Баба ми почина и се сринах.....

Маргарита,знам,че разказваш всичко това с цел да ме успокоиш и вдъхнеш надежда,оценявам го. Със сигурност не ви е било лесно,но сте спокойни,че сте направили всичко за тях... Просто за момента нищо не помага,както казах нещата се задълбочават.

Нелепото е че няма нито една организация, безплатни консултации или подобно за хора,които са в подобно на моето  положение. Търсих и нищо..Най-малкото насока към кого да се обърнеш за подкрепа.

Можеш да се обърнеш към психолог, но освен да ти измъкнат парите с друго едва ли ще ти "помогнат".

Няма какво повече да ти напиша. Стягаш се и това е! Всеки е преживявал загуба на близки хора. Трудно е, но животът продължава.

Хората преживяват загубата на децата си. Да, знам, темата не е за това…и все пак.

Накрая  е който преживее.
Спасяването на давещите се е в самите давещи се.
Една година е срокът според мен.Постепенно се връщаш от тъмното.И повечето случаи тъжиш за себе си , за промяната, за твоите несбъднати планове, твоето  уредено някак време.
Садих цветя на гроба, поливах през ден, ходих редовно а сега не съм стъпвала с години.
Не искам да посещавам това място.
В удобно време може да отидем да почистим, четири гроба са там.Един е за мен.Тогава няма мърдане, там ще съм. Поръчала съм да бетонират и да не стъпват.
Всичко е тук ,там нищо няма.Пръст.
Депресирах се, учих се да се справям сама с всичко, без да има кого да питам за съвет, за подкрепа поне с думи.Оправих се, че имах студент още и свекърва,майка  да се грижа за тях.Няма кой друг.
Минава се през всичко.
Който си е заминал си е решил проблемите ,живите да се оправят.

Всъщност освен,че тъжим за нашите близки,тъжим и за нас самите. Починалия го няма,но ние оставаме с тъгата си и болката,че го няма завинаги.

Около мен всички са забързани,изнервени,вглъбени. Тя бе за мен човек който ме приема такъв,какъвто съм,човек на когото иска да сподели,човек който ме счита за важен. Няма как да бъда същия без такава подкрепа,а всеки има нужда от хора които вярват в него.

Това за което съжалявам,че все още нямам собствени деца в които да намеря утеха,това със сигурност би ми помогнало,но уви... При мен явно е писане всяко нещо да се случва по-трудния начин. Винаги е било така.

Всеки път се заричам, че за последен път пиша. Разбери, няма рецепта как да го преживееш, зависи си от теб. Както ти си го направиш, така ще бъде. Ако искаш да седиш и да се окайваш, това си е твое право. Ако искаш да живееш интересен и пълноценен живот, също е твое право. Според мен, психологът няма да ти помогне, особено с безплатни консултации. Стягай се, налагай си да живееш и се радвай на живота. Поставяй си цели и впрягай всички свои сили в изпълнението им. Миналото няма как да се върне, пред теб е бъдещето. Такова, каквото си го направиш.

Ааа, хич не си мисли, че при останалите е все по лесния начин. Нищо не се сервира наготово, за всичко си трябва борба. И ти наистина повече себе си жалиш, че си останал без баба, отколкото нея, че си е отишла. Но е разбираемо, де, липсва ти опората, която си имал. Пак оня израз: стягай се и хич не разчитай на друг да те стегне. Сигурно имаш работа или учиш, не знам какво, някакво занимание. Захващай се с него, него мисли, Изобщо, търси, намирай и си запълвай времето и живота с нещо, което трябва да свършиш. А баба ще си остане в сърцето ти завинаги и ще ти стопля душата, като се сетиш за нея. Ако само ще се окайваш и сто психолози няма да ти помогнат.

Сега пък на лекар... Интересно какъв, залагам на невролог, интересно ми е какво ще ти каже на това, че животът все някога свършва, че ред за оня свят няма и че не си се възстановил за един месец. Е, и хапчета може да предпише, обикновено мятат по някой ксанакс. С този нисък толеранс към болка и търсене на решения за ден-два не знам какво те чака. На живота сложността му се покачва с възрастта... Опората си си сам на себе си.

Днес се видях със специалист, на този етап не ми препоръчва тежки лекарства, а ми даде билкови неща.Опитах да бъда максимално искрен и описах всички симптоми. Каза след две седмици да видя дали има подобрение,ако няма ще пробва с лек АД. Каза че ще опита всичко друго преди да стигне до тях...Аз ще опитам,но мисля че трудно ще стане само от билкови неща и хранителни добавки... Каза ми че ще ми трябва време и сега все още е рано.
Остана ли сам се чувствам доста по-зле,за това гледам винаги да съм в компанията на някого....но всеки ден идва момента в който просто избухвам в сълзи и спомени и нищо не помага. Дори и да се опитвам да бъде силен през останалото време.

И аз бях така. Вече доста хора ти казаха, че това, което ти се случва, не е нещо уникално. Моята история просто се разви с 5 месеца по-рано от твоята (няма да навлизам в подробности и да си мерим мъката).. С времето честотата на тези моменти просто намалява.

Точно това си мисля, че се случва - самосъжаление и самооплакване как ще живееш без близкия човек, който те е подкрепял и те е правил стойностен. Тук се крие и разковничето за разрешаване на проблема - намиране на собствената ти стойност и важност, самоуважение, живеене на живота в пълна доза и в пълен блясък. И така постепенно смъртта на баба ти ще мине на заден план.
Ако продължиш да се самооплакваш - ще получиш това, което искаш - съжаление, но и проблемът ще се задълбочава, ще се стигне до антидепресанти, лекари и т.н. Помисли върху това.

Както вече много пъти споменах, аз самият също искам да изляза от тази ситуация. Факта, че търся начини за справяне го доказва. Ако се бях предал, щях да се затворя и нямаше да посещавам нито този форума, нито лекаря си, нито психолог, нито щях да се опитвам да търся отговори. Пак ще се повторя че, всичко това идва на фона на доста трудности, които преживях/преживявам, което прави нещата още по-сложни и тежки. За тях обаче не искам да пиша и да разводнявам темата.
Когато бях с нея, гледах да не я товаря с най-тежките неща, гледах повече аз да й помагам, но дори да си мълчим пак ме успокояваше, винаги намираше верният път за проблемите, една прегръдка, една усмивка.....Толкова ми е мъчно!
Много е лесно да се каже, "стегни се", "стига се самосъжалява", "има по-страшни неща"..... Това да загубиш един от най-близките си е едно от най-страшните неща. Аз не страдам за някое гадже, почивка или нещо подобно, тук е доста по-различно...  Приемам всякакви коментари и мнения, но не мога да се съглася, че това е нещо което се оправя със простото, "стегни се". В момента целия ми свят ми  изглежда сив, безличен -  а бях доста различен човек. Амбициозен, активен, засмян, мечтаещ, така ми се иска да можеше това да се върне......Не бях плакал с години! Днес света е друг...

Човече, казвам ти.. същото ми беше. Ти продължаваш да си втълпяваш, че си някакъв супер специален случай и имаш нужда от специална помощ. Имаш нужда от време.
Грубо или не - моят съвет е да спреш да търсиш внимание в интернет, за да успееш да премислиш нещата и да стигнеш сам до някакво решение без да се разсейваш от чуждите коментари.

Ами, изобщо не си прав, дори от твоя случай има много по-страшни неща, няма да ги споменавам, на никого да не се случват. Но, на когото е минало през главата, ще се сети. Близък човек е баба ти, обичал си я, нормално,  тъгуваш - също нормално. И за гадже би могъл, те и бабите, и гаджетата са различни, не еднакви. Ако си обичал човека и си бил близък с него, няма значение какъв е. А това "стегни се", за да ти го казват толкова често, значи е помогнало на много хора, включително и на мен. И не, не е лесно, хич даже. Защото усилия се полагат за да се стегнеш, мислиш, решаваш и преценяваш, вземаш решение да продължиш, защото агонията не е алтернатива. При теб си мислех, че е, защото е от скоро, но като те чета, си мисля, че просто си се оставил на течението и чакаш някой друг да те стегне. Ами, дано, ама надали. Всичко е в твоите ръце. Не приемай нещата като нещо невиждано, толкова хора около теб са губили близки и скъпи същества, и продължават, не се тръшкат, не се самосъжаляват, както виждаш живеят, работят и .........кой каквото там има в живота си. Писахме ти вече, ще тъгуваш, ще ти е тежко, в един момент ще ти мине. не че ще забравиш баба си, не, просто тоя период, в който си, не е постоянен, временен е. Пий си там билковите успокоителни, които ти е дал лекарят, намери си занимания и не се окайвай толкова, просто от всичкото това няма никакъв смисъл. Затъваш в самосъжаления и това край няма, пък и до никъде не води.
Не знам, дано не съм прозвучала грубо, нищо лично към теб. Просто пишеш и съответно ти връщаме нашите мнения. Никакво намерение да те обиждам или подобно. Просто житейски опит.

Андерс, а психологът какво ти казва?