Но има периоди на заетост, и аз съм се отдръпвала, и от мен се отдръпват, защото има важни неща и не остава време да се замислим дори.Като се отгледат децата, дойдем на мяра както се казва се сещаме и за вече възрастните си родители.Да върнем нещо дадено ни.
Да не се бърка с цяла пъпна връв и неспособност на някой да взема решения и по народному за нищо да не става, та родител да го екскортира през целия му живот.Това не е близост, близостта е емоция, помощ, реално рамо.Не цял автомобил да те превозва.
Здрави - прави родители могат да се грижат за себе си без постоянно увисване върху детето си.Това е другата страна на монетата.
Всеки да е стъпил здраво на краката си , останалото е приятно , общуване, връзка, обич, както го нарече всеки.
И точно тук съм чела за грижовни деца към родителите си, макар да застъпват теза, че пазят лично пространство.
Разбирам, защото и у нас се е пазило.Инцидент е свекърва ми да влезе и да се разпорежда, делвите е правила до чешмата , на масата като се хравним, не в спалнята ми.Поне до толкова сме съобразителни били всички.
Роптаят тук срещу постоянни опити за намеса и акъл, за присъствие , а има моменти да е досадно.На мен също би било.
Не нося вериги със закачени на тях близки, не увисвам на моите .
Като се наложи най-острите тук може би ще са най-самоотвержени.
И снахи и свекърви трябва да си дадат време насаме, не са свещени крави да им се кланя някой.По общия ред са.
Както се отнасят с мен ,така и аз с тях.