Идеята за тази тема дойде след като прочетох написаното от Нанди
Чувствам се повече от изчерпана и изхабена и сили нямам да продължа... оказва се че вече нямам и подкрепата на мъжа си-окончателно ме обяви за луда и неспособна да си гледам детето.. че аз съм й вредяла с моята постоянна нервност и паника. Че не съм действала адекватно в кризисни моменти, че аз съм виновна че тново й слагаме тези проклети инжекции, които не й помагали и че аз съм виновна за постоянният й рев и да съм се оправяла сама с нея.. той вече не можел да ни трае. Бил до тук.
После като му мина след скандала отново ми помогна със слагането на Диазепама, но си личеше, че вече не може да ни понася и двете. иска да е по-добре детето, но с нищо не можем да й помогнем. Само я гледаме как страда и как изобщо не се развива и как си разбиваме семейството. Ние не си говорим, не си обръщаме внимание, омразни сме си и се отвращаваме един от друг...... Отвращаваш ме е любимата му дума в последните месеци. Не искам да съм в една стая с теб, не искам да излизам с теб навън, срамувам се от теб, от поведението ти пред хора... Кажете ми как да продължавам напред, как да си мисля че мога да живея с този човек и да отглеждам детето си спокойно. Как да мисля за нейното и наше бъдеще, като в този момент не виждам такова дори и в близките два -три дни. Отчаяна съм до краен предел и рева постоянно, скубя си косите, крещя, удрям но нищо не помага. А Мимата само реве и допълнително ме побърква. Дойде свекървата уж да помогне , а напротив още повече ни скара.. нажежи обстановката до краен предел... ние просто вече не можем да се понасяме и аз не издържам психически ... Изобщо не издържам
Моите наблюдения показват че често татковците трудно приемат съдбата на децата си! Ние жените сме по силни и по борбени,може би майчинските инстинкти ни помагат!
При нас се е разигравала следната ситуация : седнем на някое заведение и моя буен син се затръшка или разлее или бутне нещо- голям резил, събираме всички погледи върху себе си! А татето възмутен каже- направо не искам да съм с вас! При което аз още по гадно казвам - ми що си мислиш че аз искам да съм с вас ! Та това ,което ме дразни най много е защо мъжете си мислят че ние сме длъжни да поемаме ударите на съдбата върху себе си и да сме отговорни и за това което не зависи от нас , нито от тях?!?