Дистанционно обучение за учениците-Teмa 17 /Април 2021/

И влизането в моргата примерно с нищо не помага, така ли да разбирам..Само на жаби и мишки ли се прави дисекция години наред?

Моето дете пък ходят по болниците, когато не са ДО.

А за кандидат-студентите така ли пък да не се намери поне един мотивиран, че да изкара 6. Изобщо не е до мотивация, а до подготовка. В училище също се случва такава, но не и в ДО. Те затова са си избрали профил, но не и профил ДО.

Нещата са свързани. Деца и подрастващи с нарушено психо-социално развитие, каквито са в момента, не могат да имат добри резултати. Системата е съставени и работи от десетилетия на база физическо присъствие. Хомскулинга има добри традиции в САЩ и Австралия, заради географските особености на тези страни, но нека не се лъжем, че децата отрасли в домашно обучение често излизат като големи извън рамките на фермата или сектата, в която са расли.
И без това в наши дни често децата мечтаят да са инфлуенсъри, ютюбъри, геймъри, а и богати престъпници или държанки на престъпници, та откъсването от и без това крехката ни структура на социалния морал, няма да направи нещата по-добри. Мотивацията като цяло куца у нашите подрастващи, а и не само у нашите, защото западните общества станаха доста повърхностни и нарцистични, общества на бързите стимули и кратковременните резултати – ще си пусна селфи – ще го лайкнат, ще си купя блузка – ще я нося три пъти, ще започна работа, за да си купувам парцали и ще напусна училище, докато все още живея вкъщи. Това са тенденции, които и без пандемия нахлуват у нас, не остават само на запад, пък у нас има и основният проблем, че в обществото няма особено много положителни примери, които едно дете да иска да следва, за да се мотивира да бъде съвестно и ученолюбиво.
И не, не говоря за нашите деца. Нашите деца винаги са различни, но все пак живеем сред всички останали и тенденциите не водят към добро. Психолозите с години няма да могат да установят всички поражения от последната година, да не говорим да се спряват с тях. И за мен най-плашеща е увереността на маса от родителите, които смятат, че всичко е наред, дори по-добре от преди. Това няма да помогне на децата изобщо. Хубаво ее да вярваме в тях, но и да си даваме сметка кое е проблем в перспектива.

Пораженията не са от последната година, а натрупвани заради модели наслагвани в обществото последните десетилетия, както и от инерционната образователна система, която се опитва да компенсира динамиката с натрупване на информация, а не на развитие и на стимулиране на участие и развитие на всяко дете.

Всички ,които познавам следващи медицина се подготвяха извън училището. При определени учители или към курсове, които организират самите университети. От Русе всяка събота в продължение на година/две пътуваше познато дете за да се подготви за съответния университет. Майка от София на дете от 10 клас ми беше споделила, че не намира свободен място за курс в София за да запише дъщеря си за да се подготви.Две години по-рано.
  Нямам идея за какво се тръшкате. Имахме ЛЛ, пълна отличничка,завършила ПО. Защитила специалност педиатрия. С радост я напуснах. Точно - тежко ни беше. Шестиците често не са никакъв критерий, а просто показател, че някой се намества във формата.Но често не може да излезе от него

На родителската среща математичката, която преподава на големия ми син, каза, че дни наред й отнема да направи контролните такива, че да не се случи обмен на информация между паралелките и да измисли такава форма, че децата да не преписват по време на ДО. Ако си беше фокусирала усилията да дава по няколко различни задачи на децата за домашно, да ги проверява, да търси обратна връзка по време на часовете онлайн, нямаше да се налага с дни да мисли такава форма, която да доказва колко малко са научили.
Затова резултатите са лоши по някои предмети по време на ДО- не се насочват усилията в правилна посока.

Резултатите за кого са? За учителя ли? Кой не си е отправил усилията? Учителят е учил, когато трябва, сега тези които не учат си е за тяхна сметка, а ДО им помага да продължават да не учат или да им е удобно да не учат.

Резултатите са и за учителя, защото на всеки човек би му било приятно да вижда, че усилията в работата имат смисъл. Но е сбъркана посоката. На децата няма да им се налага да търсят начини да преписват, ако са разбрали задачите.

Съгласна съм, че някои учители така са се вманиачили на тема преписване, че губят мярката. Математичката на сина ми, освен, че измисля невиждани от никого методи за решаване на задачи и признава само тях,  вече дава 20 задачи за 20 минути и дори пълните отличници имат двойки. Та баланс е нужен и в това, и не е много полезно всички да се гледат като потенциални преписвачи, а да се фокусира учителя върху това да учат. Не, че е лесно да бъде вдъхновен млад човек да полага къртовски труд и да  решава задачи, но и да бъдат третирани зле също не помага на никого. Уточнявам, че става въпрос за френската система и там оценките в повечето класове не дават отражение върху бала за завършването, но все пак са важни за учениците и при ниски оценки се търсят решения, не се подминават просто така.

За съжаление, обикновено има някой, който не желае да си направи труда да разбере задачите, щом опцията преписване му осигурява задоволителна оценка.

Повечето са загубили мярката. Тестове, в които не можеш да се връщаш и да си проверяваш задачите
Не можеш да си ги подредиш и да почнеш от тази, която ти е най- лесна или най-трудна. По БЕЛ въпроси като за филолози втори курс в университета.

Хайде, сега, шестиците не са никакъв критерий! Пак ли влизаме в ученическото мислене за гениалния тройкаджия? Много са си добре шестиците - който могъл - изкарал. Зная, че във вузовете в трудните специалности всеки се бори за тройка, но все пак, щом е имал акъл да изкара шестица, значи е понаучил повечко от тройкаджията. Студентите не стоят всички без практически часове, но има и доста такива, които са основно с аудиторни часове.

Резултатите са за учениците и за учителите - ако ученикът е мръднал от тройка нагоре е напредък.

В класа на сина ми всички деца имат оценка 4 за първия срок. Ни едно не се пребори за шестица. И за пет не успяха.

   
От тройка до тройка понякога разликата е повече от едва шестица. Ако деца, които са си решили НВО за 5 и 6 и са влезли в нематеманическа гимназия , 10 % са оставени на поправителен. А средния успех на учениците е под 4. И почти всички ходят на уроци или както е у дома, някой преподава математика до скъсване и за една тройка се решават десетки задачи, защото на контролното се задава такова количество задачи, и то не елементарни, че никой не успява да ги реши за 6. И не е само мое мнение , а и на преподаватели, при които ходят другите ученици. Андариел ,когато ти като професионалист подготвиш за 6, дете ,което едвам е изкарвало 3 по математика, тогава може да се споделиш опита си и да се поучим, но сега може да си запазиш хайде-то

Винаги е имало учители като от разказа "За Бог да прости" на Чудомир. Има ги и тези, които си умират да показват колко не знаят децата, а винаги има неща, които те не знаят. Дъщеря ми има от първия вид. С едната се оправи, след като се престраши да пита защо ѝ пише все такива оценки, при положение, че работите ѝ са без грешка. С другата започна подобряване, но там трябваше да прояви повече увереност. Понякога не само безгрешните отговори са достатъчни явно. Докато бяха ПО преди ваканцията, по два предмета написаха двойки на целия клас, без изключение, а не са всички гола вода по тези предмети. Във втори клас пък ѝ пишеха по-високи от реалните знания оценки. Тогава аз говорих с учителката и помолих за реално оценяване. От раздути балони полза няма, само се създава погрешно впечатление, ако родителят следи само оценките, без да познава детето си. Изобщо, оценките не са критерий, зависят от настроенията и целите на учителя май.

Да, тестовете по български за 6 клас като за университета. И след като вчера дъщеря ми 45 минути ми говори на тема граматика и калпаво зададените условия, както и отговори, попитах след като госпожата е проверила тестовете и е видяла къде най-много грешат, обяснила ли е тези въпроси от теста, дала ли е насоки на какво да наблегнат. Дъщеря ми ме погледна опулено и каза, че то никой учител не го прави това.......