Ако реша, че без него ще ми е по-добре, отколкото с него- ще си тръгна.
Виж целия пост
Кога разбирате, че е време да си тръгнете...
- Публикувана: 25 септ. 2006, 12:51 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2006, 23:19 ч.
# 16
25 септ. 2006, 19:56 ч.
няма какво повече да добявя
Виж целия пост
Кога разбирате, че е време да си тръгнете...
Когато си задам този въпрос.
Когато си задам този въпрос.
няма какво повече да добявя
# 17
26 септ. 2006, 11:30 ч.
милата, и на мен не ми е лесно. изобщо, животът не е цвята и рози, така излиза... 
аз не съм си тръгнала още, но може и това да стане,ако продължавам да не се чувствам добре. имам си жилище и кола и това ми дава самочувствие и кураж,че ще се справя и сама
Виж целия пост
аз не съм си тръгнала още, но може и това да стане,ако продължавам да не се чувствам добре. имам си жилище и кола и това ми дава самочувствие и кураж,че ще се справя и сама
# 19
26 септ. 2006, 11:55 ч.
Абе да го възпита той да заспива само и да не се буди нощем. Той да не е за украса в къщи. Ти си виновна дрън дрън а той за какво е? Като му избиват зъби и го боли как да спи детето.
И ние се караме така, но е на периоди. Скоро отмина един такъв по-продължителен период в който вече се бях нагласила да си ходя. Освен че не заспива сама и се буди ме обвиняваше и че още не говори а тя е само на година и 7 месеца. Сега нещата са се успокоили и всичко ни е наред. А и на Марти и никнаха към 5 зъба и вече спи малко по добре нощем.
А аз не понасям родителите му и също съм ги обиждала пред него. След някое време се отказах защото така само си разваляме отношенията и нищо не печеля. А него си го обичам все пак.
Може би да поговотите по сериозно първо, когато е спокоен какво те обижда и да си разпределите отговорностите в къщи.
После ще решиш.
Виж целия пост
И ние се караме така, но е на периоди. Скоро отмина един такъв по-продължителен период в който вече се бях нагласила да си ходя. Освен че не заспива сама и се буди ме обвиняваше и че още не говори а тя е само на година и 7 месеца. Сега нещата са се успокоили и всичко ни е наред. А и на Марти и никнаха към 5 зъба и вече спи малко по добре нощем.
А аз не понасям родителите му и също съм ги обиждала пред него. След някое време се отказах защото така само си разваляме отношенията и нищо не печеля. А него си го обичам все пак.
Може би да поговотите по сериозно първо, когато е спокоен какво те обижда и да си разпределите отговорностите в къщи.
После ще решиш.
# 20
26 септ. 2006, 12:41 ч.
На кривата ракета, космосът и е крив
! Защо той не го повъзпитава малко това дете като знае как? Много се ядосах! Аз такова нещо не мога да изтърпя като отношение, ако ще и само на хляб и вода да остана от неизтърпяването! Да не говорим, че не виждам как човек, който не уважава родитетелите ми ще уважава мен. Прекалено много се стараеш според мен, прекалено...толкова, че на съпругът ти не му остава нищо друго освен да ти търси грешки. Или говорете до задоволителен резултата/в името на детето/ или вземи някакви крути мерки относно взаимоотношенията Ви. Например ден/или половин/, в който той сам да гледа детето, да ти покаже как се чисти или да чистите заедно, откажи да контактуваш с неговите родители, докато той не започне да общува нормално с твоите и изобщо- тропни малко с крак- ти си човешко същество за Бога, имаш право да се отнасят като такова с теб!
Виж целия пост
За бой - не ми е посягал, само крещи, но и аз също викам...когато не мога да сдържа нервите си. Обаче само мен обвинява за невървенето на нашето семейство. И моите родители...които не се месят, но са различни от неговите и явно го дразнят със всичко, дори само мисълта за тях го изнервя, а те са ми родители и баба и дядо на детето ми. Пък в същото врме се оплаква че не помагали за детето, а ги обижда и пъди от нас... Направо по този въпрос съм в задънена улица... Иначе мен обвинява за това че не съм възпитала детето да заспива само, че се буди нощем, че се беше разболяла...и какво ли още не,... не съм чистела както той бил свикнал да му е чисто, с нищо друго освен с детето не съм се занимавала. Абе аз съм черна, черна, та синя вече. А уж се старая за всичко, но детенцето ни е много буйно, да ми е живо и здраво и иска все да е при мен, и не признава друг. Това защото друг не е дошъл да го гледа, но това както и да е....
