Напоследък и аз заспивам след няколко страници вечер, затова чета бавно, довърших "Палми в снега" и започнах разказите на Найден Тодоров. Много изненадващо - фентъзи са и ми напомнят Шекли, един от малкото фантасти, които пишат с чувство за хумор, което ми допада. А на маестрото талантът явно му избива на различни поприща, много го харесвам като диригент, а сега го харесах и като писател.
Виж целия пост
В момента чета ... 71
- Публикувана: 23 юли 2021, 10:22 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2021, 10:34 ч.
# 646
18 септ. 2021, 11:18 ч.
И аз нещо зарязах четенето за сметка на сериалите. Последните двайсетина книги ми бяха все бози и ми се отщя чак да чета. Единствено поредиците на Луиз Пени и Балдачи ми бяха читави.
Виж целия пост
# 647
18 септ. 2021, 11:22 ч.
Като каза сериали - ако се направи сериал по "Палми в снега", би станало супер - много подходяща за филмиране история - романтична, екзотична, драматична и с потенциал за поне за 30 епизода, така е и написана - разтегливо и с много детайли.
Виж целия пост
# 648
18 септ. 2021, 12:12 ч.
Има много приятен филм с Марио Касас "Палми в снега". Но и сериал може да се получи успешен, сигурна съм 
Някой от вас чел ли е "Мексиканска готика" за да сподели мнение? Пише че е избрана за книга на 2020 от Гудрийдс.
Виж целия пост
Някой от вас чел ли е "Мексиканска готика" за да сподели мнение? Пише че е избрана за книга на 2020 от Гудрийдс.
# 649
18 септ. 2021, 12:21 ч.
И на мен много не ми върви, защото септември ми е най-натоварения месец в работата и имам толкова колкото във всички други месеци, събрани заедно. Учениците, нищо че са втори и трети клас сами се оправят, подвързват учебници, надписват. Всичко съм купила през лятото.
Но успях да прочета "Глина". Тръгнах скептично настроена, но останах очарована. Смятам и скоро да посетим с децата музея на керамиката в Бусинци.
Сега съм на втората на Ирса - "Водовъртеж". Чудна е засега.
Виж целия пост
Но успях да прочета "Глина". Тръгнах скептично настроена, но останах очарована. Смятам и скоро да посетим с децата музея на керамиката в Бусинци.
Сега съм на втората на Ирса - "Водовъртеж". Чудна е засега.
# 650
18 септ. 2021, 12:30 ч.
На мен "Мексиканска готика" не ми беше харесала. С много уговорки ѝ бях дала 2*.
Ето ревюто ми в ГР : "С големи очаквания подходих към тази книга, но като цяло не ми допадна особено.
Завърших я с голяма мъка и сетни сили.
Бях се настроила да ми хареса много, но явно ми е минало времето за подобни четива на ужаса. Отегчих се ужасно. Между другото, същото забелязвам и при книгите на Кинг - където има същества и разни фантасмагории, просто вече не е "моето", но разбирам защо "Мексиканска готика" е Книга на 2020 в категория "Ужас" на ГР, както и номинациите за наградите "Небюла" и "Локус"."
Виж целия пост
Ето ревюто ми в ГР : "С големи очаквания подходих към тази книга, но като цяло не ми допадна особено.
Завърших я с голяма мъка и сетни сили.
Бях се настроила да ми хареса много, но явно ми е минало времето за подобни четива на ужаса. Отегчих се ужасно. Между другото, същото забелязвам и при книгите на Кинг - където има същества и разни фантасмагории, просто вече не е "моето", но разбирам защо "Мексиканска готика" е Книга на 2020 в категория "Ужас" на ГР, както и номинациите за наградите "Небюла" и "Локус"."
# 652
18 септ. 2021, 13:40 ч.
На мен "Завръщане" ми беше харесала доста и всъщност "Палми в снега" ми напомняше за нея. Историите, разказани в двете книги, са съвсем различни, но и в двете се говори за живота на местните народи в колониалната и следколониалната епоха - в "Заяръщане" колонизатори са британците, в "Палми в снега" - испанцитр, за смесването на черни и бели и по-конкретно бели мъже и черни жени, за враждите между различните африкански народи, за наследството, което носят в душите си потомците на бивши и тоби и бивши годподари. Любопитно е, научават се и исторически факти и от двете книги.
Виж целия пост
# 653
18 септ. 2021, 16:08 ч.
Завърших "Убийството на командора" на Мураками. Увлекателна като останалите му книги. Но някак същината на действието за мен започна да се развива в последната една трета от книгата и остана незавършена. Очаквах повече неща да се случат.
Започнах "Имението с ягодите" на Лорън Дентън. След Мураками ми се струва меко казано банална - и като история, и като начин на писане и изразяване, дори като емоции на героите - кой в кой момент как ще реагира. Не знам дали ще я издържа дълго. Иначе гледам, че в Goodreads е с висок рейтинг.
Аз чета основно на път за работа и на път за вкъщи в метрото. Едни откраднати 15 минути в посока. Но и на това съм доволна
.
Виж целия пост
Започнах "Имението с ягодите" на Лорън Дентън. След Мураками ми се струва меко казано банална - и като история, и като начин на писане и изразяване, дори като емоции на героите - кой в кой момент как ще реагира. Не знам дали ще я издържа дълго. Иначе гледам, че в Goodreads е с висок рейтинг.
Аз чета основно на път за работа и на път за вкъщи в метрото. Едни откраднати 15 минути в посока. Но и на това съм доволна
. 
# 654
18 септ. 2021, 21:45 ч.
Като казахте Мураками така се надявам скоро да ни изненада с нова книга. Но май няма изгледи.
На мен като цяло лятото ми е много натоварено и нямам време за четене. Надявам се есенно-зимните месеци, че вече няма да е така.
Влача си "Списъкът".
Виж целия пост
На мен като цяло лятото ми е много натоварено и нямам време за четене. Надявам се есенно-зимните месеци, че вече няма да е така.
Влача си "Списъкът".
# 655
19 септ. 2021, 15:58 ч.
Изобщо не ми излиза такъв автор. За кое 'имение' става дума?
Излиза ми това: https://www.goodreads.com/book/show/12063560-strawberry-mansion
Аз затова доста години не четях, за 2 пъти по 15 минути на ден изобщо не мога да се потопя в историята, тъкмо ми стане интересно и то времето свърши. Не си е работа това.
Виж целия пост
Започнах "Имението с ягодите" на Лорън Дентън. След Мураками ми се струва меко казано банална - и като история, и като начин на писане и изразяване, дори като емоции на героите - кой в кой момент как ще реагира. Не знам дали ще я издържа дълго. Иначе гледам, че в Goodreads е с висок рейтинг.
Аз чета основно на път за работа и на път за вкъщи в метрото. Едни откраднати 15 минути в посока. Но и на това съм доволна .
Аз чета основно на път за работа и на път за вкъщи в метрото. Едни откраднати 15 минути в посока. Но и на това съм доволна
.Излиза ми това: https://www.goodreads.com/book/show/12063560-strawberry-mansion
Аз затова доста години не четях, за 2 пъти по 15 минути на ден изобщо не мога да се потопя в историята, тъкмо ми стане интересно и то времето свърши. Не си е работа това.
# 656
19 септ. 2021, 16:02 ч.
Ето тази е книгата:
https://www.goodreads.com/book/show/34384037-the-hideaway
Аз нямам проблем с потапянето в историята. Явно бързо превключвам
.
Виж целия пост
https://www.goodreads.com/book/show/34384037-the-hideaway
Аз нямам проблем с потапянето в историята. Явно бързо превключвам
.
# 657
19 септ. 2021, 17:38 ч.
Оооо, и аз чета в метрото на път за работа, нямам проблеми. Даже така се потапям, че съм си изпускала спирката. И в обедната чета, особено ако е лошо времето. Е, най-хубаво си е вечер преди лягане или цял почивен ден(ама няма как да стане с дечурлята).
Виж целия пост
# 658
19 септ. 2021, 21:27 ч.
"Полъх от ангели" е книга, която със сигурност ще си запазя в библиотеката, много ми хареса. Разказите са фантастични, но всъщност дълбоко човешки, във всеки от тях има по едно изречение, по един житейски извод, което е есенцията. С диалозите между героите и техните истории авторът илюстрира своето виждане за смисъла на живота, за мястото на хората във вселената и връзките помежду ни, търси божественото проявление у всеки човек и кое е това, което ни доближава или отдалечава от Бога. Има ли по-висш разум, имаме ли пазители, предначертан ли е житейският ни път или ние сами решаваме накъде да тръгнем? Защо хората имат всички възможности, за да изградят един идеален свят, а ги използват за разрушение? И къде започва безчовечността - точно там, където сме изгубили или са ни отнели вярата, надеждата и любовта. Разкази, които трябва да се четат със сърце, за да почувстваме любовта към хората и благодарността към живота.
Виж целия пост
# 659
20 септ. 2021, 10:49 ч.
Снощи приключих "Удавниците" (Дженифър Макмеън).
Оказа се една изключително приятна книга. Като жанр бих я определила като софт-хорър, защото
елементът на ужас присъства, но е толкова елегантно поднесен, че бих препоръчала книгата и на по-нежни и плашливи натури
Действието се развива в две времеви линии - през 30-те години на миналия век и в сегашни дни, а самата история се базира на местна легенда за прокълнатата магическа сила на водата от минерални извори до малко градче във Върмонт. Водата, която сбъдва желания и ти дава това, което пожелаеш, но и отнема нещо от теб, реципрочно на даденото... Легенди за лечебната сила на водата и на способността ѝ да изпълнява съкровени желания съществуват сред всички народи и във всички страни. Всеки е чувал "Внимавай какво си пожелаваш" или известната мисъл на Ванга "Не искайте много - не може да му платите цената".
Интерпретацията, която Дженифър Макмеън прави на тези максими е мрачна и с щипка готическо трилър усещане.
Отлично четиво за идващите есенни вечери
Много се надявам издателите да ни зарадват и с други книги от същата авторка.
Виж целия пост
Снощи приключих "Удавниците" (Дженифър Макмеън).
Оказа се една изключително приятна книга. Като жанр бих я определила като софт-хорър, защото
елементът на ужас присъства, но е толкова елегантно поднесен, че бих препоръчала книгата и на по-нежни и плашливи натури
Действието се развива в две времеви линии - през 30-те години на миналия век и в сегашни дни, а самата история се базира на местна легенда за прокълнатата магическа сила на водата от минерални извори до малко градче във Върмонт. Водата, която сбъдва желания и ти дава това, което пожелаеш, но и отнема нещо от теб, реципрочно на даденото... Легенди за лечебната сила на водата и на способността ѝ да изпълнява съкровени желания съществуват сред всички народи и във всички страни. Всеки е чувал "Внимавай какво си пожелаваш" или известната мисъл на Ванга "Не искайте много - не може да му платите цената".
Интерпретацията, която Дженифър Макмеън прави на тези максими е мрачна и с щипка готическо трилър усещане.
Отлично четиво за идващите есенни вечери
Много се надявам издателите да ни зарадват и с други книги от същата авторка.
Препоръчани теми