Има ли хора, с които не се разбирате?

  • 6 008
  • 56
# 45
Смятам, че няма човек, който да се разбира с всички.
Виж целия пост
# 46
Гледам да игнорирам тези, с които не се разбирам. Ако много му се спори с мен казвам каквото имам да казвам и се махам. С роднините е малко по-трудно...

Хората, които се тупат в гърдите, че са много открити и прями, най-често са агресивни и груби. Това е все едно да пърдиш и оригваш, докато вечеряш с други хора. Без да ти пука. Щото, нали- отвътре ти идва!

Не смятам, че е нужно да информирам всеки с когото съм за всичко, което виждам или мисля. Затормозяващо и ненужно е.
Виж целия пост
# 47
Флегматици, сигурно защото съм холерик. Действат ми унищожително на нервната система.
Иначе имам инстинктивна неприязън към определени хора, които нищо не са ми направили. С тях се държа като животно - заобикалям, не закачам, не се сближавам. 6-то чувство.
Виж целия пост
# 48
Да се научиш да казваш "не"  (държането на хора "на разстояние" е част от "не"-то) е един от признаците на порастването. Не е задължително да си груб, даже е прекален учтивост можеш да ги накараш да се почувстват не-добре-дошли.
Виж целия пост
# 49
Естествено, че има. И това не са "нахалните, агресивните, простите, мързеливите, наивните, клишираните, позьорите" и прочие общи частности. С такива мога да се разбера при нужда, просто стъпвам на пръсти покрай тях, защото съм сигурна, че човек може да е добър и... как да кажа, "жив", и същевременно да е завистлив, злобен, троснат, обръгнал, незрял, глупав... Но... когато у един човек почувствам равнодушие, недобронамереност и непреклонност, вдигам ръце. И друг въпрос е един такъв индивид човек ли е въобще.
Виж целия пост
# 50
Аз не мога да понасям манипулаторите, с цел изгода от теб, да те изтискат максимално. Те имат един такъв похват, отварят сърцето си за теб (един вид домът си), че да се почустваш важна част от техният живот, по този начин да се отдадеш на тяхните каузи и да работиш за постигането им (облагодетелстваните са основно те), да заживееш с тяхните проблеми дотолкова, че да станеш съпричастен и да помагаш за решаването им, и разбира се да ти вменят вина, ако случайно гледаш повече собственият си интерес и не работиш за техният.  Просто трябва да си им изгоден.  В момента, в който престанеш ще бъдеш низвергнат и се отървават от теб. Това често е сценарии при шефовете. Много им е изгодно да сте екип. Равни сте, заедно сте в бизнеса. Абе направо сте едно семейство. Само дето накрая парите са за него, а за теб заплатата. Ако случайно поискаш увеличение рискуваш да се превърнеш в лош човек.
Виж целия пост
# 51
Да се научиш да казваш "не"  (държането на хора "на разстояние" е част от "не"-то) е един от признаците на порастването. Не е задължително да си груб, даже е прекален учтивост можеш да ги накараш да се почувстват не-добре-дошли.
Това е много трудно. Едно е рационално да осъзнаваш, че това е начинът, друго е да успяваш да го прилагаш естествено в необходимия момент.
Виж целия пост
# 52
До едно време е трудно, после (от болка) порастваш...
Виж целия пост
# 53
Абе като се извозиш няколко пъти сериозно и се научаваш. Като при останалите житейски уроци.
Стига да имаш здравословна доза самокритичност, за да осъзнаеш, че извозването си е твоя отговорност.
Виж целия пост
# 54
Изобщо възможно ли е човек да се разбира с всички?
Виж целия пост
# 55
Аз мисля, че не... но може да се скара с всички!😂
Виж целия пост
# 56
Аз мисля, че не... но може да се скара с всички!😂

О, да, това е напълно възможно, има големи специалисти.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия