се разбирам и също не се разправям с тях, но поне знам защо.
Виж целия пост
# 27
Директорката в първото училище, където преподавах след завършване на университета, веднъж сподели, че се възхищава от начина, по който поставям хората на мястото им. Изобщо не разбрах какво иска да каже, но явно има нещо у мен, което държи на разстояние хората, които не харесвам. За разлика от повечето никога не съм имала груби вмешателства в личния живот, не са се бъркали в начина ми на отглеждане на децата, не ми се донасят клюките по мой адрес (не че няма такива, просто явно не смеят да снесат информация. Ако искам да разбера нещо за себе си, питам). На всичко отгоре с едно-две изключения винаги гладко преминават срещите ми с кисели дами и господа от държавни институции и болници. Ако знаех как да култивирам и продавам тази дарба, щях да съм богата...
Веднъж на младини с една колежка взаимно се намразихме от пръв поглед. Беше изключително странно - тогава още нямахме никакви проблеми, но после, разбира се, се появиха. Един ден след работен конфликт поговорихме, аз казах, че не мога да я понасям от първия миг и че нямам обяснение, тя сподели същото. Оттогава продължихме да се мразим, но работехме без проблеми и с проява на взаимно уважение за проявената откровеност.
Виж целия пост
# 28
С хората обикновено се разбирам. Виж с идиоти, дебили и самовлюбени персони - няма начин да се разберем.
Виж целия пост
# 29
И аз, както всички, имам хора, с които не се разбирам. Има само един човек, който съзнателно ми е навредил. Него тотално съм изключила от живота и от обкръжението си - беше много трудно, защото въпросната усойница е много близка с повечето хора, с които общувам редовно.
А тези, които не харесвам, и тези, с които не се разбирам - просто ги избягвам, ако това е възможно.
Ако се случи аз да харесвам някого, а той / тя мен не - неприятно е, но какво да се прави, карам нататък.
Помня и лошото, и доброто. Нямам изобщо способност да забравям и даже след много години чувството на обида или на обич и благодарност са си все същите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия