Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?

  • 38 836
  • 1 447
# 90
Забременях с второто малко преди Ковид пандемията. Имах съвсем различни планове и очаквания от майчинството с две деца. Греда. За съжаление тази изолация се отрази изключително зле на всичко. ДГ беше затворена и отвори чак септември, когато се роди и бебето. Затвориха спортните зали, които така и не отвориха, въобще всички извънкласни занимания останаха в миналото и в мечтите ми. Започна се едно отваряне, затваряне. Тотално изперколясахме. Голямото дете буквално подивя, бебето и то със своите проблеми. Все си мисля, че ако не беше Ковид щеше да е другояче, но уви. Искрено се надявам по- скоро да се върнем към нормалността, защото ми е много жал за децата. В момента просто оцеляваме, това е истината. И не само ние, за всички семейства в градинска и училищна възраст е трудно.
Виж целия пост
# 91
Имам две, повече не бих родила. Трудно е, болести, нерви, предимно сама жената се занимава, мъжа е на работа. С деца е трудно и да отида някъде, а много ми се ходи навсякъде, макар че сега не може де... Tрябват и пари и здрави нерви. Трети път не искам да минавам през това.
Виж целия пост
# 92
За мен не е нещо странно и необичайно, познавам много семейства ( не български) с по 5-6 деца и имам доста приятели от такива семейства. Всички са образовани, добре възпитани и работят страхотни професии. За майките - те са домакини или странно, но факт - въртят бизнес. Ние искаме 3 или 4, 2 са ми абсолютния минимум. Засега сме с едно. Много отдавна съм спряла да се съобразявам с хорско мнение и какво е прието или не като “нормално” в дадено общество. Никой няма да ни гледа децата вместо нас, че да се чудим чак толкова колко да имаме. Децата са отговорност на родителите ( в идеалния случай), тъй че е безсмислено даже да се обяснява колко и защо.
Виж целия пост
# 93
Аз не съм чак толкова смела, 3 деца за 4 години, без помощ.... не е никак лесно, от опит го казвам.

За мен си майка героиня, особено в нашата неуредена в социално отношение държава. Да,защото в развитите държави само като родиш две или три деца, можеш да живееш нормално и с една заплата на бащата, а тук само ние си знаем какво ни коства да отглеждаш деца.
Не съм взела и 1 лв.детски и за двете си деца, не че се оплаквам и съм им умряла за 40 лв., ама е факт и има голяма разлика в отглеждането на деца тук и в развитите държави.
Виж целия пост
# 94
Всъщност не е странно за тези многодетни майки, които имат бизнес. Според мен, при повече деца, е по-лесно за майките да работят за себе си отколкото да работят за някой друг и да се съобразяват с работно време. Иначе, е доста трудно съчетаването на работния ден с ангажиментите, свързани с децата. Това отказва много жени дори и от второ дете - боледуване на децата, отпуски, тръгване по-рано от работа и всякакви такива трудности.

Моята нагласа е положителна, може би защото съм по-майчински тип жена. Заниманията с децата ми харесват, особено когато вече станат по-разбрани и може да се ходи с тях спокойно по разни места. И таткото обича да се занимава с деца, което е много важно. Та, като претегля нещата, при нас "за" са много повече от "против", така че май нищо не ни спира. Grinning
Виж целия пост
# 95
Бебе не ми се гледа и това е.
Когато са над три години, и три деца мога да отгледаме, но плач и безсъние, не мога да издържам. Това е причината, да не мога да си представя да създам многодетно семейство.
И понеже се спомена, аз съм "За" бавачки, помощници и баби. Ходи ми се на фитнес и прочие женски занимания. Освен това си поддържам дома, готвя и гладя, а за целта, все някой трябва да стои до детето. Изморявам се сумати часове да слушам рев и това си е.
Виж целия пост
# 96
Едно време исках 3 деца, ама няма да ми стигнат силите. Две породени ми изчерпаха капацитета и търпението честно казано. Като видя бебе на някоя приятелка и ахааа да ми се прииска, но някое от мойте (или и двете) пристига с “Мамооо..” не знам си какво и ми минава.

Ако бях много богата, бих си имала още 1-2, ама от сурогатна майка; бременност, още към 200 инжекции и за капак раждане - не, мерси 😬
Виж целия пост
# 97
Лично - не, мерси. Край, стига ми толкова.
Виж целия пост
# 98
Аз не съм чак толкова смела, 3 деца за 4 години, без помощ.... не е никак лесно, от опит го казвам.

За мен си майка героиня, особено в нашата неуредена в социално отношение държава. Да,защото в развитите държави само като родиш две или три деца, можеш да живееш нормално и с една заплата на бащата, а тук само ние си знаем какво ни коства да отглеждаш деца.
Не съм взела и 1 лв.детски и за двете си деца, не че се оплаквам и съм им умряла за 40 лв., ама е факт и има голяма разлика в отглеждането на деца тук и в развитите държави.

Happy, точно в Америка пък социалната система е толкова липсваща, че просто ни извади от уравнението моля.
От 5 години ме е яд че изпуснах и паричния подарък за раждане на 2 деца, и майчинските и стоенето вкъщи за 3 години. Като чуя, че българките се оплакват за майчинство, побеснявам направо. Капитализмът е кучка за жените, за майките най-вече - това е. 3 пикливи месеца имах майчинство, от които месец и полвина бяха платени и после си решаваш дали да стоиш или да работиш и да пратиш 6 седмичното ти бебе на детска градина, която е 340 долара на седмица. Това е великия Див Запад, ако съм знаела никога нямаше да дойда.
Виж целия пост
# 99
За мен повече от 2 деца е самоубийство. Не съм майчински тип жена, обичам да живея бавно и с наслада. Да чета книги, да ходя по заведения с приятели. Имам две, но с много колебания и сега съм спокойна като израстнаха и имам много малко грижи към тях, а повече общуване и разговори. Обичам ги безкрайно, но съм щастлива че вече не са бебета и малки деца. Особено синът ми беше като вихър в детската градина, ако сега с тоя ковид, ако беше на тази възраст щеше да е ужас. Не, просто не мога да си причиня тъкмо едното да се очовечи и пак отначало с другото и пак и пак.
Виж целия пост
# 100
В глобален мащаб.. Земята е вече пренаселена.
В личностен/семеен.. има различни гледни точки и потребности Wink
Виж целия пост
# 101
В България имаме цели 2 години майчинство, което е огромен плюс. В много държави жените изобщо нямат тази привилегия. Всъщност условията във връзка с отглеждането на деца тук изобщо не са толкова зле. Като проблем виждам по-скоро липсата на места в детските градини, но този проблем го има само в София, а не е на национално ниво.
Виж целия пост
# 102
С първото ми дете реших да си стоя вкъщи докато стане на годинка. Така се получи, че станаха 2 години. Не го преживях като привилегия, напротив. Една от мотивациите ми за второ беше, че няма наново да преживявам този период. Кой да ти предполага, че ще има 2 години пандемия. В България лошото е, че няма много избор. И съм убедена, че това повлиява негативно на раждаемостта.
Виж целия пост
# 103
И аз мисля, че 2 те години майчинство са минус. Особено втората година, всъщност губиш доста. Трябва да има някакви други начини - почасова работа, гледачка, работа от вкъщи... Особено с повече деца, майката има опция да бъде само майка и губи всякакви други социални функции. Оттам нататък се случва 2та година да премине в 3 та и става много трудно да се върне към друг ритъм на живот.
Виж целия пост
# 104
2-те години майчинство са доста пожелателни. Познавам доста жени в частния сектор, които се върнаха на работа доста преди края на първата година, ако искаш да си задържиш клиентите и работата. Други майки са се връщали на работа почасово или на цял ден след първата година. Други жени ако карат 2-те години често се налага да сменят работата, защото този, който ги замества, вече е свикнал с фирмата и фирмата с него. Само майки, които са били безработни и фиктивно назначени някъде си карат двете години или такива в държавния сектор, които имат запазено място след майчинството. Станахме като в чужбина, само дето няма осигурена грижа, ако трябва да се върнеш по рано на работа и се налага да търсиш баби или детегледачка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия