Притиска ме.

Субективно е... Ти може да искаш да си с тях само на празниците, а на някой отстрани да му изглежда, че желанието ти е неистово. Друг пък може да се учудва, че поддържаш вяла връзка със семейството само от празник на празник.
Никой не трябва да се наема да определи колко е "прекалено" и колко е "достатъчно". Има болни родители, има чувствитени родители, има самостоятелни хора, има привързани хора, има сантиментални хора...

Всичко това е вярно. Но темата  е за друго. За това, дали е редно да насилваш гаджето си да присъства на семейните сбирки с твоите родители и да се цупиш защо не иска да те кани на сбирките на нейното/неговото семейство. Това дори за съпрузи не бих го приел за нормално, камо ли гаджета, живеещи все още при своите родители.

Това, което прави прекалено силно впечатление е силното му цупене и сърдене, когато не стане на неговото, за мен това е огромен червен флаг за бъдещ емоционален тормоз. Авторката сама да си прецини, колко здрави нерви има, поведението му няма да се промени с времето към по-добро.

Бягай! Този е така наречен "използвачески тип". Търси си нова квартира и майчица, която да го носи на гръб. За теб му е през оная! На 30 да живее с родителите си....WTF?!

Има значение, разбира се. Както казах: "Бягай!"...Само че сега ускори с още 100 км/ч. Слушай, какво ти казва вряла, кипяла жена, която все на раци се нахендря. Няма да свърши добре! Тия правят, каквото са си наумили и я си посмяла да се опълчиш следва: Тотална катастрофа!

Вероятно майка му го притиска да се изнася на 30 години, обаче хич и не се заблуждавай, че като се изнесе тя ще престане да присъства в живота му! Ти си просто сурогатна майчица, която да го доизноси.
Заради това се и натрапва в семейството ти, да маркира територия и после да нямаш път за отстъпление.

Ravenna, не си чела темата до момента.
Момичето не е с впечатление, че приятелят й си търси вариант за изнасяне, а напротив.
Ти познаваш ли го този мъж, та така ни разказа за него, за майка му, за разговорите между тях?

Еми, няма да си търси, ако няма пари! То това е повече от естествено!
Не го познавам, ама пред очите ми все е настоящият приятел на дъщеря ми.
Той също я натискаше да го запознава с нас, да влиза в близки отношения с нас, ако може да прекарва повече време с нас...Самопоканваше се на семейни събирания супер нахално и просташки.После беше поставен въпросът, можел ли да си доведе и кучето (защото майка му беше отказала да го разхожда, докато той е у нас)...И това така, докато не ги изгоних и двамата.
После имаше един период, през който живееха у тях.
Майка му не беше щастлива от това.
Следваше период, през който си наеха апартамент и дъщеря ми го плащаше, докато не свършиха парите ѝ.
Майка му беше на седмото небе от радост даже си спретнаха бутафорна сватба върху товарно-разтоварни палети в задния си двор с така нареченият негов баща.
Да, ама като свършиха парите синът се върна при мама и тате, и това беше краят на медения им месец.
Сега дъщеря ми пак го е взела под крилото си ( явно не може да си намери тъпкач, или и аз не знам какво), ама баща ѝ, с когото вече нямам нищо общо ги е взел под крилото си и ги издържа...Та така с мераци и притискания!
И аз се натискам някой да ме хрантути, ама се свършиха будалите очевидно!

Млада на 22 години ще се прострелва от упор в главата с 30 годишно мамино синче!
Аре, въз! На тия години не един, ами 10-на може да има, които да я носят на златна носилка.
Да ѝ купи апартамент, кола, луксозен живот, па ще го води всяка седмица на гости при мама и тате, за които също трябва да има подаръци при всяко гостуване. Ей, така се прави на 22!

Ама и твоята една сага...

"... На тия години не един, ами 10-на може да има, които да я носят на златна носилка...".

Ще я носят, но в името на какво? Ако е много красива и не се жали в леглото ще намери няколко. Но за какво друго да я носят? И колко време ще я носят?

Случайно или не, тъкмо вчера с колежката (и близка моя приятелка) си говорихме на базата на личен горчив опит, че мъжете които бързо напират за обвързване от семеен тип търсят най-вече лесна жертва за дългосрочно мачкане, контролиране или използване.
С мъжа трябва да ти е хубаво и комфортно. Ако това липсва, как се очаква да се понесете за цял един живот?

Абсолютно съгласна съм. За протокола - на мен също би ми било странно след година и половина някой да не ме кани в тях, когато има семейни сбирки и да ми казва, че не съм част от семейството. А колкото до това - кой с кого живее - не виждам нищо странно ако в момента работи и инвестира в създаването на свой дом междувременно. И да, странно е отношението Ви към него от моя гледна точка.
А Ravenna искрено се надявам, че се шегува с коментара и с това изказване за дъщеря си "сега дъщеря ми пак го е взела под крилото си ( явно не може да си намери тъпкач, или и аз не знам какво)" иначе би било жалко.

На мен не. Ние бяхме гаджета 7 години и не сме си мешали семействата. Всъщност запознахме родителите си едва по случай сватбата. И преди нея никой от нас не е ходил на семейните сбирки на другия. Не е и искал, де.
Но може би това е, защото тогава имаше явна граница между гаджета и женени. И понеже никога не се знае дали ще се случи преходът от едното към другото хората не бързаха с обвързването и въвличането на гаджето в семейния кръг.

Просто е въпрос на мироглед, начин на възпитание и куп подобни неща. Аз по принцип смятам, че ако нямаш сериозни намерения към някого е излишно да си губите взаимно времето в години без значение дали си на 20 или на 30. Момчето очевидно държи на нея и има сериозни намерения, но ако това не е споделено, какъв е смисъла.. По същия начин стоят нещата и със семейните ценности. Например аз много държа на тях и не бих била щастлива с партньор, който не е възпитан по този начин и не е важно за него.

Кои са тия велики "семейни ценности", дето ги размятате, с повод и без повод? Така и не разбрах за какво точно се говори, горката аз.

На първо място семейството е ценност, която учи на ценности. Уважение към родителите - т.е. ако съм година и половина с някого считам за неуважение към тях да не ги срещна с най-близкия ми човек, както и неуважение към него. Уважение към неговите родители - същото само че в обратна посока. Моето семейство са най-близките ми хора, на които държа най-силно (баща, майка, баба, дядо, сестра, човека до мен), които обичам и уважавам. Ако след това време заедно някой ми каже, че не съм част от семейството му за мен ще значи, че няма Ние и че щом този човек не желае да ме допусне в живота си, значи нямаме и бъдеще заедно. А без перспектива не бих продължила дълго едногодишна и отгоре връзка. Това е моето мнение, което не налагам на никой. Просто показвам на авторката друга гледна точка. Лек и успешен ден.

До колкото разбрах, следейки темата, става дума за ходене на едни софри.