Свекървата..моля да споделите вашия опит

Отчуждаването, безразличието, липса на контакти, явно недоволство едни към други са проблем на поколенията.Добрите отношения  и съпричастност са важни.
Но има периоди  на заетост, и аз съм се отдръпвала, и от мен се отдръпват, защото има важни неща и не остава време да се замислим дори.Като се отгледат децата, дойдем на мяра както се казва се сещаме  и за вече възрастните си родители.Да върнем нещо дадено ни.

Да не се бърка с  цяла пъпна връв и неспособност на някой да взема решения  и по народному за нищо да не става, та родител да го екскортира през целия му живот.Това не е близост, близостта е   емоция, помощ, реално рамо.Не цял автомобил да те превозва.
Здрави - прави родители могат да се грижат за себе си без постоянно увисване  върху детето си.Това  е другата страна на монетата.
Всеки да е стъпил здраво на краката си , останалото е приятно , общуване, връзка, обич, както го нарече всеки.
И точно тук  съм чела за грижовни деца към родителите си, макар да застъпват теза, че  пазят лично пространство.
Разбирам, защото и  у  нас се  е пазило.Инцидент е свекърва ми да влезе  и да се разпорежда, делвите е правила до чешмата , на масата като се хравним, не в спалнята ми.Поне до толкова сме  съобразителни били всички.
Роптаят тук срещу  постоянни опити за намеса и акъл, за присъствие , а  има моменти да  е досадно.На мен също би било.
Не нося вериги със закачени на тях близки, не увисвам на моите .
Като се наложи най-острите тук може би ще са най-самоотвержени.
И снахи и свекърви трябва да си дадат време насаме, не са свещени крави да им се кланя някой.По общия ред са.
Както се отнасят с мен ,така и аз  с тях.

Добре де, с това непрекъснато ходене без покани как се избягват конфузните ситуации? Или се кара на принципа и да ги няма децата само нощем, щото мама само тогава няма да ни изненада...

Да предупредя, че не се заяждам, защото в повечето случаи съм на едно мнение с теб и, като цяло, харесвам начина ти на мислене. Всъщност, струва ми се, че и тук мислим сходно, но го обличаме са малко по-различни думи. Та, захващам се за този цитат, защото ми се вижда много подходящ да кажа: "Много съм щастлива, че аз си имам дом, че порасналото ми дете си има дом и нито аз съм част от неговия дом, нито той от моя, а всеки си има неговия дом." Сигурна съм, че ще схванеш, че написаното не означава, че синът ми не е добре дошъл у дома, а че всеки има свои отделни живот, дом и лично пространство.

Искам да знам кога ще идва някой у нас. Майка ми, свекърва ми или детето ми. Поне два часа предварително, най-добре от предния ден.

Хаха, много интересно обяснение. Малко ми заприлича на това, как дете, жертва на насилие, като порастне, сам става насилник. Ами да, това трябва да е. Нали и в казармата старите войници тормозят зайците, после зайците като стари войници и те тормозят и така без край.

Тъщата също може да си има конфликти със собствената си дъщеря и да се опитва да доминира.
Всеки може да си опитва всичко, въпросът е дали другата страна ще го допусне.

Eхеее амнайсе нови отговора, викам си нещо интересно ще да е, а то... свекърви се опитват да обяснят, колко е в реда на нещата да си отидат когато поискат и без предупреждение в дома на младите

Въпрос на елементарно възпитание.

По-скоро на липсата му.

Майтап, майтап,  ама някой разказваше, че жената решила да спи в стаята на младите...
И май булката си го търпеше.

да, и също така, че съм нещо лош човек щом очаквам и майка ми да звънне предварително. и чак на чувства го удариха, че ще разбера някой ден какво е, като няма да имам близки хора...

Значи, тъй като майка ми и баща ми са възрастни и не зная още колко ще сме заедно - да търпя щуротиите, които чат-пат им хрумват?

Колкото повече жилищна площ, толкова по-добре. 😜
Написах, че за мен е еднопосочно. Деца при родители да, родители при деца не.
Пресен пример от днес. Тръгнах за подаръци, но по едно време ме сви човешка нужда и тъй като бях наблизо до жилището на майка ми на бегом влязох. Не ми мина през ума да й се обаждам предварително (то и нямаше време де 😀). Нарушила ли съм личното й пространство?
Аз така ги чувствам нещата, други хора ги чувстват различно......

По моите разбирания - да. Това, че си имала нужда не е оправдание. Домът на родителите не е градски к*неф, все пак. Така може да нахълташ в тоалетната на МОЛ-а, ама щото е обществена, но дори и там е редно да почукаш преди да влезеш, а не нахълтваш ей така.

Определено е нарушаване на личното пространство, но аз така съм възпитана, така правят и всички около мен.