Не е луд този дето яде баницата (свекървата), а този дето му я дава (синът й). Тоест - синът й явно не се е еманципирал на тези години да е отделна единица от майка си и да не й скача на момента, а да е самостоятелен и отговорен първо пред себе си и за себе си, а после - за родителите си. Та дразненето на авторката трябва да е първо към мажа, че е такъв и после - към свекървата. А нищо чудно точно тези черти - че е добър, отзовава се, грижлив е и прави каквото му се каже - да са привлекли авторката и тя да го харесва за това. Така че нека се замисли Mariya1205 защо е с точно такъв човек, който не може да отказва на майка си, а няма собствено мнение, което родителите му да зачитат. Това са нещата, които ми идват наум като чета историята. И не вярвам щом до този момент нещата са такива и са били такива, да се променят на по-късен етап. Много е вероятно даже да се влошат и мъжът на Mariya1205 да се окаже между чука (нея) и наковалнята (майката) и в един момент да ескалират на по-късен етап. Така че Mariya1205 да се замисли какво е веорятното развитие за в бъдеще. Разбира се, винаги може да пренебрегне дразнителите, но едва ли ще промени дълготрайно нещо в отношенията майка - син.
Свекървата..моля да споделите вашия опит
- Публикувана: 24 ноем. 2020, 13:43 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2021, 08:31 ч.
# 105
25 ноем. 2020, 13:19 ч.
Виж целия пост
Права сте мъжът ми наистина е добър, грижовен, но е и твърд когато се налага. В един от отговорите си обяснях, че ММ ѝ е отказвал доста и в резултат на което тя почва да му се кара цитирам нещо което лично съм чула: " Ясно, и на теб не мога да разчитам. Все сама ще трябва да се оправям. Само аз си знам колко трудно ми беше в чужбина. Сега и тук. Няма да те занимавам повече." С което го кара да се чувства виновен, за това, че ѝ е отказал нещо. След няколко дни на свеки и няма нищо и старата песен на нов глас. Абсолютно съм съгласна, че е много деликатна ситуацията. На свекърва си гък не съм казвала, надявайки се, че сама ще се усети. Споделям на мъжа ми когато нещо не ми допадне, в някои случаи се съгласява, че съм права в други не. Съгласна съм, че не може само аз да съм права и правя отстъпки в много отношения, но просто ми се насъбират реално дреболии и в един момент усещам, че прегрявам от най-малкото. Става ситуацията, че когато ѝ се откаже нещо тя почва да кара мъжът ми да се чувства виновен.
# 106
25 ноем. 2020, 13:19 ч.
Може да й заявиш, но дали тя ще се съобрази с това заявление? Ето това е, за което някои не си дават сметка: Че всеки е изграден с години характер и не действа и отговаря на ситуации и въпроси така, както ние си представяме и предполагаме. Затова първо трябва да познаваш отсрещния човек, да си добронамерен към него, да се опиташ да му влезеш в обувките. Да знаеш как да подходиш и какъв резултат целиш. И също, не на последно място, ти самия да бъдеш човек, а да не обвиняваш отсрещния, че той не е. Пък тогава може и други реакции и отношение да получиш. Имаше един цитат в мрежата: Защо на едно и също действие очакваш различен резултат?
Виж целия пост
Или,за да имам право да заявя на свекървата,че е редно да се съобразява малко.
# 107
25 ноем. 2020, 13:32 ч.
Права сте мъжът ми наистина е добър, грижовен, но е и твърд когато се налага. В един от отговорите си обяснях, че ММ ѝ е отказвал доста и в резултат на което тя почва да му се кара цитирам нещо което лично съм чула: " Ясно, и на теб не мога да разчитам. Все сама ще трябва да се оправям. Само аз си знам колко трудно ми беше в чужбина. Сега и тук. Няма да те занимавам повече." С което го кара да се чувства виновен, за това, че ѝ е отказал нещо. След няколко дни на свеки и няма нищо и старата песен на нов глас. Абсолютно съм съгласна, че е много деликатна ситуацията. На свекърва си гък не съм казвала, надявайки се, че сама ще се усети. Споделям на мъжа ми когато нещо не ми допадне, в някои случаи се съгласява, че съм права в други не. Съгласна съм, че не може само аз да съм права и правя отстъпки в много отношения, но просто ми се насъбират реално дреболии и в един момент усещам, че прегрявам от най-малкото. Става ситуацията, че когато ѝ се откаже нещо тя почва да кара мъжът ми да се чувства виновен.
Охооо ще си почакаш сама да се усети 
И ако постоянно товариш мъжа си и му натякваш накрая ще се скараш с него. Или подхождаш внимателно и правиш намек или си траеш и нещата си продължават по старо му.
Виж целия пост
Не е луд този дето яде баницата (свекървата), а този дето му я дава (синът й). Тоест - синът й явно не се е еманципирал на тези години да е отделна единица от майка си и да не й скача на момента, а да е самостоятелен и отговорен първо пред себе си и за себе си, а после - за родителите си. Та дразненето на авторката трябва да е първо към мажа, че е такъв и после - към свекървата. А нищо чудно точно тези черти - че е добър, отзовава се, грижлив е и прави каквото му се каже - да са привлекли авторката и тя да го харесва за това. Така че нека се замисли Mariya1205 защо е с точно такъв човек, който не може да отказва на майка си, а няма собствено мнение, което родителите му да зачитат. Това са нещата, които ми идват наум като чета историята. И не вярвам щом до този момент нещата са такива и са били такива, да се променят на по-късен етап. Много е вероятно даже да се влошат и мъжът на Mariya1205 да се окаже между чука (нея) и наковалнята (майката) и в един момент да ескалират на по-късен етап. Така че Mariya1205 да се замисли какво е веорятното развитие за в бъдеще. Разбира се, винаги може да пренебрегне дразнителите, но едва ли ще промени дълготрайно нещо в отношенията майка - син.
И ако постоянно товариш мъжа си и му натякваш накрая ще се скараш с него. Или подхождаш внимателно и правиш намек или си траеш и нещата си продължават по старо му.
# 108
25 ноем. 2020, 13:42 ч.
А защо се чувства виновен, ако знае, че постъпва правилно? А и щом веднъж като й откаже, тя мърмори, но се съгласява, защо следващият път отново влиза в този капан, като не иска? Може да е, защото той смята за редно и правилно да постъпва така, но не го прави, защото жена му не одобрява? И така той е съгласен "да сгреши" пред жена си, отколкото пред майка си. Но тогава това би означавало, че се цели мъжът да служа жена си, а не да се постигне някаква равновесна ситуаци, която да устройва всички страни, замесени в нея.
Виж целия пост
Става ситуацията, че когато ѝ се откаже нещо тя почва да кара мъжът ми да се чувства виновен.
# 109
25 ноем. 2020, 13:51 ч.
У нас всеки ден идват и майка ми и свекърва ми и снаха ми с внучето.И това не ме дразни.Ако някоя не дойде се обаждам да питам добре ли са.И всеки ден намираме какво да си говорим.И си помагаме в нужда.Ако отсвири свекърва си,когато има нужда от нея дали ще се отзове?С мъжа си могат да са сами и като си тръгне свекървата.24 часа ли ще стои у тях?И никой нормален човек няма да си зареже родителите заради мъж или жена.
Виж целия пост
# 110
25 ноем. 2020, 13:53 ч.
Teya75, да се опитам да обясня с думи прости аз, белкем разбереш.
Уиш няма абсолютно никакви претенции към когото и да е. Все й е тая - ясно?
Казва, че както свека ангажира младите, същото го правят майкини. На едното се гледа с не добро око, на другото - в една къща сме все пак.
Един дол дренки са всички, ма някои от тях с претенции.
Кое не разбра?
Виж целия пост
Уиш няма абсолютно никакви претенции към когото и да е. Все й е тая - ясно?
Казва, че както свека ангажира младите, същото го правят майкини. На едното се гледа с не добро око, на другото - в една къща сме все пак.
Един дол дренки са всички, ма някои от тях с претенции.
Кое не разбра?
# 111
25 ноем. 2020, 13:56 ч.
Ето ти го отговора, Уишмастър. Мама манипулаторка. Понеже не може да въздейства на съпруга си, преминава на по-меката Мария - сина си.
И видно, че не ѝ е всъщност толкова важно:
Повече няма да отговарям, не се обръщай към мен.
Виж целия пост
Цитат
... ММ ѝ е отказвал доста и в резултат на което тя почва да му се кара цитирам нещо което лично съм чула: " Ясно, и на теб не мога да разчитам. Все сама ще трябва да се оправям. Само аз си знам колко трудно ми беше в чужбина. Сега и тук. Няма да те занимавам повече." С което го кара да се чувства виновен, за това, че ѝ е отказал нещо
Ето ти го отговора, Уишмастър. Мама манипулаторка. Понеже не може да въздейства на съпруга си, преминава на по-меката Мария - сина си.
И видно, че не ѝ е всъщност толкова важно:
Цитат
След няколко дни на свеки и няма нищо и старата песен на нов глас.
Повече няма да отговарям, не се обръщай към мен.
# 112
25 ноем. 2020, 13:58 ч.
Добре, де. Иска внимание свекървата. То и на тях това им е ясно. Чудо голямо. Нали не им пречи на отношенията.
Виж целия пост
# 113
25 ноем. 2020, 14:03 ч.
Засега. Ако продължава все в тоя дух, сама ще си вкара автогола.
Виж целия пост
Нали не им пречи на отношенията.
# 114
25 ноем. 2020, 14:07 ч.
Напротив, за да го коментира авторката значи им пречи вече.
Виж целия пост
# 116
25 ноем. 2020, 14:12 ч.
Ами, имаш причини да се дразниш, ама не виждам какво можеш да направиш....Нито тя ще се промени, нито мъжа ти.
Ще си карате така цял живот.
Или докато на теб не ти писне кардинално и не си вдигнеш чукалата.
Това е.
Виж целия пост
Обяснението ще ми е дълго,
Скрит текст:
Според вас има ли за какво да се дразняза да съм максимално обективна извинявам се предварително за дългото писание.
С мъжа ми живеем от три години заедно в дома на моите родители. Живеем в къща като те са на единия етаж, а ние на другия. Свекърва ми до юни тази година работеше в чужбина и се прибираше за по две седмици на половин година, НО си дойде окончателно. Свекърва ми е изключително добра, не съм усетила злоба, но е малко тип Бай Ганьо. Живее на 1км от нас отново в къща заедно със свекър ми и нейните родители. Тъй като с моят мъж почваме да говорим за дете притесненията ми относно нея се засилват.
Пример1. Докато работеше в чужбина трябваше постоянно да я изпращаме и посрещаме. На едно от изпращанията ми докато мъжа ми шофираше забележката ѝ беше: "Карай по-спокойно все пак возиш майка си" в моите очи беше така караш майка си трябва да внимаваш как караш да не стане бела, а че жена ти е в колата няма никакво значение.
Пример2. Когато се прибираше окончателно от Англия още беше задължителна карантината, а тя настояваше мъжа ми да я прибере. Тогава не издържах и му казах, че няма да стане да я вземе (да бъде контактен с нея) и после да се прибере в къщи, тоест две семейства да сме под карантина. Защо не помоли свекър ми не знам. В крайна сметка си взе билет до Бургас и си хвана такси.
Пример3. Ако не отидем през седмицата да я видим, защо сме на работа и искаме да си починем като се приберем тя започна да се самопоканва в къщи, което на мен не ми е приятно, но още малко ще потърпя.
Пример4. Не спира да занимава мъжа ми за елементарни неща. Скоро прави ремонт в тях и го вика да свали контактите при наличие, че в тях са доста хора - свекър ми, баща ѝ, майка ѝ. Извинявам се, аз отидох и ѝ свалих контактите не е нужно висше. Да смени крушка го е викала. Да свали нещо от рафта което, за да го стигне трябва да вземе стол. Имам чувството, че не осъзнава, че сина ѝ има вече самостоятелно семейство и не живее с нея. Говорила съм с мъжа си и той е съгласен, но му е майка. Ако и откаже 2 пъти после 5 не може. Имам чувството, че както говорим да имаме детенце ще му намери работа докато аз раждам и трябва да ме закара до болницата примерно. Много пъти сме си отменяли плановете, за да я заведен до големия град (той е на 20км от нашето населено място) да пазари. Тя не пита може ли, свободни ли сте, а казва, да я закараме, защото си е наумила сега и не може примерно да изчака свекър ми да се прибере.
Когато почне да говори пък...не спира.
Скоро имаше и изказване да приготвя на мъжа ми храна за работа все едно аз го оставам гладен. Мъжа ми разбира се я скастри.
Сега криво ляво стискам зъби. Притеснението ми е както мислим да работим за детенце как ще се разбера с нея. Тя от сега се навива как ще е постоянно с детето, как ще го мачка. Тя сега постоянно мрънка да ходим при нея или като не отидем се самопоканва пък камоли тогава.
С мъжа ми живеем от три години заедно в дома на моите родители. Живеем в къща като те са на единия етаж, а ние на другия. Свекърва ми до юни тази година работеше в чужбина и се прибираше за по две седмици на половин година, НО си дойде окончателно. Свекърва ми е изключително добра, не съм усетила злоба, но е малко тип Бай Ганьо. Живее на 1км от нас отново в къща заедно със свекър ми и нейните родители. Тъй като с моят мъж почваме да говорим за дете притесненията ми относно нея се засилват.
Пример1. Докато работеше в чужбина трябваше постоянно да я изпращаме и посрещаме. На едно от изпращанията ми докато мъжа ми шофираше забележката ѝ беше: "Карай по-спокойно все пак возиш майка си" в моите очи беше така караш майка си трябва да внимаваш как караш да не стане бела, а че жена ти е в колата няма никакво значение.
Пример2. Когато се прибираше окончателно от Англия още беше задължителна карантината, а тя настояваше мъжа ми да я прибере. Тогава не издържах и му казах, че няма да стане да я вземе (да бъде контактен с нея) и после да се прибере в къщи, тоест две семейства да сме под карантина. Защо не помоли свекър ми не знам. В крайна сметка си взе билет до Бургас и си хвана такси.
Пример3. Ако не отидем през седмицата да я видим, защо сме на работа и искаме да си починем като се приберем тя започна да се самопоканва в къщи, което на мен не ми е приятно, но още малко ще потърпя.
Пример4. Не спира да занимава мъжа ми за елементарни неща. Скоро прави ремонт в тях и го вика да свали контактите при наличие, че в тях са доста хора - свекър ми, баща ѝ, майка ѝ. Извинявам се, аз отидох и ѝ свалих контактите не е нужно висше. Да смени крушка го е викала. Да свали нещо от рафта което, за да го стигне трябва да вземе стол. Имам чувството, че не осъзнава, че сина ѝ има вече самостоятелно семейство и не живее с нея. Говорила съм с мъжа си и той е съгласен, но му е майка. Ако и откаже 2 пъти после 5 не може. Имам чувството, че както говорим да имаме детенце ще му намери работа докато аз раждам и трябва да ме закара до болницата примерно. Много пъти сме си отменяли плановете, за да я заведен до големия град (той е на 20км от нашето населено място) да пазари. Тя не пита може ли, свободни ли сте, а казва, да я закараме, защото си е наумила сега и не може примерно да изчака свекър ми да се прибере.
Когато почне да говори пък...не спира.
Скоро имаше и изказване да приготвя на мъжа ми храна за работа все едно аз го оставам гладен. Мъжа ми разбира се я скастри.
Сега криво ляво стискам зъби. Притеснението ми е както мислим да работим за детенце как ще се разбера с нея. Тя от сега се навива как ще е постоянно с детето, как ще го мачка. Тя сега постоянно мрънка да ходим при нея или като не отидем се самопоканва пък камоли тогава.
Скрит текст:
или аз се вманиечавам за дреболии. Имали ли сте подобни тревоги и оправдани ли са били ти.
П.с. племенника ѝ който постоянно е в тях от сега почва да прави сметки, че ако имаме дете щели да дават и на него. Прави коментари на мъжа ми като отидем да ги видим за обяд примерно как яде на аванта. Как можело да не живеем при свекърва ми нарушавали сме традициите. Общо взето братовчед му е изключително меркантилно, злобно и нагло същество. Това също е причина да ме дразни свекърва ми, защото му мълчи да не го обиди (племенника й), а лапето (17 годишен) и се качва на главата. И въпреки, че говори против сина ѝ и снаха ѝ (мен) тя си мълчи.
П.с. племенника ѝ който постоянно е в тях от сега почва да прави сметки, че ако имаме дете щели да дават и на него. Прави коментари на мъжа ми като отидем да ги видим за обяд примерно как яде на аванта. Как можело да не живеем при свекърва ми нарушавали сме традициите. Общо взето братовчед му е изключително меркантилно, злобно и нагло същество. Това също е причина да ме дразни свекърва ми, защото му мълчи да не го обиди (племенника й), а лапето (17 годишен) и се качва на главата. И въпреки, че говори против сина ѝ и снаха ѝ (мен) тя си мълчи.
Ще си карате така цял живот.
Или докато на теб не ти писне кардинално и не си вдигнеш чукалата.
Това е.
# 117
25 ноем. 2020, 14:18 ч.
По стара бт традиция родителите на жената често се стараят да не скършат хатъра на мъжа, особено ако както в случая - живее при тях. И моите бяха така.
Виж целия пост
Трябва да чеум и зетя - как е в къщата на тъста.
# 118
25 ноем. 2020, 14:24 ч.
"Според вас има ли за какво да се дразня или аз се вманиечавам за дреболии".
И двете - излишно търсиш подтекст в коментарите й при шофирането и за служебния обед. Или бих пренебрегнала или бих изкоментирала шеговито. Искането за извозване при завръщането й от Англия - недосетливост или омаловажаване на ситуацията. Аргументирали сте се и й се е наложило да се съобрази.
Притесненията ти за "нероден Петко"- донякъде са основателни. Вместо да се притесняваш мълчаливо и да разиграваш сценарии в главата си започни лекичко и без захапване да я запознаваш с мнението ви. Нека да започне да свиква с мисълта, че ще искате самостоятелно да отглеждате децата си, че вашите правила ще трябва да се спазват, че бабите не са авторитети.
По-сложна е ситуацията с желанието й за чести контакти със сина /обяснимо!/ и, най-вече - с опитите да го изнудва емоционално /абсолютно неприемливо!/. В деликатна ситуация си, защото живеете на практика с твоите родители и за нея вие сте непрекъснато заедно. Дай си сметка колко често се засичате с тях, макар и за малко. Само че за тебе тези неща са естествени и ти даже не ги забелязваш! От друга страна - свекърва ти е достатъчно близо, за да се надява на същото. Мъжът ти е добричък, но няма как да е такъв към теб и към твоите родители, а да отсвирва майка си. Приеми го и се опитайте да въведете някакъв ред и система. Примерно да прескача един път седмично при тях /по възможност - в определен ден/, за да свърши всичко накуп и, най-вече, да се видят. Вярвай ми - тя едва ли ще е опечалена, ако ти не го придружаваш. Твърдо не бих си променяла плановете, ако на нея и скимва точно този ден да ходи на пазар или цъфва на вратата без съгласуване. При това под "съгласуване" разбирам не "утре ще намина", а "удобно ли ви е да намина и кога?". Не бих се спотайвала, когато звъни, но ако излизам ще изляза, ако съм в банята ще си остана там, ако се каня да си чета книжката - оттеглям се в другата стая. По-тънкият момент е и мъжът ти да си продължи заниманията: "Майко, извинявай, ама точно излизаме ...или искам да гледам мача...или...Ако беше звъннала предварително, щях да ти кажа."
Виж целия пост
И двете - излишно търсиш подтекст в коментарите й при шофирането и за служебния обед. Или бих пренебрегнала или бих изкоментирала шеговито. Искането за извозване при завръщането й от Англия - недосетливост или омаловажаване на ситуацията. Аргументирали сте се и й се е наложило да се съобрази.
Притесненията ти за "нероден Петко"- донякъде са основателни. Вместо да се притесняваш мълчаливо и да разиграваш сценарии в главата си започни лекичко и без захапване да я запознаваш с мнението ви. Нека да започне да свиква с мисълта, че ще искате самостоятелно да отглеждате децата си, че вашите правила ще трябва да се спазват, че бабите не са авторитети.
По-сложна е ситуацията с желанието й за чести контакти със сина /обяснимо!/ и, най-вече - с опитите да го изнудва емоционално /абсолютно неприемливо!/. В деликатна ситуация си, защото живеете на практика с твоите родители и за нея вие сте непрекъснато заедно. Дай си сметка колко често се засичате с тях, макар и за малко. Само че за тебе тези неща са естествени и ти даже не ги забелязваш! От друга страна - свекърва ти е достатъчно близо, за да се надява на същото. Мъжът ти е добричък, но няма как да е такъв към теб и към твоите родители, а да отсвирва майка си. Приеми го и се опитайте да въведете някакъв ред и система. Примерно да прескача един път седмично при тях /по възможност - в определен ден/, за да свърши всичко накуп и, най-вече, да се видят. Вярвай ми - тя едва ли ще е опечалена, ако ти не го придружаваш. Твърдо не бих си променяла плановете, ако на нея и скимва точно този ден да ходи на пазар или цъфва на вратата без съгласуване. При това под "съгласуване" разбирам не "утре ще намина", а "удобно ли ви е да намина и кога?". Не бих се спотайвала, когато звъни, но ако излизам ще изляза, ако съм в банята ще си остана там, ако се каня да си чета книжката - оттеглям се в другата стая. По-тънкият момент е и мъжът ти да си продължи заниманията: "Майко, извинявай, ама точно излизаме ...или искам да гледам мача...или...Ако беше звъннала предварително, щях да ти кажа."
Препоръчани теми