Детето или голямата любов...

  • 11 002
  • 206
# 30
Стига с тия любовници! Авторке, наясно ли си, че ти самата си била с ниско самочувствие и самоуважение далеч преди да срещнеш мъжа си, иначе никога не би се съгласила да те тъпчат така и да ставаш подлога, а щеше да си му била шута още на ниво проекто-гадже. Тези неща се коренят в ранното детско развитие и имат отношение към най-първото ти семейство. И ако не се справиш донякъде с това винаги на такива мъже ще попадаш и такива ще привличаш - в т.ч. и ''идеалния''. Спри се най-накрая с тия мъже и престани да разчиташ на мъж да те спасява щото ситуацията ще става още по-зле. Поживей малко сама, почни да се справяш сама, придобий самочувствие и тогава току си почнала да привличаш по-стойностни мъже с нещо по-различно от сълзлива нужда да те съжаляват и хленчене. Не видях някой да ти даде такъв съвет, а е най-добрия възможен в тоя случай.

Аз го дадох:

Скрит текст:
Първата ти грешка е, че си забременяла от този примат. Следващата, че си продължила, че и продължаваш да си с него. Ако  беше приключила, дори докато детето е малко имаше шанс да не е толкова драматично за него. И колкото е по-малко, толкова по-лесно ще приеме раздялата. А ти ще започнеш на чисто. Животът ти ще тръгне, в момента е в застой. След това мисли за любим мъж. Както казаха по-горе, ако не за 10, поне за 2-3 години остани сама със себе си. И детето естествено. Така, ще се научиш са себеуважение. А никоя жена, която няма себеуважение, няма да срещне такова от мъж.
Та... когато се научиш на това, научиш се да се обичаш и цениш има шанс да се появи човек, който също ще те обича и цени. И съответно ще прави това и с детето ти, защото то е част от теб.
Този, вторият не те обича. Нито те цени.
Въобще не бих си и помислила да се питам дали бих била с някой, който говори така за детето ми. Направо е аут!
П.С. Между другото само по себе си мъжът може би е прав - как си могла да родиш дете от този мъж и че детето ще е травмирано от семеен модел при който липсва обич и уважение. Но така или иначе вече е сторено. Мисли как да ограничиш щетите


И Елфичка
Скрит текст:
Този любовник го пиши бегал. От неговата гледна точка си го разигравала 1 година - хем живееш при съпруга, хем нито се изнасяш нито развод искаш, хем му чупиш стойки че не харесва детето ти достатъчно без да го е виждал (най-вероятно).

Да, при развод се губи - материално, финансово. И въпреки това хората го правят, защото свободата е по-важна. Спри да си гледаш хатъра и направи това, което ще те направи щастлива или просто спри да се оплакваш, че си самотна.

От тук нататък си вземи живота в ръце - развод, отиваш в столицата и търсиш добра заплата, за да можеш да си позволиш да си добре и ти и детето и личният ти живот.

Изборът не е или детето или мъжът. Съжалявам, за това, което се е случило на бабри, но това за мен е една неблагодарна дъщеря и аз ако имах такава аз нямаше да я искам за дете. 

Трябва да имаш ясен критерий за мъжът, който го искаш в живота - да приема детето ти. Дали ще го обича - това вече е силно казано, но да се държи адекватно.

Сега, за детето ти. Очевидно е, че нямаш никакъв опит с връзките и първото нещо, което не ти е харесало да го чуеш и веднага си направила огромен проблем.

Любовникът ти какво точно е направил - казал е, че не харесва детето ти или че не харесва поведението на детето ти. Кое от двете е? Защото може да не ти харесва, но може и да е прав в някои отношения.

Твое си е детето, няма как да не омаловажаваш проблемите пред теб, или да ги търпиш, защото си свикнала. А какво ако той се е опитал да ти отвори очите за проблем, който наистина имаш и с който наистина трябва да се справиш.

Ако този мъж ти е наистина на сърце - хвани си багажа и отиди ти в София. В отделна квартира. С детето, ако ти разреши съпругът. И подай за развод.

Много ми харесват коментарите - ами ходи на психолог. Мммхм. Един психолог е 50лв на среща. 4 такива и от авторката ще остане без ток и без храна. Обаче много добре звучи да се каже отиди на психолог. Така акъл за без пари е най-ценно.

Също така, това един мъж да го е грижа за детето ти отнема време. На теб и този мъж проблемът ви е в комуникацията. Ти си очаквала да му стовариш проблемите на детето ти и той да ти поеме, със същото разбиране и съчувстие и търпение към мачкане като теб, мда ама не. Поведението на детето е твой проблем и ти трябва да го решаваш независимо дали има мъж до теб или не.

Никога, ама никога не прехвърляй родителската ти отговорност на някой друг. Мъж да ти съчувства на проблемите. Моля ти се. На мъж се споделя какво ти правиш относно проблемите, не за самите проблеми.

Мисля, че в началото на темата също имаше такъв коментар (не мога да цитирам)
Виж целия пост
# 31
Дали не бъркаш неговото негодувание, че го размотаваш "заради детето" и не предприемаш никакви адекватни действия "заради детето" с омраза към детето?
Подаде ли молба за развод? Какво направи за да бъдеш с тоя идеалния любим ТИ? Той разбрах, сменил е града. Ти някакви фактически действия?
Виж целия пост
# 32
Дали не бъркаш неговото негодувание, че го размотаваш "заради детето" и не предприемаш никакви адекватни действия "заради детето" с омраза към детето?
Подаде ли молба за развод? Какво направи за да бъдеш с тоя идеалния любим ТИ? Той разбрах, сменил е града. Ти някакви фактически действия?

Да, има логика в това. Не ми беше хрумнало.
Виж целия пост
# 33
Предприех действия, да . Започнах да се изнасям. И тогава избухна този скандал между нас. За него като че ли от самото начало беше проблем,че имам дете. Просто премълчаваше. Нямало да става бавачка на чужди деца. Не знаел дали може да живее с него. По принцип такива неща се мислят в началото , не по средата на пътя,който си извървял с някого. Той е на 44 години, няма деца...Не знам точно какво очаква, да срещне 20 годишна? Просто си разсъждавам . Това че една жена е дала живот не я прави по-малко достойна за обичане
Виж целия пост
# 34
Щом сега говори така, това няма да се промени. Детето ти винаги ще е пречка за него. Няма смисъл да се занимаваш с такъв човек, то все едно да се самонаказваш.
Виж целия пост
# 35
Предприех действия, да . Започнах да се изнасям. И тогава избухна този скандал между нас. За него като че ли от самото начало беше проблем,че имам дете. Просто премълчаваше. Нямало да става бавачка на чужди деца. Не знаел дали може да живее с него. По принцип такива неща се мислят в началото , не по средата на пътя,който си извървял с някого. Той е на 44 години, няма деца...Не знам точно какво очаква, да срещне 20 годишна? Просто си разсъждавам . Това че една жена е дала живот не я прави по-малко достойна за обичане


Това вече е друго. Нямало да става "бавачка"? Зарежи го този!
Но продължи действията с изнасянето.
Виж целия пост
# 36
Докато бях в майчинство загубих работата си и се оказах арестувана вкъщи.

Синът ми растеше и виждаше , че ние сме двама доста чужди един на друг хора с баща му и това се отрази на възпитанието му. Сега е на 7,много е умен ,но е трудно дете.

Преди година се запознах с един мъж, от онези, за които е достатъчна само една дума-невероятен. Умен, образован,чувствителен, имахме общи интереси, с добра професия и материално осигурен, живееше в София. Разказах му за ситуацията, в която живея и колко съм смачкана, той разбра това и започна да ме подкрепя сякак. Премести се при мен в града , в който живея, а от мен се искаше да прекратя брака си.
Започна да твърди, че детето ми има психически проблеми и не знам си какви глупости. Такова нещо няма сто процента. Синът ми е трудно дете като поведение заради средата и ситуацията в която му се налагаше да живее,но той е здрав и много умен.
1. Какво значи
Цитат
Докато бях в майчинство загубих работата си
Имате права, които са защитени по КТ. Какви действия сте предприели?
2. Защо сте пренебрегнали странично мнение относно психологично състояние на детето ви и не сте се консултирали със специалист, а се уповавате на лични убеждения, които са нестойностни ?
Виж целия пост
# 37
Не съм му адвокат на този любимия, но точно това ще ти каже, защото да, не е бавачка на детето ти.

Не сте си изговорили какви ще са ви ролите и отговорностите, нито очакванията. Ти самата не си готова да дадеш помощ при нагаждане между любимия и детето ти. От другия я очакваш. Защо? Любимия трябва да го играе и баща и терапевт и приятелка ли? А детето пита ли го какво му е, какво иска, или само любимия е с проблем в неприемането?

Не може да си представяш, че ще хвърлиш някой в дълбокото със същити неща и ще се получи нещо.

Бас ловя, че си ги запознала с - хайде да ходиме да се видим на кафе с един приятел на мама... така, без подготовка, с лъжа. И се очаква какво? Детето да го хареса новия татко и да си тръгне с него ли? Или да не се усети какво става?
Виж целия пост
# 38
Няма да ти трия сол на главата. Достатъчно се самообвиняваш, а и няма кой знае за какво. Какво може да се направи от тук насетне ?
Приоритет N1 - детето. Честно си отговаряш на въпроса : детето ми наистина ли е проблемно , има ли нужда от професионална помощ или нещата са преувеличени. Ако е първото, отдаваш цялата си енергия и внимание на това и работите по въпроса заедно с мъжът ти. В такъв случай нямаш много избор и се търпите, докато помагате на детето. После: допълнителна квалификация или дори преквалификация. С цел ппвишаване на доходите. За държавни служители имаше много възможности, сега наистина не знам как е покрай Ковид. Ако се налага и смяна на местоживеенето. Слагаш си финансите в ред. Колко е изплатено от ипотеката, какво ще получиш от мъжът ти , ако поискаш да закупи твоята част (имам чувството , че той няма да се съгласи на обща продажба) и преценяваш доколко ще ти стигне за първоначално устрояване и къде. Имаш ли други имоти или помощ, които да са ти в плюс ? ( не ми отговаряй) .
Любимият мъж го забравяш за момента, може и изобщо. Само те разсейва и губи от времето, а и нямаш бъдеще с него, щом не харесва детето ти.
Не си жертва, а се стегни и действай: детето, финанси, самостоятелност.
Знам какво е да даваш всичко от себе си за една връзка, а отсреща студенина , безразличие и липса на подкрепа. 2 седмици ти в командировка и той нищо да не е пипнал вкъщи ? Контракции и да легне да спи ? Ти да се занимаваш с детето уикендите,  а той да ходи на риба или на село при мама ? В повече ми е. Оставането при мъжът ти има смисъл само, ако наистина детето има някакъв проблем и до разрешаването му.
След време когато се устроиш, успокоиш , може пък с детето да намерите човек, с който ще има взаимност и разбиране от всички страни.
Успех ти желая!
Виж целия пост
# 39
Колко време и какво изнасяхте така продължително? "Започнах да се изнасям." ме озадачи.
Виж целия пост
# 40
Не мисля, че семейната ви ситуация се е отразила на детето, та да стане "трудно дете". Мама и тати не се обичат? Тати ходи на риба и на село и не помага на мама? Ситуацията ми е позната - аз съм отраснала в такава. Ама точно такава, включително и ходенето на риба. Бях кротко и ученолюбиво дете, сестра ми беше много буйна, обратното на ученолюбива, и никой не е обвинявал ходенето за риба за нашите характерови особености.

Апартамента: той изплатен ли е, или още го изплащате? Ако имаш документ за продажбата и е доказуемо как парите са постъпили по сметката за апартамента, можеш да си претендираш за съответната част от него, отделно от останалата част, която е семейна имуществена общност.

Не бих казала, че мъжът ти с нищо не е допринесъл, защото все пак нали той основно издържа семейството. Чудно ми е, че не му го признаваш.

Според мен, помисли си какво искаш от живота. Виж с твоето образование каква работа можеш да захванеш, трябва ли да се доквалифицираш или преквалифицираш, защото се надявам, че това, което искаш, не е да попадаш от една финансово зависима връзка в друга. В момента си живееш със "съквартирант", който плаща повечето от сметките. Това си има добрите страни, стига да съумееш да се възползваш.
Виж целия пост
# 41
За него като че ли от самото начало беше проблем,че имам дете. Просто премълчаваше. Нямало да става бавачка на чужди деца. Не знаел дали може да живее с него. По принцип такива неща се мислят в началото , не по средата на пътя,който си извървял с някого. Той е на 44 години, няма деца...
Темата е трябвало да приключи още там, в началото. За мен този човек не те е обичал, дори и да се е преместил от София в Пловдив, търсил е веселата част и когато е видял, че има реалния шанс да му "пристанеш" с детето, е дал на заден. Тук няма голяма любов, има мерак на господина за неангажиращи отношения. До 44-тата си година е живял весело и безметежно, тепърва няма да гледа деца. Дори и собствени (това го допълвам от себе си).
Виж целия пост
# 42
Имам един познат. Веднъж ми разказа за "голямата" си любов към омъжена жена с дете. Въртяли, сукали, решила тя да се разведе и да се пренесе при него. И тогава нашия се сетил, че нейното дете много прилича на баща си и той нямало да може да го гледа всеки ден вкъщи...! Та и жената дала заден и се върнала при мъжа си. И моя познат се чудеше как тя пренебрегнала неговите велики чувства, той бащата можемл да си гледа детето, тя що така..? Много са глупави мъжете понякога, мислят, че са незаменими...
Виж целия пост
# 43
Детето за майката винаги трябва да е на преден план. Никой мъж, дори бащата не трябва да се държи зле с него.
Виж целия пост
# 44
По принцип е лошо за детето да живееш с баща му, да въртиш любовник и да си хабиш времето с глупости, само да кажа. Искаш ли свобода - развеждаш се. Искаш ли семейство, сядаш и си игареш ролята. С това лашкане и нерешителност аз не бих те подкрепила. Съвсем сама си си виновна. И детето го отнася на майка си за глупостите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия