Отдаване и наемане на имоти - какво се случва реално? - Тема 23

Да за 2004 всички знаем.Който купил,купил.Сега е 2021 и читав имот под 100000 няма.Не вярвам след 15 години този имот да е 300000.А да го избиеш от наем по 600лв. абсурд.

Естествено че след 2005 ще има рязко покачване на всичко. Все пак тогава започнаха да влизат много пари от фондове и програми  или чужди инвестиции, но те вече приключват 2021. Не че няма да има растеж, но той няма да е толкова ударен колкото в началото.

А дали наемът ще е 600лв?

Съгласна съм, че рязък ръст може и да няма, но плавен ще има. И след 15 г. няма да е 100 К, а 150 К. Т.е. стойността му нараства, а има и допълнителна доходност от наем.
600 лв. е нисък наем. Наемите също растат и ще растат за в бъдеще.
Това при условие, че не се купува с кредит. Но и с кредит да е, наемът ще покрие вноската.
Може и да не се избие с наема, но няма да е на загуба човек.
И понеже сме 2021 г. - преди 3 г. рискувах и купих на зелено. Сега стойността е почти по 2, а и с наем от 500 лв. ще го избия за 15 г. Но считам, че вече съм го избила само от разликата в цената.

Моите два тристайни апартамента в Лозенец са купени през 2001-2 на на зелено, барабар с гаражите, за около 50000 долара всеки. Банките тогава не даваха заеми, сред строителните фирми имаше доста мошеници, много народ изгоря със спестяванията си, така че за премерения си риск съм спечелила. Сега струват над 200 000 евро всеки. Тогава всъщност ги купих за мен и за родителите ми, в съседни входове. Но аз си останах на работа в чужбина, после те починаха, и двата апартамента се даваха под наем.
Преди няколко години бях решила да си направя къща в околностите на София, но се отказах, защото политическата ситуация в България ме кара да се чувствам некомфортно и несигурно. Бях купила място, даже бях направила архитектурен план.
Вместо това купих къща в Испания, в комплекс от сгради една до друга, с дворче 100 кв.м, на морето, в курортно селище близо до Аликанте, това споделям по повод на коментарите за инвестициите в чужбина с цел отдаване под наем.
Идеята ми беше да живея там през зимата, а лятото да съм в България. Бях в Испания точно преди да почне ковид вълната, през февруари 2020, платих капаро и сключихме договора, но собствениците казаха, че са я дали вече под наем за лятото, и аз се съгласих сделката да стане окончателно през септември. Казаха ми, че печелят по 4000 евро на месец през лятото от нея.
Тогава доста се колебаех дали въобще да купувам, защото всички предричаха криза, падане на цените на имотите навсякъде по света, а аз точно тогава бях решила да си купя къща. Мислех си, че правя вероятно грешка, но се оказа, че всички предсказания за криза, които се правеха още преди да се беше случила даже и ковид вълната, не се сбъднаха.
Вероятно и аз ще я давам под наем през лятото, може би догодина, защото къщата има нужда от някои доста сериозни ремонти - смяна на подова настилка, плочите на двора, отопление, може би и дограмата, защото собствениците бяха французи и са я ползвали само през лятото, а аз всъщност искам да я ползвам само през зимата. А цените в Испания са доста по-високи. Но и от наема ще се печели доста повече.
Проблем е наистина да живееш в две държави, защото и в София има нужда да съм заради наемателите, а лятото там ще трябва също да има някой. Имам племенница, която работи в Аликанте, но тя е заета и няма как да се ангажира с това. Добре е, че там това е масова практика, много испанци имат такива жилища на морето за почивка, и останалото време ги дават под наем краткосрочно. Има доста фирми, които се занимават професионално срещу такса с това, да поддържат такива имоти.
Та все пак, в чужбина някои неща се решават по-лесно, и въпреки, че разходите са по-високи, все пак се печели и доста повече. Имам предвид трудностите с ремонтите и фирмите-управители на имоти, които в България докарват доста главоболия.

Аз и друг път съм писала. Първият си имот купих 2006та год. 60% с ипотека. Жилищата до преди това, към 2001, 2002 год.  бяха много по- недостъпни. Въпреки уж по - ниската им цена. Долара беше 2.6 лева, цените на имотите бяха главно в долара. Ипотеки никой не даваше, освен ДСК при много тегави проверки и условия. 14% лихва. Не финансираха повече от 50 Тина %. Заплатите да са били 300 - 350 лева. Една панелна гарсионера в Младост беше 10 хил долара. И то без метро и други удобства. Отдалечено беше, нямаше и Бизнес парк. Абе не беше престижно там. Та колко изгодно да е било? Нищо подобно. Та аз купих жилище чак 2006 та началото като поотпуснаха вече кредитирането, ама пак 100 пъти по - трудно се вземаше кредит и беше и рисково. Та сега въпреки цените, жилищата са много по - достъпни спрямо доходи, лихви и т. Н.

Не само помня 2008 година, но и съм живяла под наем достатъчно дълго време, за да знам какви хора и защо отдават под наем. Не разбрах какъв е въпроса обаче. Точно тогава мой приятел си купи двустаен апартамент за 80 000 евро, след по-малко от година ние купихме подобен, но по-нов и в по-добро състояние в подобен квартал за 50 000 евро.

Моето семейство не купува жилища с цел отдаване под наем. 2009 г. си купихме първия апартамент, цените бяха ниски, но момента не е избиран, просто стечение на обстоятелствата. 2020 г. точно преди ковид кризата си купихме другия апартамент, защото първия ни отесня. Стария няма да го продаваме, защото нямаме нужда от пари, пък и имаме 2 деца. Логично е да го дадем под наем.

Кредит теглих през 2004-та за първото си жилище. Не искам и да си спомням как висях на опашката пред ДСК от 7 сутринта. Беше единствената банка, която даваше кредити. 15% беше лихвата. Имах нужда от жилище, просто нямаше къде да живеем с дъщеря ми. Нямах никакви спестени пари, банката финансира на 100%, но с две ипотеки на два имота -този, който купих и апартамента на майка ми. Вноската ми беше безумна в първите месеци. После предоговарях, рефинансирах, пак предоговарях, махнах едната ипотека и при всяко падане на лихвения процент тормозех банката да сваля лихвата.
Имах късмет, че работех в голяма фирма със сериозна заплата. После вече поотпуснаха кредитирането, а сега е просто песен.

Демографията ще натежи в един момент.Дори циганите вече нещат в България.Най големият цигански квартал Столипиново е намалял с 40%.Всеки търси по доброто и бягат хората.Децата на мой познати след завършване на училище ,първата им работа да си бият камшика към чужбина да учат.Колко ще се върнат един господ знае.

Имам много близки и приятели в чужбина, които живеят там от 15-20 години, всички искат да се върнат след като се пенсионират. Сега колко ще стане е отделен въпрос, но една част от тях купуват имоти в България, строят къщи. Освен това според мен има и интерес от чужденци да живеят тук, защото няма мигранти, пък сме в ЕС.

Пак се извинявам, ама "демография"-та е науката, демографските данни, демографската криза, демографската структура и т.н. са нещо друго. Същото е и за "археология"-та - и тя е наука, а археологическите находки и разкопки са нещо друго. И "социология"-та.

Това са ми "любимите" инвеститори. Лошото е, че като се върнат получават културен шок. От една страна са напуснали за по - добър живот, другите да останат да "оправят положението в България", и като се "оправи" ние ще се върнем и с парите си ще Ви купим. Да, ама не, пред очите ми са вече няколко случая на завърнали се пенсионери, които определено не се чувстват добре. Да, направили са си жилищата и до там. Всеки ден се срещат с околната среда, болниците (които са все по- необходими за възрастните, не говорим за София, защото и повечето от завръщащите не са от София), борба с институции... Изнежени са за българската действителност вече

Ще се национализират ли жилищата в бъдеще:
https://www.investor.bg/po-sveta/453/a/berlin-shte-glasuva-za-iz … bstvenici-333380/

Искат държавата да ги изкупи на “справедлива цена” и реално да одържави наемите. За тези, които ще ми кажат, че това няма как да се случи в западно европейска държава, да си припомним как в сащ златото е било изкупувано от държавата на сила на справедлива цена. И тов най-явно изявената през 20 век капиталистическа страна, където свободата и частната собственост са неприкосновени.

има и една друга причина, поради която българи от чужбина купуват в БГ, това са тези, които вече не могат да купят в чужбина, понеже и там имотите са високи и все пак трябва да инвестират някъде спестени пари,  отиват на вариант 2 - България.
Много хора си мислят, че като пенсионери ще се върнат в БГ, но според мен няма да се върнат, ще им липсва здравеопазването. Аз всяка година като се връщам, все по-зле ми изглеждат нещата в БГ.

Избийте си мисълта за скорошно избиване на пари в покупка на имот в днешно време, просто това са един вид пасивни доходи или защита на парите от инфлация. Един умен и успял бизнесмен казваше преди време че една инвестиция в бизнес се смята за печеливша ако се избие до 12 години, сега не знам дали е актуално това, но инвестиция в имот няма как да избиеш за 12 г. Имотите за сега ще се успокоят и след влизането на еврото банките ще понижат още лихвите и пак ще се вдигнат