Кога разбирате, че е време да си тръгнете...

  • 2 493
  • 31
Аз преди време писах тук... Сега отново се обръщам към вас. Кажете ми, моля ви, кога според вас е време да обърнете гръб на една връзка и да си тръгнете. Аз си задавам този въпрос от скоро. Все още не съм намерила отговор, но той носи след себе си и други въпроси: Защо стана така? Какво трябваше или не трябваше да направя? Ами сега на къде?... Не знам.., просто искам нещата да се променят, пък те все седят на едно място и дори по-зле става.
С няколко думи - колко можете да изтърпите в името на връзката си и на детето си... Моля ви за съвет. Знам, че при всеки е различно, но при вас как е? Аз се чувствам в страхотна безизходица и затова се обръщам към вас.
Виж целия пост
# 1
Когато доверието си е отишло, връзката вече няма смисъл да продължава! Peace
Виж целия пост
# 2
Защо стана така? Какво трябваше или не трябваше да направя? Ами сега на къде?... Не знам.., просто искам нещата да се променят, пък те все седят на едно място и дори по-зле става.


Ами сподели какво е станало,какво искаш да се промени
Виж целия пост
# 3
Кога разбирате, че е време да си тръгнете...

Когато си задам този въпрос.
Виж целия пост
# 4
Когато е намесено дете е по-трудно. За да има то двама родители съм готова на много. Но преценявам приоритетите си така - ако мъжа ми пие и малтретира мен и/или детето (като тук включвам повече от смилането от бой), ако не ме зачита като личност и не поставя семейството ни на първо място пред всичко останало, нищо не може да ме задържи при него.
Виж целия пост
# 5
Когато е намесено дете е по-трудно. За да има то двама родители съм готова на много. Но преценявам приоритетите си така - ако мъжа ми пие и малтретира мен и/или детето (като тук включвам повече от смилането от бой), ако не ме зачита като личност и не поставя семейството ни на първо място пред всичко останало, нищо не може да ме задържи при него.
smile3501
Виж целия пост
# 6
След всяка разправия съм готова да си тръгна, но като преспя ми минава. Wink
Виж целия пост
# 7
Когато е намесено дете е по-трудно. За да има то двама родители съм готова на много. Но преценявам приоритетите си така - ако мъжа ми пие и малтретира мен и/или детето (като тук включвам повече от смилането от бой), ако не ме зачита като личност и не поставя семейството ни на първо място пред всичко останало, нищо не може да ме задържи при него.

че има ли повече от "смилането от бой"!?
Виж целия пост
# 8
Ако не чувствам,че имам,а не само ,че съм с човека до мен!Просто си тръгвам.Физическото насилие въобще не го коментирам,нито пък причините,поради които хората го понасят!Подобно нещо няма да изтрая нито миг,камо ли години.
Виж целия пост
# 9
че има ли повече от "смилането от бой"!?

Има - жесток, систематичен психически тормоз... Толкова ми е болно, че леля ми вече повече от 20 години живее така, само "заради децата".
А те също са потърпевши в случая - куп здравословни проблеми на нервна почва, заекване, проблеми с общуването ...
Виж целия пост
# 10
Когато не намирам достатъчно задоволителен отговор на въпроса "Какво правя с този човек?..."
Виж целия пост
# 11
Предполагам че просто се усеща вътрешно,интуицията го подсказва.
Когато няма какво да си кажете,когато няма доверие...знам ли,дано не ми се случва...
Виж целия пост
# 12
За бой - не ми е посягал, само крещи, но и аз също викам...когато не мога да сдържа нервите си. Обаче само мен обвинява за невървенето на нашето семейство. И моите родители...които не се месят, но са различни от неговите и явно го дразнят със всичко, дори само мисълта за тях го изнервя, а те са ми родители и баба и дядо на детето ми. Пък в същото врме се оплаква че не помагали за детето, а ги обижда и пъди от нас... Направо по този въпрос съм в задънена улица... Иначе мен обвинява за това че не съм възпитала детето да заспива само, че се буди нощем, че се беше разболяла...и какво ли още не,... не съм чистела както той бил свикнал да му е чисто, с нищо друго освен с детето не съм се занимавала. Абе аз съм черна, черна, та синя вече. А уж се старая за всичко, но детенцето ни е много буйно, да ми е живо и здраво и иска все да е при мен, и не признава друг. Това защото друг не е дошъл да го гледа, но това както и да е....
Аз питах кога разбирате дали да си тръгнете, защото ми омръзна да ми крещят, да ме ограничават в думи и действия, да ми казват да си тръгна и дори да слушам обиди за родителите си, а неговите - те са светци, за тях само хубаво трябва да се говори...
Много ми е тежко, момичета...Плаче ми се и нe знам какво да правя. Стискам зъби заради дечко и заради миналото, което искам да се върне...или.... и аз не знам дали въобще може нещо да се върне...
Виж целия пост
# 13
Ами кажи му какво искаш да се промени и си дайте някакъв срок, след това ще ти е по-лесно да решиш.
И понеже аз СЪМ си тръгвала искам да ти кажа, че докато си задаваш този въпрос не си готова. Ако беше готова нямаше да се питаш, просто щеше да си тръгнеш Hug
Виж целия пост
# 14
A той какво мисли по въпроса, иска да си тръгнеш ли?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия