Баба ми почина и се сринах.....

Публикувана: 18 апр. 2021, 17:47 ч.
Последно мнение: 14 фев. 2024, 22:49 ч.

15 854
252

Anders - Ентусиаст

M

Margarita1976

Ентусиаст

# 75 12 май 2021, 17:52 ч.

Още нещо искам да ти напиша. Не са много хората, които на 30 години имат баба. За да се случи това трябва да са изпълнени поне две условия - жената да доживее до към 80 години и в същото време разликата между поколенията да е не повече от 25 години.

Моята майка изпълни първото изискване защото си отиде на 79, но тя ме е родила когато е била на 35, а аз се забавих още повече с раждането на моето дете и родих на 41. В момента детето ми още не е навършило 3 години и изобщо няма да помни баба си. Съответно тя също не успя да му се порадва. Няма да е с нас нито на първия учебен ден, нито на бала, нито в студентските години. Предполагам, че твоята баба е станала свидетел на всичко това в твоя живот.

Така че радвай се на късмета който си имал да прекараш толкова години с баба си и да формирате такава всеотдайна връзка. Запази топлите спомени и чувства. Ще видиш как един ден когато си спомняш за нея тъжните чувства ще бъдат заменени с топлина и усмивка.

И накрая - не забравяй, че смъртта на предишните поколения (родители, баби, дядовци) е болезнена, защото с тях си отива част от нашето минало, но в такъв ред сме дошли на този свят и в същия ред е правилно да си отидем. Обратното е много по-страшно. Наша съседка се самоуби след смъртта на сина си. Такава загуба няма преживяване и нищо не помага.

Виж целия пост

A

Ентусиаст

# 76 12 май 2021, 18:26 ч.

Цитат на: Margarita1976 в ср, 12 май 2021, 17:52

Още нещо искам да ти напиша. Не са много хората, които на 30 години имат баба. За да се случи това трябва да са изпълнени поне две условия - жената да доживее до към 80 години и в същото време разликата между поколенията да е не повече от 25 години.

Моята майка изпълни първото изискване защото си отиде на 79, но тя ме е родила когато е била на 35, а аз се забавих още повече с раждането на моето дете и родих на 41. В момента детето ми още не е навършило 3 години и изобщо няма да помни баба си. Съответно тя също не успя да му се порадва. Няма да е с нас нито на първия учебен ден, нито на бала, нито в студентските години. Предполагам, че твоята баба е станала свидетел на всичко това в твоя живот.

Така че радвай се на късмета който си имал да прекараш толкова години с баба си и да формирате такава всеотдайна връзка. Запази топлите спомени и чувства. Ще видиш как един ден когато си спомняш за нея тъжните чувства ще бъдат заменени с топлина и усмивка.

И накрая - не забравяй, че смъртта на предишните поколения (родители, баби, дядовци) е болезнена, защото с тях си отива част от нашето минало, но в такъв ред сме дошли на този свят и в същия ред е правилно да си отидем. Обратното е много по-страшно. Наша съседка се самоуби след смъртта на сина си. Такава загуба няма преживяване и нищо не помага.

Винаги това,че имах млада баба ме е радвало и съм мислел,че така ще имам повече време с нея...

Така е да, имах късмета да и се радвам 30 години,но с това болката се увеличава. Можеше и още 10 години да бъде с нас...
Съжалявам обаче,че тя има по-малък син и две малки внучета,които ще я забравят. Тя също е родила много късно едно от децата си. Те също заслужаваха да помнят,каква прекрасна баба имат.Но уви,живота е суров. Сега вируса ще мине,а нелепия спомен за него,ще ни остане.

Виж целия пост

# 77 12 май 2021, 18:29 ч.

Цитат на: Anders в ср, 12 май 2021, 17:06

Скрит текст:

Цитат на: Margarita1976 в ср, 12 май 2021, 15:28

Момче, според мен ти имаш някакви други изначални проблеми.

Бях писала и преди в темата с коронавируса. В началото на април моята майка също не успя да се пребори с тази коварна гадина и я изгубихме. Не ми е лесно. Плача често, гледам снимки, сънувам я, чувам гласът й, чакам да ми звънне по телефона ... Но въпреки това още на втората седмица след нейната смърт започнах да се окопитвам, върнах се на работа, трябваше да взимам и връщам детето от детска градина, да правя вечеря за съпруга ми, да върша ежедневни домакински задължения, общо взето - отново ме завъртя живота. Вече измина месец от смъртта на майка. Не е спряло да ме боли и вероятно никога няма да спре, но онзи първоначален шок вече го няма. Гледам напред. Животът продължава за живите - това е. Може и егоистично да звучи, но е така. Имам дете, имам съпруг, имам кариера - все неща заради които трябва да продължа напред.

Разбирам, че ти не си семеен, но предполагам че имаш приятели, някакво хоби, други близки роднини, вероятно учиш или работиш нещо - все неща, за които можеш да се хванеш. Съветът ми е - зарови се в работа. Дори и да не ти се работи - работи, учи, спортувай, излизай.

Изолацията и въпросите "защо", "кога", "как" и т.н. няма да ти помогнат - напротив, по-зле ще се чувстваш.

Отново повтарям - това е майка ми. Колкото и да си бил близък с баба си, моята загуба е на по-близък човек (респективно някой от твоите родители е изгубил майка си). Съответно нито на мен, нито на майка ти или баща ти ни е по-лесно. Но някак се събираме и продължаваме. Починалите близки винаги ще са с нас, в мислите, в спомените, та ако щеш - и на биологично ниво, та ние носим техните гени ... но въпреки всичко животът продължава и времето притъпява първоначалния шок.

Според мен до момента не си се сблъсквал със смъртта щом реагираш по такъв начин, което ми е странно за човек на 30 години. Аз когато бях на 30 г. вече бях погребала една баба, двама дядовци, две близки приятелки - едната починала на 27 от левкимия, а другата загинала само на 19 в кататострофа ... и да не продължавам. Смъртта е като раждането - най-нормален биологичен процес.

Дали имам други проблеми - сигурно имам,всеки има такива. До сега съм ги решаваш за ден,два,месеци..но съм ги решавал. Тук е друго..
Съжалявам за твоята майка!
При някой хора в семейството ми стана точно така,както е станало при теб. Тежко им е, но продължават живота си. За това споменах,че хората сме различни. Аз винаги съм бил по-емоционален,по-грижовен,по-привързан към семейството,такава беше и баба ми. Според мен когато стане въпрос за загуба,въпроса е един:колко близки сте били,това,че не е баща например,не означава,че не може да ти е толкова мъчно. Тя е баба,но не е 80-90 годишна,а млада баба,която имаше време да живее още години. Това е нещото с което не мога да се примиря най-вече.
Със загубата съм се сблъсквал и преди няколко години,не съм толкова недорасъл, но тогава някак се затворих в себе си и преодолях нещата сам,гледах да пазя баба си и покрай нея се сдържах да не страдам.

Иначе си права за нещата които казваш,приемам,че е така. Радвам се,че при теб работи и успяваш да се стегнеш. Както казах,хората сме различни. Иска ми се и аз да бях по-силен понякога.

Ако баба просто си беше отишла от старост,постепенно, тогава щеше да ми е мъчно,но тук става въпрос за нещо нелепо,нещо внезапно ,приема се трудно! Мозъка опитва да го отхвърли...

Каквато и да е причината, необратимо е станалото и ти не си в състояние да го промениш. И от старост да си отиде, пак се страда, когато ти е близък човекът. Но го приемаш, защото него го няма вече, остават само спомените, а ти продължаваш. Обратното, т.е. съсредоточаването и зациклянето само на тоя факт е самоубийствено, а както вече ти писах, баба ти едва ли би искала да те вижда тъжен, отчаян, не живеещ живота си нормално за млад човек. И още повече, тя да е причината за това. Така че потъгувай си и както ти казват - стегни се, просто друго няма какво да правиш. Не знам вярно ли е или измислица, но нали казват, че починалите ни близки ни гледат и са с нас. Нека баба ти те вижда такъв, какъвто е мечтала да бъдеш - жив, здрав и водещ смислен живот, т.е. да си добре, а не зле. Едва ли е искала нещо друго, освен ти да си добре.