Аз питах кога разбирате дали да си тръгнете, защото ми омръзна да ми крещят, да ме ограничават в думи и действия, да ми казват да си тръгна и дори да слушам обиди за родителите си, а неговите - те са светци, за тях само хубаво трябва да се говори...
Много ми е тежко, момичета...Плаче ми се и нe знам какво да правя. Стискам зъби заради дечко и заради миналото, което искам да се върне...или.... и аз не знам дали въобще може нещо да се върне...
Аз питах кога разбирате дали да си тръгнете, защото ми омръзна да ми крещят, да ме ограничават в думи и действия, да ми казват да си тръгна и дори да слушам обиди за родителите си, а неговите - те са светци, за тях само хубаво трябва да се говори...
Много ми е тежко, момичета...Плаче ми се и нe знам какво да правя. Стискам зъби заради дечко и заради миналото, което искам да се върне...или.... и аз не знам дали въобще може нещо да се върне...
На кривата ракета, космосът и е крив
! Защо той не го повъзпитава малко това дете като знае как? Много се ядосах! Аз такова нещо не мога да изтърпя като отношение, ако ще и само на хляб и вода да остана от неизтърпяването! Да не говорим, че не виждам как човек, който не уважава родитетелите ми ще уважава мен. Прекалено много се стараеш според мен, прекалено...толкова, че на съпругът ти не му остава нищо друго освен да ти търси грешки. Или говорете до задоволителен резултата/в името на детето/ или вземи някакви крути мерки относно взаимоотношенията Ви. Например ден/или половин/, в който той сам да гледа детето, да ти покаже как се чисти или да чистите заедно, откажи да контактуваш с неговите родители, докато той не започне да общува нормално с твоите и изобщо- тропни малко с крак- ти си човешко същество за Бога, имаш право да се отнасят като такова с теб! 
# 21
26 септ. 2006, 12:42 ч.
Когато си зададеш точно този въпрос. Или когато се събудиш една сутрин с мисълта, че без него май ще е по-добре. Или когато не знаеш, защо си точно с него. Или когато отговора е по навик. Или от страх. Или когато си готова да го направиш. Или ...
Аз си тръгнах половин година след като се запитах защо съм още с него (става въпрос за бившия). Сега се чудя защо съм чакала толкова. Беше някаква криворазбрана идея да си "спасявам" семейството. Но аз нямах дете тогава, имах собствено жилище и не ме беше страх, че ще остана на улицата.
Виж целия пост
Аз си тръгнах половин година след като се запитах защо съм още с него (става въпрос за бившия). Сега се чудя защо съм чакала толкова. Беше някаква криворазбрана идея да си "спасявам" семейството. Но аз нямах дете тогава, имах собствено жилище и не ме беше страх, че ще остана на улицата.
# 22
26 септ. 2006, 17:12 ч.
Когато започнат да ме задушават и да усещам липсата на въздух.
Виж целия пост
# 23
26 септ. 2006, 20:52 ч.
Когато осъзная, че с тоя човек се чувствам нещастна, че сме изпаднали в дупка, от която няма излизане.Детето винаги ще получава обич от баща си, независимо дали са заедно родителите му.То не бива да бъде причина двама човека да живеят заедно, ако самото им съжителство е мъчително за двамата или за единият от тях.Така то ще страда повече, ставайки свидетел на скандали, нерви, болка.Понякога децата се чувстват виновни за неуспехите в брака.Някои деца се затварят в себе си или пък по-късно стават агресивни, ако са израстнали в такова семейство.Израстнах силна благодарение на това, че родителите ми, които не са се понасяли, са се разделили.Ако бяха останали заедно и бях живяла в стрес и сред скандали щях да съм съвсем друга личност - може би комплексирана и затворена.Време е да си тръгнеш, когато разбереш, че повече няма за какво да останеш.........
Виж целия пост
# 24
26 септ. 2006, 21:38 ч.
Оооооо,аз бих си тръгнала за много по малко от това което ти споменаваш.Не понасям да ми повишат тон(също така и аз не го повишавам),та прави си извода.Каде е отишло уважението?Аз ако бях на твое място отдавна,ама много отдавна да съм си тръгнала.
Виж целия пост
# 25
28 септ. 2006, 20:09 ч.
Koгато разбера, че това заради което съм стояла там вече го няма.
Или когато се почувствам излишна.. подобно е.
Виж целия пост
Или когато се почувствам излишна.. подобно е.
# 26
28 септ. 2006, 20:48 ч.
Ако няма взаимност, уважение, търпимост, истинност, деликатност, нежност, взаимопомощ, разбиране, диалог, обгрижване...
Ако са се настанили - грубостта, арогантността, бегрижието, егоизма, терора, алкохола, невменяемост, безразличие - тръгвай без да мислиш...накъде, "ама детето", "ама роднините", "ама жилището" и пр.......!!!
Виж целия пост
Ако са се настанили - грубостта, арогантността, бегрижието, егоизма, терора, алкохола, невменяемост, безразличие - тръгвай без да мислиш...накъде, "ама детето", "ама роднините", "ама жилището" и пр.......!!!
# 27
28 септ. 2006, 20:57 ч.
Само не се самонавивай,защото всеки изпада в състояние,когато говори неща,които не мисли.И всеки е изпадал в състояние,когато черното му се вижда чак синьо...Успокой се,задай си въпроса Как да направим така,че никой от нас да не иска да си тръгне?Няма къща без комин,. И ...след нощта настъпва ден.
Успех и дано е за кратко това разминаване.По моя преценка нямате неразрешим проблем,съдейки от твоите думи,така че по-добре е вместо конфронтация да преминеш в любовно настъпление
Възможно е и на него да му липсва твоето внимание.
Виж целия пост
Успех и дано е за кратко това разминаване.По моя преценка нямате неразрешим проблем,съдейки от твоите думи,така че по-добре е вместо конфронтация да преминеш в любовно настъпление
Възможно е и на него да му липсва твоето внимание.
# 28
28 септ. 2006, 20:58 ч.
Знаеш ли аз кога разбрах,че е време да си ходя?За 15год. брачен живот правих много компромиси,той сигурно също.Не ми е посягал,не ми е изневерявал(поне не съм разбрала-отношението е било непроменено),парите си даваше в къщи,с две думи привидно всичко наред.Но,когато баща му почина,за което много съжалявам,той като че ли бе обсебен от майка си.Само при нея,само по гробища...А тя не живееше сама,там беше брат му и неговата приятелка.Винаги,когато тя се обадеше,той зарязвяше всичко и отиваше при нея.Не съм ревнувала,но той просто не бе забелязваше вече.Нямаше значение моето мнение.И тогава взех решението.Никак не ми беше лесно.Първо си намерих приятел(впоследствие връзката стана сексуална).Имах нужда от човек с който да говоря,да ми обръща внимание,да се чуствам желана...Така по-лесно понесох раздялата.За разлика от него,който и до ден днешен ми казва,че повече така жена няма да обича,както е обичал мен.Всъщност ние нямаме деца от брака,а той в момента има момиченце от друга жена.Та така.Надявам се да си ме разбрала.Доста е объркано.
Виж целия пост
# 29
28 септ. 2006, 21:32 ч.
ами и аз съм се заричала да си тръгна с детето при някой голям скандал / който май винаги аз спретвам 
/
После ми минава .А и винаги докато се пеня и нареждам че ще си ходя вътрешно искам да ме спре и всъщност да се сдобрим...И ние сме имали лоши моменти но /пу-пу/ досега винаги свършват ..с мир и любов.
Моят съвет е да не се поддаваш на моментната емоция- и както бяха ти казали по-нагоре- след нощта идва и ден!!
Виж целия пост
/После ми минава .А и винаги докато се пеня и нареждам че ще си ходя вътрешно искам да ме спре и всъщност да се сдобрим...И ние сме имали лоши моменти но /пу-пу/ досега винаги свършват ..с мир и любов.
Моят съвет е да не се поддаваш на моментната емоция- и както бяха ти казали по-нагоре- след нощта идва и ден!!
Препоръчани теми