Опитват се да лишат синът ми от наследство

Мандаринка, смяташ ли, че подобен тип хора не си опичат така нещата, че нищо да не стигне до омразното внуче?
За какво точно да съдят такива роднини?
В закона никъде няма задължение за никого да си осигури децата и внуците, когато няма такова желание. Не се бъркайте с тези запазени части, защото има много начини те изобщо да не се запазят (вкл. при възмездна сделка с имота).

Аз това го знам, ама знам също така, че българинът гледа да спести от адвокат и такси. Та има вероятност да не са си опекли нещата точно поради тези причини.
Пак казвам - ако са си уредили нещата както трябва предварително, просто щяха да кажат - какви претенции имаш към апартамента, той си е наш отдавна/не е наследствен. А и се съмнявам, че са направили всичко перфектно юридически за всички наследствени имоти (земеделски и т.нар. вила в провинцията). Говорим за цялата наследствена маса - апартамент, земеделски имоти, "вила". Дори и да са оправили с договор за гледане/дарение апартамента, останалите имоти - едва ли са се погрижили. Още повече, че земеделските имоти може да са възстановени след смъртта на дядо/баба (не се знае на кого от двамата са били), за земеделските земи се получава рента, струва си да се проучи чии са били, има ли разпореждане с тях, кой е получавал рентата ежегодно всичките тези години (ако се окаже, че синът на потребителката има наследствен дял от тях). Дялове от земеделски земи се продават лесно, може да не са цял чувал пари, но все пак е нещо.

За осигуряването на наследниците - аз съм писала и преди, смятам за редно (морално) да не се лишава наследник от неговия дял. Освен в случаи като дете-нехранимайко (пияница, наркоман, престъпник и т.н.). И дори в тези случаи, ако нехранимайкото има дете/деца, те не са виновни за баща си, така че може неговия дял да се прехвърли на внуците. Това смятам за морално аз. А не - всичко или почти всичко за любимото дете, а за другото - потупване по рамото или почти нищо.

По случая на потребителката, след като препрочетох отново първоначалния ѝ пост - първо е починал башата на сина ѝ, след това - баща му (дядото), след това - майка му (бабата). Сестрата на бившия мъж (лелята на сина ѝ) твърди, че родителите ѝ (дядото и бабата) са ѝ дарили апартамента и вилата, защото ги е гледала. Т.е. дарението (не се знае в каква форма) е станало след смъртта на бащата на сина ѝ и преди смъртта на дядото (родителите на лелята са ѝ дарили, не само майка ѝ). А след смъртта на дядото синът ѝ е искал да живее в 1 стая на апартамента, но са отказвали заради бабата, че можело да иска да живее там. А сега казват, че апартаментът е дарен и от двамата (бабата и дядото).
Има неясни юридически моменти, противоречия с казаното/реченото и има крайно належаща нужда да се съпоставят документите за собственост/дарения/продажби/договори за гледане и каквото има там с удостоверението за наследници и времевата линия при наследяването и съответните дялове при сделките с апартамента и вилата. Адвокат и пак адвокат си е нужен и то добър. По-добре да се изтегли малък заем/спести за хонорара на адвоката, отколкото да се чудиш и терзаеш непрекъснато дали не са те измамили.

Този адвокат ще е необходим, когато стане ясно дали изобщо има някакво наследство. Тогава ще са възможни хипотези.
На този етап ще е харчене на пари, каквито авторката писа, че нямат излишни.
За цяла седмица можеше синът да е проверил нещата сам и за малко пари.
Ако има излишни, да ходи при адвокат. Такива неориентирани клиенти са добре дошли, защото (възрастни колеги се изказват цинично по този начин) са добър източник на свежи пари поне 2 години.
Работата е там, че едно поне 10 г. нито авторката, нито синът (може и повече години, защото не ми стана ясно преди колко точно време са починали бащата и дядото), предприемат други действия, освен да говорят 1-2 пъти с лелята и да чакат някой да дойде да им даде едни пари на добра воля.

Ами ние дадохме съвети, безплатни:
1) Синът си вади удостоверение за наследници - в общината, в която е починала баба му (последната по веригата май. Оставила е наследници - съпруг (починал) и син (починал, с наследник детето на потребителката) и дъщеря (жива).
2) Потребителката, която е пенсионерка и се предполага, че не ходи на работа и има повече свободно време в работно време от сина си, отива в Агенцията по вписванията в София и прави справка по ЕГН (ще ги има в удостоверението за наследници) за дядото, бабата, бившия съпруг и лелята  (на едно гише е това). Съвет - да си носи дебитна карта, за да плаща на място на ПОС терминал, а не да ходи до банковия офис на ъгъла до Агенцията по вписванията.
3) Разглежда подробно в къщи всички справки и си вади списък с номера на нотариални актове/дарения/завещания за дадения имот - апартамент в София.
4) Някой следващ ден, рано сутрин до 9 ч. отива отново в Агенцията по вписванията, в архива в мазето, тегли си номерче, попълва молба за незаверено копие от нотариалните актове, на които си е направила списък. Пак съвет - отново с дебитна карта да отиде, за да плати таксата на гишето, а не в банковия клон извън сградата на Агенцията.