Виж целия пост

Пристрастен

# 78 12 май 2021, 22:14 ч.

Андерс, все пак късмет си имал с тази баба. Не всеки има такъв ценен човек в живота, а и да успее да го опознае. На другите внучета ти ще разкажеш за нея. Може лично да не са я опознали, но поне чрез теб ще я запомнят.

Виж целия пост

A

Ентусиаст

# 79 12 май 2021, 22:59 ч.

Благодаря ви много за коментарите! Стоплят ми душата...а и аз се опитвам да бъда максимално откровен за да разкажа болката си каквато е и да ми олекне,макар и малко. Тази тема създадох с цел да премина малко по-леко през нещата и да споделям.

Да,ще разказвам на по-малките за нея,но все пак ме боли,че тя също не можа да им се порадва дълго. Тя бе от хората в които няма злоба,няма завист, имаше само любов и малко..тъга. Тя не можеше да се сърди или да нагруби някого..Трепереше за всички ни и обичаше като малко дете. Може би всеки говори така за близките си,но който я познава веднага разбираше, че тя е такава.

На няколко пъти посягах към телефона да и разкажа,да споделя...толкова е трудно да повярваш,че не може да откриеш,да я прегърнеш. Heart

Heart

Какво ли не бих дал за още една прегръдка. В последните ни телефонни разговори я молех за още малко да си поговорим,само още малко...

За това радвайте се на всички около себе си и намирайте време за тях. Сега ми изглеждат нелепи всички проблеми които имах до момента.

Виж целия пост

P

Потребител

# 80 12 май 2021, 23:10 ч.

Андерс, и аз ще ти кажа да вземеш да се стегнеш. В този живот всеки си има съдбата. Недей да мислиш, че е голямо удоволствие да гледаш как някой си отива малко по малко, как го напуска акъла, как се вдетинява. ММ много пъти спасяваше родителите си и те живееха абсолютно изкуствено, благодарение на лекарства и манипулации. Мога да ти кажа, че това много повече те свършва психически, отколкото някой, който си е отишъл от раз, в сравнително активна възраст. Няма лесна смърт и няма лесно приемане на смъртта на човек, който обичаме. Приеми, че на баба ти толкова са й били дните и гледай напред.

Виж целия пост

A

Ентусиаст

# 81 12 май 2021, 23:26 ч.

Цитат на: Poni69 в ср, 12 май 2021, 23:10

Андерс, и аз ще ти кажа да вземеш да се стегнеш. В този живот всеки си има съдбата. Недей да мислиш, че е голямо удоволствие да гледаш как някой си отива малко по малко, как го напуска акъла, как се вдетинява. ММ много пъти спасяваше родителите си и те живееха абсолютно изкуствено, благодарение на лекарства и манипулации. Мога да ти кажа, че това много повече те свършва психически, отколкото някой, който си е отишъл от раз, в сравнително активна възраст. Няма лесна смърт и няма лесно приемане на смъртта на човек, който обичаме. Приеми, че на баба ти толкова са й били дните и гледай напред.

А,не! Предпочитам да старее пред мен,да я гледаме,така както нас ни е гледала. Никога не бих си помислил обратното... Колкото и да съм бил на работа,забързан,винаги намирах време да и се обадя,да я видя,да отидем на разходка. Бях сигурен че няма да я оставя и на късна възраст.... За мен семейството е всичко,нещо свещено. За това част от пъзела вече го няма.

Виж целия пост

P

Потребител

# 82 13 май 2021, 00:02 ч.

Недей да говориш за нещо, което не си изпитал. И преди писах, че десет години живях с по някой тежко болен около мен. Ако мога да ги излича тия десет години от съзнанието си, ще се радвам. Бяхме стигнали дотам да чуя от ММ, че ми пожелава, когато им дойде часът, родителите ми да си отидат от раз.

Виж целия пост

A

Ентусиаст

# 83 13 май 2021, 00:15 ч.

Цитат на: Poni69 в чт, 13 май 2021, 00:02

Недей да говориш за нещо, което не си изпитал. И преди писах, че десет години живях с по някой тежко болен около мен. Ако мога да ги излича тия десет години от съзнанието си, ще се радвам. Бяхме стигнали дотам да чуя от ММ, че ми пожелава, когато им дойде часът, родителите ми да си отидат от раз.

Не знам какво е било състоянието,но имах предвид нормалното остаряване и помощ. Още повече че баба ми не само се справяше сама,ами гледаше други хора. Много активна и дейна жена.
Какво е ММ?

Виж целия пост

# 84 13 май 2021, 00:19 ч.

Различни са житейските истории и всеки различно ги приема и изживява. Да се гледат болни хора е меко казано изтощително. Но това е животът, на кого каквото поднесе трябва да се приема, няма как. Тъгуваш, тръшкаш се, ревеш, пък мирясаш. Просто няма как, животът за живите продължава.
Аз ще вмъкна една история за моя лабрадор, дано не прозвучи нелепо в темата. Отиде си с ракови разсейки на 15 години и нещо. Не исках да помисля за приспиване, не приемах, че аз мога да прекратя живота му, казвах си не съм господ, колкото му е дадено, нека си живее. След това пък не се отървавах от мисли дали не постъпих неправилно и измъчвах животинката заради моята нерешителност, със сигурност и болки е имал, но като не може да ти каже. Просто исках да е до мен колкото може повече, много го обичах, сега не знам вече от обич ли е било, от егоизъм ли......
Та някак трудно е да решава човек какво би направил, вземеш едно решение, после съжаляваш, че не е било друго. Това по повод готовността на Anders да гледа баба си на стари години. Не се съмнявам в искреността му, но знае ли човек какво биха донесли тия години на жената. Просто, както самите ни баби казват - това ѝ било писано, докъдето ѝ е драснато и това е трябвало явно да се случи. Жестоко и болезнено е, но на никого не се разминава. И с това се учи да живее човек. И продължава....

ММ е моят мъж, май форумско съкращение, и аз го използвам. Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

P

Потребител

# 85 13 май 2021, 00:31 ч.

Лабрекс тие отговорила какво значи ММ. Не си мисли идилично за остаряването. Почти всички около мен си отидоха над 80-годишни и видях какво ли не ... което не искам повече да виждам. Не бих искала да пиша за всякакви ужасии, но старостта в 90% от случаите не е пъргави старци с червени бузки, които готвят вкусни манджички и разказват увлекателни приказки на внуците и правнуците си. С възрастта се изменя и характера, и светогледа, хората стават много егоистични. Лекарствата, които пият също ги променят. И спирам да пиша, че и аз се натоварвам, а това не ми е нужно в момента.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 86 13 май 2021, 08:04 ч.

Няма нормално остаряване, от старост не се умира, а от рак, сърдечно-съдови и вирусни заболявания, грижите не се свеждат до посещения и извеждания на разходка. Промените в психиката често са страшни, накрая нищо не остава от човека. Тези идилични фантазии за старостта не знам къде си ги прихванал.

Виж целия пост

O

Потребител

# 87 13 май 2021, 10:38 ч.

Anders, и аз мисля, че заради другите проблеми, които имаш, ти е по-трудно "да пуснеш" баба си. някъде пишеше, че тя ти помагала да се справиш. Може би това е разковничето - чувството да си ти, което ти е давала баба ти. А сега трябва да се справяш с този проблем сам. Това ти е било патерица, а не действителна помощ. Помисли за това и работи върху него. Когато близък човек си отиде, човек е склонен да бъде егоист и жали, че няма да е с него, а не какво точно би правил точи човек и какъв би могъл да бъде. Всеки си изживява неговия път и особено когато е на определени години е нормално да върви към финала. Нека да приемем това и да "пуснем" човека. В противен случай изкуствено го задържаме тук и в нашето съзнание. Така че виж какви са ти проблемите и търси други начини да ги решаваш, а не страдай, че баба ти я няма да те подкрепя и да ти ги решава.
Аз също скоро загубих близък човек и той си отиде в ръцете ми. И макар съзнанието ми да осъзнава всичко това, подсъзнанието ми все още се измъчва. Но знам, че този човек си отиде спокоен, че бях до него и че направих всичко възможно за него. А и се радвам на нещата, които сме си дали взаимно - любов, внимание, уважение! Всичко това ми помага да се справя със ситуацията по-лесно и да не се вкопчвам в отишлия си човек. Успех и на теб!

Виж целия пост

A

Ентусиаст

# 88 13 май 2021, 13:48 ч.

Просто в България сме свикнали да гледаме възрастните хора болни, тъжни,бедни...
В чужбина не е така,видял съм много пенсионери и знам как живеят до дълбоки старини. Проблема тук е държавата и начина ни на живот.
Как да се примиря с факта,че здрава и права жена си отиде от някакъв временен вирус!! Това не ми дава покои.

За съжаление при мен всичко това довежда здравословни проблеми, не се справям с мъката и смятам да се консултирам с лекар. Всеки ден става по-зле и вече ми е трудно да си върша елементарните задължения..Ако първите дни бяха шокови,то сега осъзнаването ме прави още по-безсилен и депресиран...Някак психиката ми не може да го понесе.

Виж целия пост

M

Margarita1976

Ентусиаст

# 89 13 май 2021, 15:02 ч.

В допълнение към по-горните мнения - ще ти разкажа за старостта.

Моите баби и дядовци всички починаха във възрастовия диапазон между 80 и 90 години.

Едната ми баба си отиде след 5 години мъки, а именно - прогресираща деменция, паркинсон, инсулти и Алцхаймер. Ходеше по голяма нужда където я свари, мажеше стените с изпражнения, не познаваше никой от нас, не знаеше дори собственото си име. Веднъж дори за малко да се подпали - себе си и целия апартамент. Баща ми влязъл при нея когато драсвала клечката на кибрита и я хвърляла върху килима. За секунди да се беше забавил и щеше да стане пожар.

Другата ми баба почина след страшни мъки - рак на дебелото черво. Много болки, много морфин, а тя беше в пълно съзнание. Накрая молеше да спрем да я храним, за да си отиде по-бързо. Цялата стая смърдеше на изпражнения. Изрязаха й червата и се изхождаше в една изкуствена торбичка, която бяха закрепили по оперативен път.

Дядовците ми - същата мъка. Единият с деменция и Паркинсон. Не можеше да се обслужва сам. Ръцете му трепереха и каквото хванеше всичко разлива. Бутала съм му храната в устата като на малко дете, а той дори не ме познаваше че съм аз. Другият - рак на белите дробове с разсейки в костите. За съжаление хванат в много късен стадий. Отиде си по-бързо от останалите - за около два месеца, но със страшен задух, кървави храчки и много болки.

Та толкова по темата със старостта. И ние далеч не сме единствените. Имам две колежки в момента с болни и възрастни родители. Тези жени нямат собствен живот. От години са се заробили да ги гледат. Дори не смеят за един уикенд да излязат извън града, "за да не стане нещо" ... сещаш се. Не си го признават, но знам че ги чакат да умрат, за да си подарят малко спокоен живот.

Баба ти се е избавила от всичко това. И не си е отишла чак толкова млада. 74 години е една не много напреднала, но все пак пенсионерска възраст. Разбирам да беше млад човек на 20-30-40 години... Отново ти казвам - бъди благодарен за времето което сте имали заедно. Опитай се да извлечеш позитивното и продължи живота си напред.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Жена ми иска да се разделим "временно"

19 128
414

Лични и семейни отношения

Мистериозни клипове

1 155
0

Предсказания и паранормално

Как бихте постъпили в тази деликатна за мен ситуация?

2 353
5

Предсказания и паранормално

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.