Борбата с рака - духовното оцеляване, физическото преодоляване - 72

Bonbons, писах Ви на лично.
Имам какво да Ви кажа, въпреки, че на аз съм с диагноза,  а съпруга ми.
Готова съм за разговор , за помощ , за подкрепа, каквото имате нужда!
Моля, вижте си съобщенията!

bonbons, има случаи в които ракът си отива сам, без химиотерапия и каквато и да е друга алтернатива за лечение. И преди съм го казвала, че това е болест на Душата ни. Тя е тази, която страда и разболява тялото. Дори и съзнателно да не намираме причината. Това което тормози Душата не ѝ дава и миг спокойствие, няма ден, няма нощ.. този подсъзнателен стрес и напрежение ни разболява физически. И ако Душата е силна и иска да ЖИВЕЕ ( подчертавам го, защото от думите ти друго лъха), то може да изгони рака дори без терапия. Всичко е в ума ни, и в нас самите. И всеки си намира своя път и начин. Има защо да се живее тоз живот. Пожелавам ти успех в избора и по пътя ти. ...и наминавай тук понякога...ще се радвам, ако си толкова силна, че след време влезеш и споделиш, че квартиранта си е отишъл. Успех!

Боже господи,  моят живот не е ценен.  Освен за малките ми пациенти, но ветеринари навсякъде.
Разбирам, че всички тук се борите, но аз няма да се боря, искам да живея година без мъки и страдания. Коя част от изречението е неясна.  Никога не евтаназирам животно без много сериозна причина и се боря до последно, но аз обичам животните и знам как скърбят стопаните им. За мен няма, няма бе, хора кой да се сети дори. Честно, много ми е неудобно, че ви развалям хармонията и всеобщата подкрепа. Разбрах, че мога всичко да откажа и да си живея колкото имам нормални дни.

Добри дни на всекиму желая.

За мен самия въпрос дали можеш да откажеш едно или друго нещо, свързано с лечението ти, е доста странен. С медицинско образование си, би следвало да си наясно, че принудително не може да ти се случи нищо, свързано с лечението ти като няма значение дали става въпрос за рак, грип или хрема.

Бонбонс, разбуни духовете в темата. Няма да те поучавам, ти си лекар и знаеш срещу какво се изправяш, но направи поне квадрантектомия, ако е възможно, защото и мястото на тумора е от значение. Тя минава леко, по-тежка е последицата от отстраняването на лимфните възли. Дано наистина нямаш заразени, това със сигурност може да се каже само при хистологичен анализ. Бих те насочила към д-р Василев като лекар, който слуша и пациента, но мисля, че е в отпуск в момента. Не напускай, темата, ще ти е от полза, няма да те отхвърлим каквото и да решиш.

С Доктор Василев говорих, но той е на работа след 9 септември. Не съм сигурна, че ще повторя поради твърдата си убеденост, че е безсмислено след месец, вече ще е късно.

Аз исках само едно - резекция само на тумора. В мига, в който тръгват да ме агитират за народна власт, прекратявам диалога.

Съжелението беше, че не мога да съм от полза......иначе, хич не се оплаквам.
bonbons, уважавам решението ти, но смятам че имаш нужда от време да осъзнаеш и да обмислиш още малко какво  и как би следвало да се случва. Особено, след като казваш, че няма на кой да разчиташ( през химията със сигурност можеш да минеш и сама, но в терминалните фази- едва ли). А, да решиш да приключиш с живота си просто ей така, при възможност да живееш още дълги години, ми се струва доста лекомислено. Не те съдя. Всеки има право на избор, но знам че всичко, през което съм минала, вече съм го позабравила(т.е. не е било нещо чак толкова страшно) и живея подарен и никак не лош живот към момента. Че даже съм и щастлива и доволна. Направи още някоя консултация с доктор, намери човек който да ти допада и да ти вдъхва доверие, направи операцията( поне) и тогава го мисли пак...

Дописвам се, че одеве нямах много време за писане( кученцето ми даваше зор да се гушкаме)....то да се умира не е толкова лесна работа. Няколко пъти съм била с единия крак, отаттък и да си призная- така почва отведнъж да ти се живее, че си склонен всичко да изтърпиш, само и само да се върнеш( не говоря за рак-а, от него още не съм стигала до там, но последно от Ковида....преди това от перитонит, от удар от ток......т.е. от различни неща, но изживяването беше едно и също и все беше в стил " Живее ми се, бе......Много ми се живее!"( нищо, че съм си "уредила" и имоти и пари съм заделила и децата съм разпоредила кой, къде и как......и даже и кремацията съм си поръчала). И, да- в началото, като ти плеснат диагнозата, повечето от нас сме били уплашени до смърт и сме имали разни нелепи мисли и страхове, дето са ни пречили да видим ясно картинката и да оценим какви възможности имаме, но като мине малко време и се почне нещо да се прави, някак нещата се успокояват и емоциите затихват и се започва да се мисли рационално.

Редактирам си поста от уважение към момичетата от групата.

Мила Бонбони,  защо така бе душа ? ......извинявай че фамилиарнича,
стана ми много тъжно като ти чета постовете.
Може би си преживяла много,  съжалявам много за това,  много от нас тук също са ,
но нали знаеш , никой не е обещал че живота ще е справедлив и лесен.

 Звучиш все едно се предаваш , а не бива ......аз имах 8 химий , (пийвахме , пушихме по някой друг фас ) и ти се кълна че не е кой знае какво ,  това което тръбят по медийте  е силно преувеличено, особено в начален стадий,   но болките в терминалните стадий не са , ( загубих баща си  )

Има толкова дами  които са с по 20-30г ремисия  и са си отишли от нещо друго .....не от рак !!! 
Така че това не е краят , а едно ново начало,  просто една нищо и никаква буря през която трябва да преминеш, малко ще ти разклати лодката и толкова.
Знаеш ли какви дълбоки и истински приятелсва си създадох по време на терапийте .....ходех с вълнение да си видя дружките, много от мацките тук също, и още сме приятелки и се търсим.
Сигурна съм че на много хора им пука за теб , просто се огледай и им позволи да бъдат твои приятели, също и стопаните чийто "космати деца" си спасила ......ние . На нас ни пука за теб !!!, .....но трябва да ни допуснеш до себе си
за да разбереш че не си сама в това, и ако споделиш  къде си -със сигурност  ще дойдем  и ще те извадим от тази дупка в която си , тя болеста не е чак толкова страшна колкото черните ти мисли.

Ами кученцето ? И аз имам едно което обожавам , и заради нея още повече ми се живее, кой друг ще я обича както аз ?  Ами нейните чувства , нейната мъка , нейната болка ? Знаеш че кучетата никога не се предават , винаги се борят, ако можеше да говори щеше да ти каже че ти си целият и свят , и да не я оставяш .....да го направиш заради нея, за да пътувате заедно после и да се обичате още дълги години .

Много от нас възприемат диагнозата като дар ,  минаваме през личностни промени , променя се целият ти свят и мироглед  към по-добро , и животът след това е по-хубав и по красив от всякога , тогава ще намираш красотата във всичко което те заобикаля и което досега не си забелязвала, дори в най-малкият жест от случаен човек.
Хайде стегни се сега миличка,  положи малко усилия  и без глупости нали ?
Всички тук сме с теб .
Голяяяяма Прегръдка  от мен за теб и кученцето .

Бонбони, Гаврилов гледа да спасява гърдите, ама маха лв. Както са ти казали, винаги можеш да откажеш лечение, но сигурна ли си, че в твоя случай ще се наложи химия? На хормоно зависимите с отрицателен хер и без мети не им предписват химия. Ако гърдата е запазена, минават лъче и се назначава хормонална терапия. То ако ще е да се ляга да се мре, няма смисъл и от операция... Караш-вараш и докъдето...

Божее Бонбон, моля те направо все едно себе си слушам. Аз същите неща исках мислех и така на татък. Разбирам те, разбирам и желанието ти да приключиш нещата. Аз бях така, но тук момичетата ме подкрепиха и минах каквото трябва.. не е толкова страшно и живота не спира.. Рака на гърдата не е непременно смърт.. особенно хванат толкова в началото.. моля те премисли.. сигурна съм че ако сега няма кой да тъжи за теб този рак е дошъл да ти върне желание за живот и че след него те очакват само хубави неща.. Насреща съм ако желаеш разговор..

Аз пък се чудя защо въобще трябва да се прави операция, която също създава дшскомфорт и няколко седмици може да ти е кофти. Хич не се занимавай. Иначе никой с пушка не ти седи до главата и не те води под конвой на химии. Като зяло нещата може да са много простички, а виждам, че това е нещо към което се стремиш.  И още нещо. При добър вид тумор може и без никакво лечение да изкараш повече от 5 години. Това е статистика, така, че и с операцията не бързай.  Остави ни нас, низшите духом, да се борим за животеца си. Единственото, кето остави горчив привкус в устата ми е твърдението, че познаваш добри животни и само лоши хора. Искрено ти съчувствам за това и ако бях на твое място бих разсъждавала по твоя начин, защото това е истинско нещастие, в пъти по голямо от рака. Успех, каквото и решение да взимеш.

Аз ,честно казано ,не разбирам ,защо си тук изобщо.Темата е за борбата с рака,която ти очивно не искаш да водиш,за духовно оцеляване да не говорим.Напълно си наясно,че никой няма как да те накара да проведеш ,каквото и да е лечение.Ако този пост е само за провокация,успяла си ,можеш да си доволна.
 Като те чета,ми идват в главата две поговорки " на крива ракета,космосът и пречи" и "помогни си сам,за да ти помогне и Господ".
 И как реши,че на никой няма да му пука за теб?Ето тук  ,колко момичета  ти писаха,а дори не те познават,стопаните на животинките,които лекуваш също едва ли са безразлични,аз самата съм бясна в момента от глупостите,дето си написала,ама ще размишлявам после дълго и ще те мисля, щот съм патка.
   И не,химиите изобщо не са страшни ,нито пък те правят развалина.Аз самата си ходех на работа по време на химията и лъчето.Ходих на море в България, Турция и Гърция между терапиите ,явно не съм била пред умирачка,въпреки терапиите.
   За който не прави химии,има достатъчно много алтернативно лечение,аз самата комбинирам нещата и бих споделила ,ако проявиш интерес.
  Най-лесното нещо в този живот е да умреш.Трудно е да се бориш,да проявиш характер,да се научиш да обичаш себе си,да търсиш доброто в хората .....Всеки има трудни моменти,никой не е стигнал от тук от хубаво.

bonbons, специално за теб.

Уважавай живота

Когато „паднеш”, ти с наведена глава.
Недей да страдаш, бързо се изправяй!
Не се поддавай на гнева.
За дълго тъжен не оставай.
Мисли, че има изход от това
и никога не се предавай.
За нищо не упреквай ти съдбата.
Тя дело е в твоите ръце.
Това е на живота ти творбата,
на твоят ум и твоето сърце.
Когато те обидят, не тъжи.
Обидни думи не изричай.
Дори да чуеш и лъжи.
Недей да мразиш, а обичай.
И в най-голямата беда,
намирай изход и успявай!
Дори за ножа ти в гърба
забравяй бързо и прощавай.
Пълни сърцето си с любов.
Любов на другите дарявай.
Бъди за помощ винаги готов.
Но никога не наранявай.
Доброто в себе си търси.
Не мисли: „Животът е коварен”.
Където и какъвто и да си.
Знай, че трябва да си благодарен!
Върви по пътя и учи.
Напред и никога не спирай.
Бъди с отворени очи.
Любов и щастие намирай.

Валентин Начев

Мила bonbons,всеки живот е ценен,колкото и да го отричаш.А и сама си противоречиш  -,,Боже господи,  моят живот не е ценен.  Освен за малките ми пациенти,"Все пак значи за някого е ценен,и щом си се отдала на тази прекрасна професия,значи си добър човек и имаш сърце и освен това си се борила да станеш лекар,което не е лесно.Сега си много шокирана и много объркана,че край,всичко свършва.Не,не е така.Уж си чела форума,но май по диагонала,иначе щеше да видиш,колко живот има тук. Винаги ще има лоши хора,но пък зради тях да не искаш да живееш и лекуваш...Ами ако някъде там те чака твоя Човек,за който да си струва да живееш,и това е началото на нещо ново .Успокой се,вземи си въздух и премисли.Всички тук ти подаваме ръка,по различен начин,но с добро.  Аз молих доктора да отреже цялата гърда,но той категорично отказа и съм с квадрантектомия.И химиите се понасят вече леко,не като преди,минават,заминават и пак ще се грижиш за животинките.Сега радикалните операции не са на почит,само ако е наложително.Действат по западен стандарт и тук.Не избързвай,момиче,изчакай си резултатите,и пиши,питай.Ще помагаме .