Фентъзи и фантастика - 22

Чела съм я, сигурно преди 10 години.😄
В началото имаше повече тъпки, отколкото секс. И до него се стигна по някое време, но не беше натрапчиво.
На фона на "Здрач", примерно, си е направо екстра. Даже ММ прилежно си я дочете, а тогава беше във фаза Деникен.

Прочетох Бриджит Кемерер - Сърце от Огън и Печал, което е продължение на Мрак и Самота.

Силно съм раздвоен в оценката си.
Като цяло - прилично произведение за този "момичешки" жанр. Чел съм къде по-лоши. Подразни ме обаче липсата на оригиналност. Доколкото първата книга бе любопитен опит да се пресъздаде "Красавицата и звярът", то тази втора книга повтаря на 90 процента първата,разликата е че действието не се развива в дворец. Поне не в голямата си част. Пак имаме един принц, който не желае да управлява, пак имаме едно момиче което не подготвено да бъде принцеса, те накрая пак ще се оженят и ще станат крал и кралица.
Не ми хареса и тази рязка промяна в характера на принц Рен. Този казус малко ми напомни където Анакин Скайуокър говореше, колко е влюбен в Падме, а когато тя забременя, за да не почине и да се сдобие с безсмъртие жена му изби малките деца-падуани. И какво - не разсъждава ли  че всеки път като погледне детето си тя ще вижда мъртвите деца? Как може да я обича и да й го причинява? На всичкото отгоре принцът видно не се съобразява с мнението на жена си, което е в противовес на първата книга.Вярно е,че принц Рен изгради всичко на една илюзия, но даде надежда на хората си. А сега го изкараха че е лицемер и егоист. Не обичам такива поврати, които само търсят драмата и се правят заради самите поврати..
За мен втората книга е доста нео-либерална, има доста неолиберални глупости за това какъв трябва да е един владетел.
Може би единственото което ми хареса бе чудовището.
Ако на първата книга и пиша 4 и поливина, тази минава с 3  на релси. Силно съм раздвоен дали да чета следващата книга.

Привет, група! Някой знае ли дали ще се превежда четвъртата книга от поредицата "Вещерия" на Сюзан Денърд?

Още един глас за "Академия за вампири". Това са 2 поредици в една, първите няколко книги са с едни герои, има си развръзка и после продължава с други. Точно като за тийнейджъри, започва в училище и постепенно прераства в нещо по-сериозно.
Лорд Сняг, благодаря за ревюто. Затова се включих в темата, отсявам какво да чета и какво не.

Нямаш грижа. Сърце от Огън и Печал в някои отношения ми напомни за Деца от Кръв и кости. Значи и там имаше един жесток крал, който предпочиташе явно едното си дете пред другото, само защото бе безсърдечно и там преследваха магията. и там имаше сълзливи сцени. Общо взето същите нео-либерални глупости.
Разликата е, че тук Грей е оловният войник, а там принца бе женчо.
Но като цяло втората книга на Бриджит Кемерер е блудкава. Не че си няма и тя добрите моменти. Например как Грей постепенно от Командир на стражата се превръща в Крал (този филм сме го гледали с Джон Сняг в Игра на тронове) обаче слабостите й са много повече.

Тази авторка се лута много за мен, има  добри книги и в същото време адски сълзливи неща. Като цяло аз бих я насочил повече към детския жанр, от 12-13 г. (например с Драконът на негово Величество) но опитите й да се хареса на момичешката аудитория  от 15-16 г. развалят за мен книгите й. Отделно - не знам как са превеждали заглавието, но никакъв огън не видях в книгата.

хей банда 🤣🤣🤣🤗
Започнах да чета (за първи път и то, не се смейте) 1984, съвсем в началото съм, но не мога сега да си обясня защо толкова години усилено отбягвах тази книга.

Ми тя не е нещо особено. Единственото е, че в някои отношения кореспондира с някои ситуации. Което само по себе си е интересно.

Именно, предполагам просто сега и дойде момента

Чел съм 1984, както и Фермата. Доста истина има в тези книги. Тъжни книги, но истинни.
Разликата е че  1984  е разказана през погледа на две човешки съдби. И не - Биг Брадър не е измислен, съществувал е.

Хепи не бих казал, че "не е нещо особено". Откъм литература - да, но предвид по кое време е писана и за какво се отнася е доста особено. Иначе ако оценяваме само литературни достойнства то и Архилепелаг Гулаг не нещо особено.

Аз също я четох наскоро, преди 3 години примерно, другата дето все отлагам е Повелителят на мухите.
Дано не четеш новия превод на 1984 обаче, само лоши неща чувам.

Каквото намерих в читанка...
Повелителят на мухите я четох и аз така скоро, хареса ми, въпреки че май е за една малко по-малка възраст.

"Повелителят на мухите" е една от книгите, които са ме разтърсили най-силно. Като се има предвид, че чета най-вече фентъзи, фантастика и хорър, и съм се начела на всякакви страхотии. Много е... екзистенциална. Но това се случи на втория прочит, явно първия път не съм била готова за нея. Изобщо съм на мнение, че за "класическите" книги си има етап от живота, в който трябва да ги прочетеш, за да ги съпреживееш. Затова и е хубаво да се дава втори шанс на книгите, с които не сме успели да се "преборим" от първия път.

има няколко книги които са доста "тежки" и много фипософски - Чичо Томовата колиба, Черният Обелиск, Повелителят на мухите, Полет над кукувиче гнездо, АРхипелаг Гулаг и пр.

по своята същност това са дистопии.

Ще припомня как завършва Черният обелиск "Завърнах се след 10 години....Оцелели бяха само родилният дом и лудницата"

Не бих определила "Черният обелиск" като "тежка", в смисъл тежка за четене. Като тема - да, но Ремарк я поднася толкова сладкодумно, че не усещаш кога си я свършил. Както и повечето му романи, всъщност.
"Чичо Томовата колиба" навремето я учихме в 4 клас. Така де, илюстрираше гнилия капитализъм.😄
Не са дистопии - едната е чист реализъм, фактическото положение в Германия по време на Ваймарската република, а при другата има елементи на сантиментализъм, но като цяло, пак отразява някаква съвременност на авторката.
При дистопията, както при утопията, трябва да има елемент на условност, независимо дали в минал или в бъдещ план.

@ gargamela
Гарго, Чичо Томовата  колиба не критикува капитализма, а колониализма и в частност - робството.  Капитализма идва след индустриалния строй.
Тежки са тези книги, защото засягат много сериозни теми, а  стилът на който са написали предполага здрава психика. Той е доста брутален, показва голяма  жестокост, например в "Чичо Томовата колиба" е показано как Легри премазва от бой Том, или в  "Архипелаг  Гулаг" - жестокостта на концлагерите. Как се изреждат надзирателите на жените в концлагерите, как ги карат да се "обепаразитяват" за да се съблекат голи и ги подкарват под строй, как жените които раждат в концлагерите никога не познават своите деца и и пр..
В Черният обелиск е показано зараждането на Хитлероlа Германия. Накрая на книгата Георг го убива бившият мъж на Лиза. И не само него, целият град след 20 години е съсипан.  В "Обичай ближния си" Главният герой също умира. В "На Западният фронт нищо ново. Обратният път" Половината герои умират на фронт, а които оцеляват ги хваща сифилис или ги разделя класовите различия.
Трудно можеш да сравниш това с детските книжки тип "приключенски романи" като "Братята с  с Лъвски сърца" или пък с Джейн Остин.
Като казвам, че нещо е тежка книга имам предвид, че човек с ранима психика не трябва да чете такава книга.

Не виждам защо да не са дистопии - тези книги показват, едно общество което е само наглед изглежда идеално, а всъщност е обречена.

В Случая с Чичо Томовата колиба - на колониите
в Случаи с Черния обелиск  е представено рухването на една демокрация (Ваймарската  република е демократична) и настъплението на една диктатура. Да като основен фон ни е изведена съдбата на един герой, но то и Под игото отразява не само съдбата на ОГнянов и Рада, а цели процеси в обществото.
В случая със Солженицин е показано цяло общество.