Борбата с рака - духовното оцеляване, физическото преодоляване - 71

Аз спрях цигарите, защото ми казаха че за реконструкцията ше трябва. Обаче после нали казаха,че няма да има реконструкция и почнаха химиите и така си остана. Напоследък ми се пуши понякога, но не мисля да пуша. Добре се чувствам като не пуша и не смърдя.
Днес от няколко часа съм се затворила е едната стая, запазила съм свещи к съм пуснала музика за медитация,че ме хваща психото.  Чудя се дали в възможно да е от Золадекса тая депресивна тревожност. Не съм била така от първата химия. Не знам какво ми става. Спекох, преди операцията.

Може да е комплексно - притеснение преди операцията, а и Золадекса има странични ефекти чрез спирането на естрогена. Аз имах един много кофти период, когато смених Нолвадекс хапчетата с Екземестан - непрекъснато бях крива и сърдита, без причина. Отмина вече, но при мен тези неща доказано отминават с много движение - разходки в парка и планината, йога и спорт - това ми оправя и физиката, и психиката. По същия начин и с храната - чувствам се добре, когато се храня здравословно, изключила съм много преди диагнозата разни боклуци, преди година спрях и месото почти /хапвам понякога домашно или на Коледа/Великден, или просто когато ми се дояде, без да изпитвам вина/, прясно мляко винаги съм мразила и съм на ядкови основно, кисело ям, сирена обичам, общо взето съм на зеленчуци, плодове, много бобови и пълнозърнести зърнени, яйца, малко млечни, риба често /а морски дарове винаги, когато мога, обожавам/. Пия основно вода, чай и вино по малко, рядко концентрат. Пушех преди, но ги отказах преди рака, като разбрах диагнозата си позволих да запалвам по някоя, противно на всякаква логика, сега пуша само по 1-3 цигари вечер на морето или в компания с приятели, които пушат, даже не си купувам цигари, а съм от авантаджиите.
В интерес на истината, когато съм на морето и пуша/пия повече, после се прибирам с облекчение вкъщи - както се казва, да си почина от почивката, защото определено и 3 цигари на вечер ми се отразяват /дори само вкусът в устата сутрин е отвратителен/.

Олив,аз мисля че е от золадекса. Изведнъж ме треска такава депресия. Тая сутрин в кафето се разрешава на опашката..
Направо ужас.

Иначе аз също внимавам какво ям и то много преди рака, заради Хашимото.
Но два дена вече ям бисквити и пия кафе почти на гладно. Пия и сокове мниго, като се надявам те да изчистят каквото има.
Искам да минава операцията и да започвам да си правя вливанияъа с витамин Ц,както и да си пия добавките.
И не няма защо от два три дена все ск представям как ме бъдат в крака да ми търсят вена и направо изтръпвам.  Каква е тая психопатия у мен напоследък..
Да, два енкето помага, но сега трябва да се изолирам преди операцията и няма къде да се движа особено много, освен на двора да правя тегели. 
Мисля си за този доктор, който години наред му пропуска диагнозата..
От друга страна си мксля за всички други, които ми помогнаха да се оправя.
И поради някаква причина започнах да страдам,че няма да имам гърда. Това никога досега не ми е било проблвм, но сега вече става истинско и няма да ми поникне нова.

Аз не мога да пуша по 1-3 цигари. Или пуша или  не. Затова е по-добре да не се пробвам. 
Но нямам против да пушат около мен.
Хубавото е, че за разлика от последния път когато ги спрях за две години, не качих никакви кила, освен 5.
Преди бях качила 20кг. От 50кг станах 74кг. Свалих ги именно със спорт и режим, които аз си измислих, подходящи за мен и моето Хашимото. И слава богу, защити кой знае кога щях да открия тоя рак. Аз реално го открих една година след като свалих тия килограми 2019. Но чак сега някой го диагностицира, щот всички са едни специалисти.. да пази Господ.

Ами, нормално е, че ти е проблем, ние сме жени и е нормално да се притесняваме, ако останем без гърда. Когато ми се случи първия рак и хирурга каза, че ще гледа да запази гърдата, но ще решава на операционната маса - в зависимост от гефрира, първият ми въпрос, когато се събудих след операцията беше дали са запазили гърдата. След втория случай казах, че махам и двете, но задължително ще сложа импланти. Има жени, за които това може би не е проблем, за мен винаги би било.
И пак ще напиша - реши първо здравословния проблем, козметичния ще го оправяш после, може и в БГ, независимо дали имаш лъче или не - има различни начини.

Дами, имате ли група във фейсбук?

И аз се интересувам от тоз въпрос?

Що не вземем да си организираме среща примерно два пъти в годината 😀🥰 Ще е много яко! Или по райони 😀

Имаме група. Тайна и скрита. Пратете ми покана за приятелство във ФБ и ще Ви добавя там. Иначе не става. Или ако сте приятелки с някоя дама вече, която е вътре, тя също може да Ви добави. И там така се казвам.

П.С. Моля, пишете ми на лично кой  ми праща покана, за да не добавя някой по погрешка. Все пак създадохме групата, за да си изливаме душите на спокойствие и да не стане фал.

Аз предлагам там да е за нашите души, които са минали по пътя.
Тук обаче да остане за тези, на които тепърва им предстои.
Така е честно !
Колко много ни е помогнала тази тема, нали ?

По повод групата (в която нямам моралното право да съм) искам да ви попитам момичета - надявам се, че няма да го приемете като нахално - та, надявам се, че там пише софийското Тинтири и че всичко върви както трябва при нея и майка ѝ. Не е писала тук отдавна и просто искам да се уверя, че нещата са добре.

Хули, в никакъв случай не трябва да се спира тази тема и го написах още тогава. Ужасно много е полезна, помогнала е на много мацки в тежките моменти, аз самата черпих сили и инфо тук предната година.
Другата е за спам, бързи въпроси и бля-бля.

ЛемонДеси, сега ще проверя къде се губи мацето.

Хули,на мен темата ми е от изключителна помощ и значение.
Аз съм от скоро и съм много благодарна на всички ви и ма онези,които ми писаха на лични в началото, за д ами успокоят.

Страхотни сте!
Аз си уредих частна фотосесия за изпращане на милите ми цомбички (един познат ме уби с тая дума 🤣) след малко.

На купих си един куп жарсета и дантели, които после ням да нося.🤣

Хубав ден на всички 🙏❤🥰

Тази тема ... тя е терапията, която ми беше нужна в дните след диагнозата. Без нея щях да бъда изгубена!

Николче, мина ми през ума ... ама то едни гърди са ми останали. Едната тъжно виснала, другата трижди рязана ... к'во да ти кажа, бързо се отказах

Аз пък си накупих парфюми! Покрай тях ще трябва и рокли да си взема... Роклите пък искат и нови обувки... И къде ще разхождам цялата си прелест - не знам.

Вчера минах ЯМР, от който абсолютно нищо не ми е ясно. Някакви зафинтифлючени термини и няма кой да ми ги преведе. Всичко живо или ваканцува, или здравните заведения са в ремонт, или се чака сто години, за да дойде ред. Не си е работа човек да се разболява лятото.

И кракът ме боли зверски. И се чувствам много, много, МНОГО стара! И тъжна. Сякаш всички житейски изпитания са ми минали през главата, живяла съм дълго и мъдро, нищо не ме трогва, нищо не може да ме учуди, но и планове нямам, защото времето е останало назад, назад...

Ега ти тъпото.

Хей, благодаря, че сте се сетили за мен! ❤️❤️❤️
Добре съм, всичко за сега е наред и при мен и при майка ми. Работя си, приключих имунотерапията и вече съм официално на диспансер. Ксата ми вече е под раменете, все още яко къдрава 😆
Обмислям да започна реконструкция октомври месец.

Обещавам да ви изчета поне в последните теми и да наминавам по-често.

На новите попълнения - смело напред! ❤️❤️❤️

Варненско_Тинтири няма да се предаваш!!!!!!!!
Ще си носиш новите парфюми, ако трябва и рокли, и обувки, и куп други женски глезотийки за женската ти същност. Но няма да се даваш, нито ще си позволяваш да се чувстваш стара, тъжна ..... Моля те, вземи се в ръце, ще се справиш мамка му.
Отвори вратата, излез на въздух,  затвори очи, вдишай дълбоко, усмихни се и кажи аз съм здрава. Отвори очи и ще видиш животът е пред теб, колкото и налудничаво да ти звучи....
Не падай духом!