Моята майка изпълни първото изискване защото си отиде на 79, но тя ме е родила когато е била на 35, а аз се забавих още повече с раждането на моето дете и родих на 41. В момента детето ми още не е навършило 3 години и изобщо няма да помни баба си. Съответно тя също не успя да му се порадва. Няма да е с нас нито на първия учебен ден, нито на бала, нито в студентските години. Предполагам, че твоята баба е станала свидетел на всичко това в твоя живот.
Така че радвай се на късмета който си имал да прекараш толкова години с баба си и да формирате такава всеотдайна връзка. Запази топлите спомени и чувства. Ще видиш как един ден когато си спомняш за нея тъжните чувства ще бъдат заменени с топлина и усмивка.
И накрая - не забравяй, че смъртта на предишните поколения (родители, баби, дядовци) е болезнена, защото с тях си отива част от нашето минало, но в такъв ред сме дошли на този свят и в същия ред е правилно да си отидем. Обратното е много по-страшно. Наша съседка се самоуби след смъртта на сина си. Такава загуба няма преживяване и нищо не помага.
Какво ли не бих дал за още една прегръдка. В последните ни телефонни разговори я молех за още малко да си поговорим,само още малко...