Същото упражнение трябва да го направи и за "вилата", но вече в местната Агенция по вписванията - ако каже в кой район (примерно Пловдивско, Пазарджишко, и т.н.) се намира селото, ще ѝ кажат в темата в кой град в Агенцията по вписванията трябва да направи стъпки от 2 до 4).

И има вече списък с необходимите документи за тези 2 имота. Пише си на лист с дати - коя дата кой какво е продал/дарил. Ще е изгубила 2-3 работни дни в Агенцията по вписванията и 100-ина лева за справки и копия на документи. Но това е необходим и задължителен разход, без тези документи е разтягане на локуми.

А за земеделските имоти се ходи в местната Служба по земеделието, там са данните за възстановяването на земеделските земи. Но първо и по-лесно е да намери документите за апартамента и "вилата".

Горният пост е много полезен за незапознати с материята хора; към авторката на темата - последвайте стъпките и много лесно ще се изясни всичко, питайте конкретни неща и тук в темата, ще получите насоки, съвети, които, както в случая биха ви спестили средства, което е важно, ако средствата не са изобилни... Мога да добавя - много улеснява и поевтинява нещата един електронен подпис, струва 15-16 лв. за една година. С него от компютъра си синът ви или вие ще може да си направите справки, да си заявите и получите преписи и документи от Агенция по вписванията във София и във всеки град с филиал срещу 1 лев на документ. Електронният регистър за София има данни от 1998 г., т.е., ако "дарението" или  каквото е, е станало след тази година, актът ще го има в ел. вариант и ще го получите веднага срещу 1 лв. и веднага ще стане ясно какво може и не може. С ел. подпис може да си заявите и получите онлайн и Удостоверението за наследници от общината (5 лв.).  

Може да ползвате или единния портал, или по отделно всеки сайт на съответната служба - Агенция по вписвания, община и т. н.:

https://edelivery.egov.bg/
https://eforms.egov.bg/eforms-portal/index.xhtml
https://portal.registryagency.bg/property-register
https://usl.sofia.bg/ePortal/pages/text/services.jsf  

Има вариант в сайта на Им.регистър да се влиза и с ПИК от НАП, а в единния портал с ПИК от НОИ, но не съм сигурен дали така могат да се правят справки и заявяват документи.

П.П.: Присъединявам се към съвета да си изясните и да не пренебрегвате останалото от наследствената маса. Понякога земеделски земи или вила в провинцията могат да се окажат по-ценни по принцип или конкретно за някого, вместо 1/6 , 1/3 или 1/2 от някакъв забит апартамент.

Земеделските земи са си актив по принцип, в повечето случаи. В конкретни райони (плодородни райони или близо до големи населени места с потенциал за регулация - давам хипотетичен пример - около Цариградско/Ботевградско шосе или на изходите от Пловдив и други големи градове) дори може да са по-ценни и от панелен апартамент в непрестижен квартал на София.

А при делба и/или оспорване на дарение, предполагам (че не съм юрист) се гледа цялата наследствена маса (т.е. всички имоти/вещи и т.н.), не само конкретния имот. Пак да кажа, че не съм юрист и не претендирам, че твърдението е вярно.

Сега остава само да чакаме развръзката от наследтсвото.

Без да се правя на пророк, но "има хляб" в това наследство. Не случайно в Закона за наследството има предвидена запазена част, за (не толкова редки) случаи на очевидни предпочитания на родителите към едното дете и ощетяване на другото.

Като съберат документите за собственост и си извадят удостоверение за наследници, наистина може да напише потребителката тук накратко - кой кога е починал, кой кога с каква сделка (продажба/дарение/договор за гледане) се е разпоредил с имотите. Ние ще си почешем клавиатурите, а тя може да получи полезен съвет дали въобще има смисъл да се занимава.

П.С. В моето семейство сме оспорвали договор за гледане преди няколко десетилетия и спечелихме.

Никакъв хляб няма в това наследство на 99%.

Бяхме замесени чрез наши роднини в подобна наследствена каша. Понеже ние имаме много близки адвокати, които са доста мастити в наследствените дела, ги свързахме с роднините. Документи, институции, разговори, съветваници. Преди да стигнем до адвокатите очаквания от сорта на "10г. плащане на данъци на имота и хоп съдиш ги и го получаваш", после пък, ако дядото бил починал преди емнайста година, че Х% от имота била тяхна, пък запазени части, пък какви ли не дивотии. Дробиха на n-на брой части, смятаха. Всички отстрани ги окуражаваха, но адвокатите видяха документите и казаха, че обикновено при такива сделки се действа чрез адвокат и нотариус, които така изпипваш нещата, че са бетон. Така и стана след проверки (не си спомням вече колко на брой бяха). Пиха една студена вода и толкова.
Нали не си представяте, че лелята се е нанесла неправомерно, без да има документи, направила е ремонт за този, дето духа и само чака авторката да я съди. Ще я осъди, ама вероятно не в този живот.
Тогава си спомням, че нашите адвокати казаха, че има някакъв минимален, ама минимален шанс, но като изчислиха разходите, които не бяха по силите на кандидат-наследниците и всички си седнаха на д-то. Понякога е хубаво да знаеш кои битки са по силите ти.

Бащата не е осигурил сина си, бабата и дядото са преценили, че всичко трябва да остане на лелята и децата й и толкова. Сигурна съм, че са се подковали добре. Авторката да приема факта и да търсят начин синът сам да се осигури след време.

edit: да не съм лош проток, но лелята е започнала да действа с документите още в момента на смъртта на брат си, защото ѝ е било ясно накъде тръгват нещата и докъде могат да стигнат. Помнете ми думата, но нещата са оправени още в онзи далечен момент. В случая на нашите познати е започнато да се действа точно така. Още в същия месец, за да не губят време. И са ги баламосвали със същите глупости- "чакай сега, баба ти и дядо ти са още живи, нека да видим, никой няма да е ощетен, нека мине този тежък момент и докато за едните моментът е бил тежък, то другите са си опекли работата. Всичко лъсна след смъртта на бабата (и тук последна в редицата).

А може и още след развода на сина да са оправени имотните въпроси.
Много такива случаи има, за да не стигне нещо до детето на бившата снаха (това, че е дете на сина, не се отчита). Или пък, за да не остане на сина-пияница, който да изпие наследството (никой родител не очаква детето му да се спомине преди него, но може да са се страхували за съдбата на придобитото от тях).

Абсолютно! Понеже ние не сме в тези среди и всеки им даваше какви ли не акъли, предложихме да ги свържем с адвокати, които да проверят всичко и да кажат какви са възможностите. Да не говоря, че адвокатите имат и вратички, чрез които проверяват неща, които не би трябвало да са достъпни за трети лица. Още като чуха историята, кимнаха и казаха "мхмммм, сега да видим, дали са били толкова умни, че всичко е бетонирано или все пак са били НАИВНИ като Вас и са изчакали". Познайте? Наивната страна е само една обикновено.
Нищо чудно още при развода да са оправени документално нещата и да са заблуждавали авторката и сина ѝ, за да е всичко мирно и кротко до смъртта на последния във веригата. И в един момент "вземи тази чаша студена водица и чао".
Във въпросния случай им изкараха всички документи и "сделки" по дати и часове. Кой къде е ходил, какви документи е подписвал, кои са присъствали. Бяха правили такива врътки, че за единия дял бяха преминали и през фиктивна покупко-продажба, за да елиминират запазени части и т.н. Адвокатите само се усмихваха и казаха, че колегите, които да ги съветвали, са си свършили работата перфектно.

Не казвам да не проверявате нищо, напротив, разчепкайте случая, но се подгответе за вариант, в който всичко е толкова добре замислено и уредено, че Вие нямате полезен ход.

То не се иска особена хитрост или кой знае колко голяма мисъл бабата и дядото да прехвърлят на дъщеря си апартамента с издръжка и гледане...

Под "хитрост" имам предвид, че докато единият чака и е ослушва, другият обикновено е по-съобразителен (хайде, така да се изразя) и започва да действа на секундата.
Авторката и синът й, доколкото разбирам, не са правили никакви проверки за този имот през годините. Развеждат се и въпросът не е решен, после почива бащата и те пак не се интересуват от съдбата на този имот, дядото и той си отива, авторката и сина й само отварят плахо дума, биват забаламосани и пак си траят и чак след смъртта на бабата се усещат, че май имат някакъв дял от имота. Нали се сещате, че това време е златно за лелята?

Разбира се, че има и такъв вариант като описания, дори е доста вероятен. Зависи от интелигентността на сестрата (лелята) и бабата/дядото. Да са наясно, че е по-добре да дадат едни пари на адвокат/и и да са сигурни, че ще прецакат сина си и внучето от негова страна.

Което е особено морално. А междувременно, при кратките свиждания с внука, му баят колко го обичат. И детето, дори като възрастен, остава подвластен на тази мантра за любовта на баба и дядо и дори приема на емоционално ниво това, че са го оставили без нищо от тях, въпреки голямата любов.

Аз имам въпрос към потребителката (ако още чете) - кога е починал дядото и негови ли са били (негово наследство) земеделските земи?

На какво пък основание е трябвало авторката да проверява имота след смъртта на бившия си, когато явно собствениците са били живи?
И защо подкокоросвате авторката, че бившата зълва стои зад някакви машинации?
Бабата и/или дядото (който е бил собственик) е можел сам да реши как да се разпореди приживе с имотите си.
Докато не стане ясно на кого е бил имотът, на кого е сега и другите подробности, всичко е само празни приказки.