Тоест трябва да е позволено всичко и поредният счупен телефон например е сигнал за по нов модел.
Психолога е на мнение,че трябва да отделят време и двамата родители.Друг съвет няма.А при нас е невъзможно.
Тя знае,че аз колкото и да и обяснявам,нито има шанс да я изпратя при баща и за определено време,нито някой ще седне да се занимава с нея и затова прави каквото си реши.Случвало се е да попадам на клипове за Тик Ток,как прави някоя простотия в къщи с унищожаване на мебел и казва,ако мама пита не съм аз ,а брат ми....Лично си го казва в клипа.
Психолога смята,че на всяка цена трябва да е лидер и център на внимание и го прави по грешният начин,с цел да е актуална и да отделям само на нея внимание,предизвикано от ревност към брат си.
Когато се случва да наранява и него физически,излиза с оправдание,че е бясна на баща си и понеже на него не може нищо да му направи,го прави на тези които сме до нея,защото знае че на нас ни пука и наказва нас,един вид бунт.
Бащата също знае за всичко това,то не е от сега.
Но само толкова.Без отношение и намеса към нея конкретно.
Обвинява мен,че ако не съм се развела с него,нямало сега да *рева*.......Цитирах го.
Разговори,внимание,женско време,приятелство,развлечения не помагат за дълго време.Разбираме се ден,два и после изведнъж прещраква,наопаки всичко и по три.
Точно това казва и дъщеря ми.Сърдита съм на баща си и наказвам теб и брат ми ,защото него не мога и той е по силен от мен....
Психоложката е на мнение,че е умно дете,но винаги държи да е център на внимание.Изпитва ревност към брат си въпреки,че е по-малък и по-добър и това е нейният начин да печели внимание и да е център дори с оскърбление.
Със синът ми нямам никакви проблеми,отговорен е,честен е и много емоционален.Когато направи минимална грешка се разстройва и ми се извинява искрено.Често се кара на сестра си ,че ме ядосва,че лъже,че закъснява и аз се притеснявам за нея,чакайки я на вечеря двамата и още и още.Много пъти я прикрива за нейни грешки,като научавам в последствие за това.
Едва на 10 е,но мисли като голям човек.
Да допълня: дъщеря ми непрекъснато лъже за дреболии и сериозни неща,позволява си да посяга на синът ми в мое отсъствие,завчера счупи поредния 6-ти смартфон,проблеми в училище и разговори с психолог,поправяне на оценка в бележника....
Децата ми създават проблеми и нерви ежедневно въпреки ,че са задоволени от всякакво естество.
Опитвам се да бъда добър родител на децата си,но и там с разговори и подкрепа,приятелско рамо просто не се получават нещата и правят както те си решат.Не се вълнуват от това,че плача,че не се чувствам ок понякога заради караници,не мога да им съдя и прекрасно знам,че всичко това е защото нямат респект от мен и мъж в семейството,който да ги насочва и да бъде подкрепа и сила.
А на училищната психоложка и канарче не бих поверила. Тази нищо не знае и само приказва глупости и гледа да се оттърве от проблема и баламосва майката, за да не звучи зле. Гледа да си заработи заплатата без да се напряга излишно.