Аз ходя на гости на родителите му, той отказва да ходи при моите

  • 11 611
  • 199
# 105
Ей сега олимпийки ще ставаме, боркини за правда, територия и отношение...
Виж целия пост
# 106
Авторката упорито не казва на колко години е.
   
28
Виж целия пост
# 107
elizabeth930, ако досега не ти е писнало все да ходите у техните, може и да свикнеш. Моят първи съпруг беше подобен тип, но аз това го разбрах след брака. Преди това техните не ги и познавах. Още щом усетих накъде вървят нещата, почнах лека полека да се скатавам, да ходя възможно по-рядко, да стоя за кратко и въобще да не си прекарвам там свободното време.

Но на мен да стоя у роднини не ми понася. Има жени - ходят с радост и като двойка с мъжа си, и после с децата. Харесва им даже... помисли си ти какво искаш Simple Smile
Виж целия пост
# 108
Попринцип не съм привърженик на кратките връзки и ще се опитвам до колко е възможно да стигнем до някакво общо решение на въпроса ,тък като характера на приятеля ми е доста труден и рядко приема друго мнение освен неговото за правилно.
Чисто сърдечно вече ми е писнало толкова често да ходя там ,колкото и да не е аз също искам време само за нас двамата или с компания ,смятам че всеки човек има нужда да разнообразява.
Нямам проблем да ходя ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ,но толкова често нямам желание
Виж целия пост
# 109
Така му обясни, както на нас, кажи "Имам нужда от разнообразие, искам време за нас двамата, искам компании, а не само с родителите"
Виж целия пост
# 110
В такъв случай след 5 години ще ти е писнало генерално. Казвам го за добро, да си мислиш вариантите отсега. Ако той не иска да прекарвате време двамата като двойка сами сега, след 5 години ще е още по-зле.
Виж целия пост
# 111
Ох, тия с авторитарните мнения не вещаят нищо добро :/
Виж целия пост
# 112
Попринцип не съм привърженик на кратките връзки и ще се опитвам до колко е възможно да стигнем до някакво общо решение на въпроса ,тък като характера на приятеля ми е доста труден и рядко приема друго мнение освен неговото за правилно.
Чисто сърдечно вече ми е писнало толкова често да ходя там ,колкото и да не е аз също искам време само за нас двамата или с компания ,смятам че всеки човек има нужда да разнообразява.
Нямам проблем да ходя ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ,но толкова често нямам желание
Свободното време си е твое, а за общото време имаш думата, така че си кажи исканията и преговаряйте. Щом си консенсусна личност, дано пък се разберете.
Виж целия пост
# 113
Попринцип не съм привърженик на кратките връзки и ще се опитвам до колко е възможно да стигнем до някакво общо решение на въпроса ,тък като характера на приятеля ми е доста труден и рядко приема друго мнение освен неговото за правилно.
Чисто сърдечно вече ми е писнало толкова често да ходя там ,колкото и да не е аз също искам време само за нас двамата или с компания ,смятам че всеки човек има нужда да разнообразява.
Нямам проблем да ходя ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ,но толкова често нямам желание
Аз ще те посъветвам да си поставяш граници. Заявявай се по - ярко.
Звучиш ми мила , търпяща и кротка.
Такива хора често биват пренебрегвани, ако срещу тях човекът има желание да е водеща фигура.А твоят се показва като добър манипулатор Simple Smile
Момчето няма да се промени. Очевидно е, че му харесва да си е на сигурно при познати хора, на познати места. Явно има трудност да се адаптира към непознати ситуации. Някои хора трудно късат пъпната връв с майките си и отказват да пораснат,от което не страдат те ,страдат партньора им  , който се опитва да създаде живот с този непораснал индивид.
Как се виждаш след години с него?
Помисли си дали ти се живее в тази реалност, защото с годините навиците са затвърждават още по-силно.

Не се мери с него. Връзките и общуването с хората нямат мерни единици.
 По-скоро се изясни със себе се. Как си в тази ситуация?
  Ако не си ок, си помисли как да я промениш .
 Запази автономията си.
Не ставай продължение на неговите навици, само защото не си привърженик на кратките връзки.
 И не му се сърди,че не идва у вас. Поне заявява желанията си. Сигурно не му е комфортно да общува с родителите ти за дълго време.  (Предпилагам сте с приспиване при родителите)
 
Не сме с партньорите си, за да съществуват спрямо нашите очаквания.
Нито той , нито ти си длъжна да го следваш.
Ако дълго време пренебрегваме собствените си нужди, заради някой друг, после плащаме много висока цена.
Виж целия пост
# 114
"...тък като характера на приятеля ми е доста труден и рядко приема друго мнение освен неговото за правилно."

Това дали дава надежда да се разберат? Не искам да давам крайни мнения, както по-нагоре ги нарекоха, но при така описания индивид - аз не виждам нищо положително като развитие.
   Авторката сега се дразни, но иска тази връзка да продължи - брак, деца. След време - когато й се иска с този мъж да си отглеждат децата и излизат и пътуват семейно, той ще ги води при мама и тате, защото искат да се видят с внуците. И раздразнението на авторката ще нараства. И ако това сега й се струва компромис, който е готова да направи, какво ще бъде след 10 - 20 години? Когато ще са се натрупали още и още компромиси( защото приятелят не приема друго мнение)?
   Съвет - авторката да се замисли? Доколко иска да е едно цяло с приятеля си и да е постоянно с него? Ако умее да си намери занимавки за себе си, да си прекарва времето с приятелки - да го пуска при мама и да не се дразни. Да не се опитва да го променя. А да се нагоди според обстановката.
    В противен случай - той не е за нея. А също и - ако той изисква и държи тя да ходи с него.
Виж целия пост
# 115
Попринцип не съм привърженик на кратките връзки и ще се опитвам до колко е възможно да стигнем до някакво общо решение на въпроса ,тък като характера на приятеля ми е доста труден и рядко приема друго мнение освен неговото за правилно.
Чисто сърдечно вече ми е писнало толкова често да ходя там ,колкото и да не е аз също искам време само за нас двамата или с компания ,смятам че всеки човек има нужда да разнообразява.
Нямам проблем да ходя ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ,но толкова често нямам желание

Отказваш да видиш основното "заболяване " на тази връзка - че той не зачита твоето мнение и си се хванала за един симптом - ходенето при родителите му. За мен това,  че не ме зачита за равностоен партньор в тази връзка би било достатъчно да си бия шута оттам. Ролята на безгласна буква не ми допада. Ти си прецени...
Виж целия пост
# 116
Както винаги ,същественото е последно.Ако ти е  добре с един човек, тоест го понасяш без да усетиш напрежение, без да те наранява  поведението му, си с него.
Като те напряга си сам или с друг.
Сега поне няма  такъв натиск като преди 50 години, приема се за нормално да опитваш и избираш.
Дори вината да е твоя ,кат не става - друг...
Виж целия пост
# 117
Има няколко наивни заблуди:
1. Ако ходим поотделно при родителите си, ще станем като съквартиранти
Откъде накъде? Може да се обичате безумно и пак да не сте като залепени един с друг
2. Аз не си падам по несериозни връзки
Винаги човек може да сбърка в избора на приятел/съпруг и не е срамно да го признаеш, нито да се опиташ да поправиш нещата. Това не те прави автоматично лека жена.
3. Той е сериозен човек и няма да изневери - казано като похвала
Ако по това избираш мъжете, хващай някой, когото друга не би погледнала, така ще имаш пълна гаранция.

Има една пречка, непреодолима за много жени - свикнали са непременно с кола и ако мъжът откаже, а жената не шофира, тя трябва да си наруши рахата.... или да се откаже от пътуването и да си излее яда тук
Виж целия пост
# 118
Явно сте в началото и още се движи по навиците си.Мога да кажа, че това отминава с времето, постепенно се отдръпва, но на нас ни отне години, защото живеехме заедно.По трудно  става отдръпването, емоционално.Може да стане така ,може и да не стане.
Домът му, приятелите, навиците и всичко го привличат там.При вашите няма нещо да го дърпа.
Но пък струва ли си да зарежеш свестен мъж сега и веднага заради това, може да се оттегли, приятелите - също с техни преживявания, деца, интереси  и нужди.
Може да опиташ да разредиш ходенето, да ходи понякога сам, да се вгледаш доколко  е с теб като не сте при тях - дали ти помага, усеща ли ти емоциите и твоите проблеми.До теб ли  е, или раздвоен постоянно към неговото семейство, приятели, минало.
То  и в момента избор за ходене няма.


Прекалено е привързан към родителите си(особено към майка си) и не знам дори и да имаме дете дали ще се отдръпне.
Аз също бях привързана към моите родители и приятели ,но свикнах да живея далеч оттях,беше ми трудно ,но го направих, и го поставям на първо място преди всички,защото знам че оттук нататък той е моето бъдеще и с него ще създам семейство и така нататък,но за него семейството продължава да е най-важният фактор и си ходи с голяма радост

Бягай далече, докато е време!
Този човек не е готов за семейство. Щом тича при майка си, значи той не е готов да създаде ново семейство, а да те присъедини към това на родителите му. Ти това ли искаш?
И деца да имаш пак ще е така, даже по-зле.
Говори с него и му кажи, че трябва да се сложи граница.
Ако ще сте заедно колкото при едните, толкова и при другите. Какво означава, че неговите родители са по-близо?
Че Б-я по диагонал дали има 500км. Където и да са може да отдели 4 чаша да стигне до тях.
Казвам ти от опит тези неща, все по-зле ще става иначе.

Успех ти пожелавам!
Виж целия пост
# 119
Аз не бих натискала някого да ходи там, където явно не му е приятно, само заради пустото равенство.
Ами ако нейните родители са на 3 часа път и още 3 на връщане?
На мястото на мъжа няма да отделя толкова време за хора, при които не ми се ходи. Като същото се отнася и за неговите родители и жената.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия