имам нужда от съвет, нова съм във форума.
От една година живея при приятеля ми, той е на 32, аз навършвам 38 след около месец. Нещата вървят добре, разбираме се, макар че в началото имахме някои проблеми. ПОстепенно изгладихме нещата,но така и не сме говорили за отношенията ни, той не казва че иска нещо повече от мен,като деца и т.н., не говорим много за бъдещето ни заедно,аз не повдигам темата, защото веднъж се опитах и той я смени много бързо, което особено напоследък не спира да ме измъчва, предвид и възрастта ми много искам да имам детенце и не знам дали няма да е по-правилно да се разделя с него и да си търся късмета, както се казва, на друго място. Преди това имах доста дълга връзка, повече от 7 години, разделихме се,защото той така и не пожела да имаме дете. K:rolling_eyes:акто написах по горе,веднъж повдигнах темата, че искам да имам дете, че не мога да си позволя да чакам още дълго време, тогава ме изслуша и не каза нищо, повече не съм му говорила за това, но особено напоследък, не спирам да мисля за това, познатите ми и приятелите ми вече имат семейства, някои очакват бебе, последният път наши близки ни казаха. че очакват също, а аз едва се сдържах да не се разплача пред тях. Усещам, че цялото нещо започва да ни товари отношенията, защото неволно му се дразня и започвам да се заяждам и да се държа кофти, в крайна сметка той нищо не ми е обещавал и не знам дали си заслужава да губя още време в такива отношения. Много отчаяна се чувствам, не ми се споделя с приятелки, за това реших да пиша тук, може би е по-лесно да говориш за подобни неща с непознати...Ще бъда благодарна, ако ме посъветвате нещо