Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?

Да, никой не насилва майките да ползват 2 годишното майчинство, ако не желаят. Но е хубаво, че го има за да имат възможност майките да останат да си гледат детето. Абсурдно е да се оплакваме, че ни се дава възможност да сме повече време с децата си.  Все едно някой насила ни кара да раждаме и насила иска да ни задържи у дома, а ние в същото време искаме да работим. А реално времето да си до детето си, когато то има най-голяма нужда от теб, е по-ценно от всяка работа.

За помощите, и аз не смятам, че държавата е длъжна да ми гледа децата чисто финансово. Помощите за това са помощи, за да се дават на тези, които са с много ниски доходи.

А за мръсотията, счупените площадки и кучетата, за съжаление, манталитетът ни е такъв. Докато не се оправи това, няма нищо да се промени. Редовно виждам фасове и обелки от семки по детски площадки. Но трябва да имаме гражданско самосъзнание. Когато видим нередност, да сезираме съответната институция, а не да седим и само да се ядосваме. Когато видите куче без повод, обадете се на 112. Когато видите паркирана кола на тротоар, също съобщете. Аз липно съм писала до общината за системно паркиране на коли на тротоар пред един блок и резултатът беше, че са глобени собствениците.

Също така две+ години е различно от 4+.
А с три деца е коренно различно от две. Лудницата става пълна. Ако само едното го няма, веднага всичко се променя в посока неочаквано спокойствие. Аз съм жив свидетел. Само свидетел, който може да се оттегли. Майката не може.

Защото явно със самосъзнание не става. Единици са държавите, където няма пъдари, а глоби има в  цял свят. А да и с жалби за нередности, хиляди и от много хора. Например, в Германия жалбите ги имат за норматив, а си стъпил накриво и ведага те докладват.

В БГ, а и в други страни често не е въпрос на избор дали майката да не работи, а си е необходимост, защото не може да се свържат двата края. Особено втората година в БГ. Проблема е, че няма условия да се върнеш на работа. Дори за прием в ясла има условия и може да не ти вземат детето от годинка. Пък ако няма места като в по големите градове хептен зле. В чужбина ясла на 3 месеца не е the best, но я ИМА като опция.

Колкото до условията навън наистина си е до съзнание. За да е счупено нещо често ние не пазим. За кучешкото ако - винаги съм го събирала и хвърляла, не да остава по улицата. /Е, моя кучо, нали е вагабонтин, акаше 3 пъти, като последното беше кашичка и беше невъзможно да го събера, колкото и да исках. Носех и шише с вода и го отмивах поне да не остава толкова./

Хубаво е да има варианти всяка желаеща майка да се върне на работа отрано, да го направи.. Но оставяйки 3-4 месечно бебе на грижите на друг, вероятността за психически травми и проблеми във връзката майка-дете нараства. Аз лично не бих..
Не съдя никого, понякога се налага поради финансови причини, но кое е най-добре за детето?

Ох, хайде да не се фиксираме в първата година и да се опитаме да пишем по темата.
Аз бих родила трето, ако...
...имах стая за всяко дете
...другите две ходят нормално на училище и допълнителни занимания
...имаме доходи над средните и те няма да намалеят
...съм по-млада

Мис Чичи, яслите в БГ са от 9м и все пак има и частни, т.е. опции има ако търсиш. Гледачки също могат да се намерят. Проблемът е в доходите и условията за гледане на деца в БГ.

Стига с тия травми, то по тая логика половината свят са травмирани. Всеки си преценя, хубаво е да има избор, обаче не винаги е възможно и това не е на дневен ред само в БГ.

За мен повече деца са ок, стига да са с разлика поне 4 години. Не, едно след друго. Това си е моята мантра. Сега съм на номер 2 (почти), живот и здраве след 4 години съм отворена за вариант още едно. Ама далеч е, нищо не искам да казвам.
За малката разлика, трябват още 2 ръце, колкото и таткото да е деен, 2-3 бебета с една майка си е трудно, имат дори числово преимущество. Като пораснат пък става още по-голяма схема. В България има много неуредици, които допълнително товарят. Моя приятелка е с 3 деца, 2 от които са само с 1 година разлика. Тъкмо едното тръгна 1ви клас и влязоха промените за уседналост. Така следващата година отказаха да приемат второто дете в същото училище,защото въпросното училище се нарочи за друг район, а реално е доста близко до дома им. Да не говорим пък колко родители могат лично да взимат детето след училище, при положение, че работят до по-късно. От там допълнителните пари за занималня. Ей такива неща също натежават в "против" повече деца.

С брат ми сме породени, помня състоянието на майка ми първите години, затова никога не съм искала деца с малка разлика 🙂 Имаше време, в което си мислех, че нормалното говорене на майката е крещене. 😂 Ние бяхме (особено аз) и страшни диваци.

Не изчетох цялата тема, ама да си кажа и аз. За мен повече от две деца е странно /освен ако втория път не са близнаци/. Предстои ми да реша дали искам второ, но ако не стане случайно, ще си останем с едно най-вероятно. За повече от две никога не съм си помисляла и представяла даже. Жените с повече от две деца за мен са някакви неземни герои, изпълнени с отдаденост на децата си и железни нерви. Освен ако не родиш примерно на 20, 27 и 37, т.е с голяма разлика, за да може да е само едно бебе, а не да имаш две-три бебета на главата. Е, това вече не си го представям...

Radeva-87, да, разликата наистина е от значение, но зависи и от самите деца. Моите са с две години и половина разлика, но не мога да кажа, че е непосилно отглеждането им. На моменти ми е било трудно, но като цяло нещата са доста добре при нас. Определено на моите познати майки с деца под две години разлика им е по-трудно. Нали знаеш, при по-малките и един месец е от значение. Като цяло, мисля, че над 3 години разлика вече е по-леко за майката.

Плюс, който виждам при трето дете е ако другите две се заиграват заедно. С второто дете е малко по-трудно в тази насока, защото хем трябва да гледаш бебето, хем искаш и да не ощетяваш другото от внимание. Но пак зависи и от самите деца. Хубаво ми се вижда, че третото дете расте с батковци/каки. Те много гледат от големите и често усвояват някои неща по-бързо.

Друг плюс виждам в това, че колкото повече опит трупаш с децата, толкова по-лесно се справяш с отглеждането. Като знам как съм се затормозявала за някои неща при първото ми дете заради неопитност, които с второто са били по друг начин и не съм си усложнявала живота излишно. Предполагам, че при третото е още по-лесно в това отношение.

Като минус ми се вижда самата трета бременност, тъй като организмът на жената се амортизира малко или много с всяка следваща бременност. Та и безпроблемна бременност да е, пак може да има много болежки. Самото раждане, иначе, не ме плаши. Като най-голяма трудност, обаче, досега съм срещала недоспиването през първата година. Обичам да имам непрекъснат нощен сън за да съм отпочинала на сутринта. В това отношение ще ми е много трудно, ако родя трето.

И какво сега - 2 години майчинство, 1-2 на работа, тъкмо свикнеш и айде пак майчинство. Не, благодаря. Май по добре слети майчинства, да знаеш, че като свършат, край.

Може като баба ми. Деца на 16 г. и на 14 г. и тогава се ражда изтърсака.

Всеки трябва да има толкова деца, колкото може да си позволи финансово, не да чака държавата да го подпомага. Тези, които искат постоянно нещо запитват ли се те какво дават на държавата. Най- често едно голямо нищо.

Чета и не вярвам на очите си, как български майки смятат за ненужно раждането на по-вече от едно дете и за изпиващо силите действие. Сега, да приемем, че двама души правят едно дете, и така, какъв прираст ще има тази държава и с коя малцинствена група ще съжителства Първородния, безценен.
Това беше увода. Сега по темата. Имам три деца. Две от тях учат в езикова гимназия, третото е в сферата на изкустватата и са хвалени от всички учители. Голямата е приета в два университета в чужбина, но аз се надявам тайно да размисли и да остане тук. Това по темата с лишаването на внимание, не водене на извън класни занимания и прочие глупост. Лишаването от айфони и парцали пък изобщо не коментирам. Така се надявам половината от вас да не мислят сериозно. Иначе не знам кой ще им изкарва пенсиите

Мили, колкото и да не вярваш, всеки си има собствено мнение. Мисля, че са излишни подобни коментари.