Пазарът на недвижими имоти, какво се случва реално? -Тема 48

  • 27 276
  • 798
# 630
Хайде да ме оставите аз да си преценя колко бих бил склонен да платя. Дори и аз нямам фиксиран процент. Цената зависи от много неща и бих факторирал труд, перспектива, качество и желана печалба в нея. Мисля че е по-добре отколкото да тръгна да спекулирам с пазара. Аз гледам истинската стойност и перспективата й дългосрочно.

100% надценка - може ако къщата е чисто нова, качествени направена, на хубава локация. Ти ще платиш ли повече за 30-40 годишна къща(далеч не става за бутане, но се очаква много ремонти) на хубава локация или за нова къща насред нивата? Някой като ми каже, че локацията и земята струват много пари, ще кажа - да,  НО ако на земята има къща, която ще носи само негативи и разходи за следващите 10-20-30 годино, то цената пада значително.

Тангра, говориш за чуждия труд че не бил незплатен, а да не би аз парите да съм ги брал по дърветата? Айде моля ти се ела ти върти частен бизнес и тогава ще си говорим. На програмистите ви е лесно, щото деманда за вас е голям. Имам познати дето ги е срам че взимат такива пари, а насреща нищо кой знае какво не предлагат, техни думи.
Виж целия пост
# 631
Аз съм бил 100 неща, и програмист е само едно от тях.
Занимавал съм се доста и със частен бизнес. За 1 път преди около 23 години. От 1997 до 2004та, когато емигрирах в Канада. А и в момента от 5 г насам, заедно с работата движа паралелно и частен бизнес. Който не е много малък.

Аз лично съм те "оставил".
Не искам нищо от никого. Опитвам се да споделя счетоводна и бизнес информация, на база опит.
Къща, както съм казвал, не мога да си позволя в момента. Дали са "надценени"? Ако са, това си е пазарна ниша. И предпоставка за някой да изкара едни пари. Ако не са, то не са.
Та горе долу това ми е тезата, или са надценени, или не са.
И действаш съобразно, щом те вълнуват къщите.
Мен не ме вълнуват, и нямам амбиции в тази ниша.
От това по-ясно, не виждам накъде Simple Smile
Виж целия пост
# 632
Тук съм съгласен с теб. Всеки има различни интереси и цели и си ги гони.

За споделянето ти от соц време и малко след това, вероятно е било така, но то и конкуренция нямаше тогава, сега е много по-различно, а и от сектор до сектор има разлика. Дали нещо е надценено или не, е субективно и хората имат навика да изграждат стадно мнение, а често и да стават прекалено оптимистични без да виждат реалността или без да имат пълната картинка. Изобщо, смятам че човешкия ум и поведение имат прекалено много недостатъци, които водят до кризи от всякакъв род.
Виж целия пост
# 633
Хайде успокойте се малко Laughing  180 жени близо ( нашето предприятие, и две съседни) повече от 650 лева нето не вземаме. А се работи Open Mouth, не е като да не....И все сме в тая България ! Та като гледам оная вехтория в Яна за 160 000 лева ми идва да хвана  оръжие Laughing. Та колкото и да вземаш все ще ти се струват недостатъчно. Когато тръгнеш да гушкаш букета - със сигурност ще си неудоблетворена, че много неща си пропуснала. Хора, имам съсед на село който построи две големи къщи за децата си. С две ръце ! Денонощна работа..По три етажа всяка. Сега и той и жена му са инвалиди, къщата запустяла, а децата - завряни зетьове. И това е един от многото случаи които са пред очите ми. Просто лошо е да си в грешното време на грешното място може би, не знам .
Виж целия пост
# 634
Ето затова тоя български манталитет "строя/купувам да има за децата" ми е супер неприятен. Уреди си ти живота, децата ти ако искат - помогни, ама да правиш чужди сметки без кръчмар, че и накрая да се сърдиш, че не оценяват... Еми, не става.
Виж целия пост
# 635
Ето затова тоя български манталитет "строя/купувам да има за децата" ми е супер неприятен. Уреди си ти живота, децата ти ако искат - помогни, ама да правиш чужди сметки без кръчмар, че и накрая да се сърдиш, че не оценяват... Еми, не става.

Или ако все пак искаш да оставиш нещо на децата нека то е ликвидно и/или преносимо. Не къщи.
Виж целия пост
# 636


Или ако все пак искаш да оставиш нещо на децата нека то е ликвидно и/или преносимо. Не къщи.
И къща да е - но на правилното място.....
Виж целия пост
# 637
Да, ликвидна къща.
Виж целия пост
# 638
Мария - аз затова говоря за перспективен имот т.е нещо което в момента не е на фокус и тепърва ще си вдига стойността и ще бъде привлекателно след 10-20 години. За да може ако децата ми не го искат да се продаде и да се вложат парите в друго, а не както е с твоя пример две големи къщи да се рушат и никой да не ги иска.

Ликвидна къща, няма такова животно освен ако не  даде продавача по-ниска цена. Къщите, както и парцелите, могат и с години да висят непродадени, не са като апартаментите, защото не са фокус на българина поради редица причини, коит изброихте напоследък.

Локацията е важен, но не е достатъчен фактор. Важно е и каква къща има построена на парцела, ако е за събаряне, това трябва да се факторира в цената като парцел. Но много често къщата е зле но не до толкова че да се събаря и често й искат пари като за къща, което не е изгодно за купувача - неособено добър пример - къщето в Яна. В такива случаи имота не се продава с години, докато не се коригирацената, за да стане “перспективна” за купувача.
Виж целия пост
# 639


Или ако все пак искаш да оставиш нещо на децата нека то е ликвидно и/или преносимо. Не къщи.
И къща да е - но на правилното място.....
Друго си е къща (или апартамент). Късметлийка съм в това отношение и го оценявам. Когато има имоти, човек има и по-голяма свобода и би бил по-склонен да рискува, да прави бизнес и т.н. Ако бях в ситуацията да не съм материално устроена от родителите ми, най-вероятно все още щях да бъда някъде на заплата и с кредит да изплащам собствено жилище. Така както моите родители и баба и дядо са го направили за мен, така смятам и аз за детето си. А каквото иска после да прави с тези апартаменти.
Виж целия пост
# 640
Имала си късмет. А ако ти бяха оставили две къщи в дълбоката провинция, сумарна цена 20 хил. лв.? Това си е нож с две остриета. Бас ловя че и в града на Мария преди 20-30 години са си мислели "да оставят на децата апартаменти", ама сега какво става, не могат и да продадат.
Виж целия пост
# 641
А ако ти бяха оставили две къщи в дълбоката провинция, сумарна цена 20 хил. лв.? Това си е нож с две остриета.
Остави това..аз нещата ги тълкувам по скоро като бреме за децата. Те ще отнесат воденичните камъни. По голямата част от къщите са гредореди, с каменни основи, напукани стени..Нерентабилно е да се ремонтират погледнато като разход на средства  от гледна точка на локация и състояние. Просто дилемата е ужасна. Не може всеки и да ги счупи и подравни терена, понеже това изисква финансов ресурс и техника. Такава е картинката в огромна част от селата в България, такава ще стане след време и в много градове. Не ми се мисли просто. Имам чувството че убивайки поминъка на хората по места и концентрирайки ги в огромни урбанистични центрове, оставяйки безлюдни и опустошени села, някой цели освобождаването на земеделска земя в края на краищата.
Виж целия пост
# 642
Мисля, че текат обратните процеси. Покрай коронавируса хората осъзнаха необходимостта от повече жизнено пространство, вкл. и преимуществото на двор. Не е случайно раздвижването на сегмента: парцели и къщи извън и около големите градове. Коронавируса принуди и работодателите да организират работния процес дистанционно. Така че от тази гл. точка също се ускориха процеси, които и без това щяха да се наложат полека-лека, много бавно.
Виж целия пост
# 643


Или ако все пак искаш да оставиш нещо на децата нека то е ликвидно и/или преносимо. Не къщи.
И къща да е - но на правилното място.....
Друго си е къща (или апартамент). Късметлийка съм в това отношение и го оценявам. Когато има имоти, човек има и по-голяма свобода и би бил по-склонен да рискува, да прави бизнес и т.н. Ако бях в ситуацията да не съм материално устроена от родителите ми, най-вероятно все още щях да бъда някъде на заплата и с кредит да изплащам собствено жилище. Така както моите родители и баба и дядо са го направили за мен, така смятам и аз за детето си. А каквото иска после да прави с тези апартаменти.
Това изобщо не е фактор, както може и да ти даде свобода така може и да станеш неинициативен наследник, който просто ще    изхачи всичко.
Виж целия пост
# 644
Имам чувството че убивайки поминъка на хората по места и концентрирайки ги в огромни урбанистични центрове, оставяйки безлюдни и опустошени села, някой цели освобождаването на земеделска земя в края на краищата.

Какво значи да се убива поминъкът?
Аз нещата ги разбирам така:
- Живее си някаква популация сърнички някъде, изведнъж идвам аз, изсичам гората, позастрелвам някоя и друга и те изчезват. Това е убиване.
- А сега си представи, че някъде пак живеят сърнички, ама защото някой всеки три дни им кара камион с храна, понеже там те не могат да се изхранват и популацията се поддържа изкуствено. Изведнъж този човек по някаква причина спира да ги храни (умира, мести се, обеднява) и те измират. Това второто дали е убиване?

Бизнесът по селата  е като втория случай и никой не го убива, просто никой не иска да го поддържа без печалба и той сам си умира.  Не знам защо го пиша това (макар да има връзка с имотите в края на краищата), но се дразня като чета толкова често, как някой нарочно убивал супер печелившите бизнеси по селата. Ми пълни глупости са това. Текат си едни процеси и бизнесът просто ги следва, а не се опитва да плува срещу течението.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия