Справяне със стреса, мотивация и повишаване на самочувствието - консултации с психолог Ина Иванова

Здравейте!
Не знам как да започна...
На 27 г. съм, имам сестра на 17 г. Баща ни почина в катастрофа през 2007 г., когато бяхме на съответно 12 и 2 г. Тя не го помни. Оттогава за нас се е грижила майка ни. Тя беше на 37 г. Поболя се от мъка по него... През 2017 г. я оперираха от рак на гърдата, през 2019 г. й откриха хидроцефалия и претърпя 2 операции. Вследствие на това заболяване изгуби почти изцяло зрението си и спря да чува с едното ухо. Малко по-късно й откриха метастази в костите, прекара един инсулт, отделно има стеатоза на черния дроб и улцерозен колит. Преди 2 месеца потвърдиха и наличие на метастази в мозъка. Оттогава не е същата. Постоянно спи, забравя какво сме си говорили преди минута, движи се трудно и не всеки път успява да се задържи на крака. На памперси е, защото се изпуска. Ежедневието й се състои в хранене, сън и прием на шепа лекарства. Винаги го е "играела" много силна, заради нас. Много е вярваща и не иска да приеме отрицателните прогнози, които имат лекарите за състоянието й. Вярва, че ще се излекува, въпреки че ми казаха да се готвим за най-лошото. Много ме боли, когато го казва. Аз не вярвам в чудеса, не и след събитията през последните 2 години. Уж зрението можеше да се възстанови, а тя от ден на ден се влошава... Сега и тези метастази. Адски много ми тежи, защото хем имам майка, хем нея все едно я няма. Приемам работата си като "глътка въздух" от положението вкъщи. Понякога си мисля, че ако всичко приключи, ще се почувствам по-добре.
Егоистично ли е да ми минават такива мисли през главата? Чувствам се виновна, че имам нужда от почивка. Чувствам се безсилна и почти няма ден, в който не плача.
Ще се радвам, ако прочетете историята ми и ме посъветвате нещо.
Благодаря предварително!

Здравейте!

От описаното от Вас разбирам, че ситуацията е комплексна. Необходимо е да се погледне подробно и да се разбере как динамиката в семейството е довела до тези отношения.

Тук ще кажа нещо, което важи за всеки родител, който е в същата или друга подобна ситуация!

Не едно събитие, а редица такива и дълъг период са довели до това детето да реагира по този неспокоен начин. Което означава, че ако искате промяна е неоходимо да знаете, че ще е необходимо търпение, време и последователни действия от Ваша страна, за да има положителен и траен резултат.

Нищо не се е случило за един ден, за да сте в това положение и също така няма да се промени всичко за ден.
Ще са необходими седмици, дори месеци, за да изградите наново връзката с дъщеря Ви, но и със самата себе си. ​

Ето какви линии за обсъждане виждам към момента:

1. Какво е било вашето детство? Как сте отгледани? Какви са отношенията с майка Ви и баща Ви? Защо според вас реагирате с викане и се стига и до истерии? Кое  е това, което бушува вътре във Вас?

2. Защо според Вас дъщеря Ви се държи добре с баща й? Какви са техните отношения? Какъв човек е той? Каква е Вашата връзка с него? Разкажете повече.

3. Как се справяте с двете деца? Има ли социален елемент, който Ви липсва или друго, което Ви тежи?

4. Какво е ежедневието на дъщеря Ви? Опишете как минава един делничен ден и уикенд. Колко включена е тя в дейности с Вас у дома (домашни задължения и други)? Как прекаваре времето си като майка и дъщеря? Кой друг се включва в грижите за нея? Как се държи с тези хора?

Както виждате има много неща, които да се вземат предвид и еднозначен отговор няма. Ще очаквам да отговорите!

Здравейте,

Прегръщам Ви! Знам, че не Ви е лесно сега, но ще дойде ден, в който лъчите на щастието отново ще заблестят в живота Ви. Бъдете сигурна.

Нормално е да изпитвате смесени чувства. Вие обичате майка си, но съвсем не харесвате процеса, през който преминавате, и Вие и тя. Гледате я как страда и знаете, че всеки ден е борба.

Чувствате, че дори вече сте я изгубили заради трудното общуване между вас двете,
в резултат на нейните редица заболявания.

Едновременно с това чувствате вина.

Важно е да приемете всички емоции, които изпитвате.
Да си простите, за това, което изпитвате и да се приемете каквато сте.

Вие искате да си върнете живота, не се обвинявайте за това.

Предстои Ви да минете през още емоции, затова потърсете подкрепа, било то от приятели, общност, с която споделяте общи интереси, дори психолог. Така ще намерите сили да приемете чувствата си и да продължите напред.

Пожелавам Ви сила и здраве!

Благодаря за отговора. Осъзнавам че ще имаме много работа и съм готова за това. Преминавам към отговорите  
1. Детството ми не е било лошо. Бях близка с майка ми/почина преди 5г/. Винаги съм споделяла с нея. Никога не ми се е налагала, не съм била ограничавана. Имам по-голям брат. Като по малки не се разбирахме, но от много години сме в отлични отношения.
Баща ми беше алкохолик но никога не си е позволявал лошо отношение към мен. Но пък и не е вземал участие в отглеждането ми, всичко правеше майка ми. Работеше много за да ме издържа докато учех. В момента баща ми не пие вече и отношенията ни са добри.
Не мога да си обясня защо реагирам по този начин. Всъщност имам предположение. Когато брат ми беше много малък той реши да се примести да живее при баба ми за да е близо до училище. Живее и до днес там. Майка ми сигурно е чувствала вина че не е до детето си ( реално разстоянието е 5мин.) И повечето внимание отиваше за брат ми. То се усещаше че има пристрастие ( не го мразя за което) но сякаш сега искам да накажа по този начин дъщеря си, за това което съм изпитала. Мразя се за това.
2. Дъщеря ми се държи по-добре със съпругът ми защото явно има респект но не изцяло. И на него си е позволявала да го обижда. Просто неговата реакция е по-друга. Той е малко по обяснителен. Много й говори как трябва да се държи. Той е много прям, откровен. Винаги казва каквото мисли. Винаги има мнение по въпроса. Много е добър в професията си и дори бивши шефове продължават да го търсят. Има набито око за детайлите. В нашата връзка той е отстъпчивия. Когато имаме спор той предпочита да говорим, аз се затварям в себе си. Споделям,Но трудно. Майка ми все ми казваше да си мълча и да търпя за да няма скандали.
3. Сами си гледаме децата защото няма на кой да разчитаме. Винаги през уикенда излизаме семейно някъде сред природата.
4. През деня дъщеря ми по цял ден е на училище. Събота и неделя или се занимава в стаята си -прави детски гривни или рисува. В домакинството се включва но рядко. Когато правя десерт тогава. Ако се налага да я гледа друг човек ( единствено я оставям със сестра й при вуйната на съпругът ми, но много рядко). С други хора се държи добре. Не избухва.
Иначе след училище ако денят е бил тежък търси близост с мен. Идва да я гушкам. Приказваме си, до момента в който нещо не я подразни.
Надявам се че съм отговорила на въпросите.
Ще очаквам вашите напътствия.

Здравейте,

Ако едно дете се държи зле, това означава, че има нужда от повече отговорности, а не от повече наказания и ограничения.

За да се научи едно дете на взаимопомощ, емпатия и съпричастност в семейството, то трябва да бъде научено да помага. Няма твърде ранна възраст за това. А тя съвсем не е малка.

Децата са с вродено желание да се включват в дейностите на възрастните. Те искат да опитват, искат да гледат.
Но тъй като са малки и неопити техните действия често водят до безпорядък и до несъвършени резултати.
В желанието да си спести време и да не се налага да оправя бъркотията, която едно дете ще създаде в опита си да помага, един родител често казва "Остави на мен, иди да си играеш".

Когато това се повтори няколко пъти у детето се насажда идеята, че неговата работа в семейството е да си играе, а работата на майката например е да го обслужва, забавлява и да му угажда.Този тип родителски подход възпитава у детето отделеност от семейните задължения, то се чувства като отделен елемент, на който му се дава всичко наготово.

Това в резултат започва да дразни след време (например, когато детето вече навлиза в тийн възраст).
Също така натоварва родителя и той започва да се кара на детето за всяко дребно нещо и да го обсипва със забележки и наставления. Всяко малко действие от обличане, хранене, излизане се превръща в битка за надмощие. Това води до пълна демотивация на детето и желание да дава отпор на всичко, което се иска от него.

Темата е много комплексна и имам много какво да кажа по нея, но се опитайте да започнете със:

1. Създайте връзка на детето със света на големите, а не го дистанцирайте. Включвайте я да ви помага с дребни неща. Искайте от нея да се включва с лесни задачи в домакинските задължения. Да носи нещо, което ви трябва, да прибира, да подреди, да измие. Да помага с бебето по някакъв начин. Да носи пелена или кремче, докато го повивате например. Да подава шишето. Не я отделяйте от бебето, направете я съпричастна в отглеждането му, така ще засилите връзката между тях. Но не го правете рязко и отведнъж, а започнете с малки стъпки, но на ежедневна база.

2. Когато направи нещо хубаво не я обсипвайте с похвали, защото така ще провокирате битка за внимание на двете деца в дългосрочен план. Нека има признание за ползата, която има от дадено действие, а не похвала за най-малкото нещо или похвала за опит и липса на резултат.

3. Поощрявайте я да експериментита по свой начин с начина си на помагане, не бързайте да я коригирате и да и помагате. Ако дава идеи, приемайте ги, нека пробва и по нейния начин. Наблюдавайте, давайте насоки при необходимост, но пестеливо. Нека усети, че действията й имат принос и реално помага с тях. Похвалите намаляват мотивацията на децата. Същото важи за органиченията - вземане на играчка, спиране на някаква облага. Това, което мотивира едно дете е да вижда, че е активна част от семейството и че то допринася за общото благо.

4. Тя вече не е малка, позволявайте й да има автономност, да решава как да притича нейно дадено занимание. Когато е записана на дадено занимание, нека тя да се обажда и да води разговор свързан с нейните неща. Бъдете до нея, помагайте при необходимост, но и давайте възможност да стъпи в света на големите, да има реални изражения от свършеното от нея. Поощрявайте това тя да планира своите занимания, като първоначално ги обсъждате заедно, търсете мнението й и постепенно увеличавайте отговорностите й. Това трябва да е плавен процес.

5. Овладявайте емоциите си и и позволявайте да прави малки стъпки, но не я насилвайте с нищо. Давайте й пример, искайте помощ от нея, оставяйте я просто да Ви наблюдава, докато вършите Вашата работа, нека тя е около Вас. Колкото по-малко ангажирате детето със заповеди, насоки и коригиране, толкова по-малко внимание ще изисква то от Вас. Давайте й възможност да прилага на практика различни действия. Времето, което сега тя ще прекарва в несъвършено изпълнение на дейности е инвестиция, която ще се отплати и на двете ви в дългосрочен план. На Вас ще осигури спокойствие, съдействие и хармония, на нея ще осигури усещане за удовлетвореност, добиване на опит и увереност.

6. Вероятно нейните силни реакции за свързани с моменти на преход от занимания само за деца (игри, всякакви занимания и места организирани само и единствено за деца) към света на големите. За да минимизирате това, спрете да се опитвате да създавате свят за нея. нека бъде част от вашия свят. Така ще й е много по-лесно да ви разбира, да съзраява и да осъзнава, че вие имате нужда от нея и от нейното съдействие.

7. Бъдете пример за нея. Ако искате от нея да се държи по определен начин, то самата Вие бъдете това, което искате от нея. Ако искате да комуникирате, да сте си подкрепа, да се изслушвате и да общувате спокойно, то работете върху себе си, за да може тя да Ви отразява. Няма как Вие да изпускате нервите си на ежедневна база и да очаквате от нея различно поведение от това, което тя Ви дава в момента.

Ако усещате, че се изгубвате в тези процеси и искате съдействие, заповядайте на консултация.

Пожелавам Ви успех!

Благодаря много за ценната информация.  Ще последвам препоръките Ви и ще пиша, като има развитие.

Здравейте и от мен.Ще Ви бъда благодарна ,ако ми дадете съвети и препоръки за моя случай.
Вдовица съм,с две деца.Миналата година при едно пътуване  един  мъж ме забелязал и ме харесал-нямах си на идея,защото не съм давала поводи за това.Това ни беше единствената среща,не сме се срещали след това-пишем си и се чуваме по телефона.Работи във фирмата превозвач и оттам бе лесно да ме намери в социалните мрежи .Изпрати ми покана за приятелство,а аз мислех ,че съм забравила някакъв багаж(колко наивно от моя страна),и аз приех поканата.Пишехме си,питаше за какво съм била толкова умислена и тъжна,казах,че съм загубила съпруга си и ми липсва.Мислех,че с това ще се приключи,но не той продължаваше да  се интересува как съм,питаше децата как са. И така всеки ден,понякога цял ден пишеше до късни нощи.Харесваше ми някой да се интересува от мен,да е загрижен за децата.Искаше да се срещнем на по кафе,аз отказах,но продължихме да си пишем.Тръгна на море и че покани,за Нова година пак,но нямаше как сама да отида,не исках да оставя децата сами.Разказваше ми за предишни две свои връзки-били му изневерили.Казваше ,че има болки в стомаха,но после изведнъж почваше да интимничи.Беше чи чудно,как с болки и може да мислиш за интимност.Питах го,а той казваше ,че не знае,и той не можеше да ми обясни.През цялото време говореше за любов,показваше грижа .В един момент ,когато остана без работа започна все по-често да изпитва болки,ходене по лекари.Но където и да иде лекарите му казват,че му няма нищо.Тогава вече спря да ми се обяснява в любов,не се интересуваше как МО е минал денят ,как съм ,боли ли ме някъде,хапнала ли съм.Пишеше пак,но не така интензивно и само да се оплаква и да показва страховете си.В един момент му казах,че го усещам променен.И той тогава каза,че просто това което е изпитвал към мен се е счупело като прекършен клон.Казах,че не мога да остана приятел с човек,към който вече имам чувства.Но той ми казва е е объркан,но не е безразличен към мен.Не му пишех,но той продължаваше да пише,да изпраща снимки .Пишеше най вече за страховете си,болките си,посещенията при лекарите,.Забравих да спомена ,че живее с майка си и тя му се карала ,че мисли постоянно за болници.Тъй като постоянно говори и пише,че ще умре от “некадърността “на лекарите ми зададох един от Вашите въпроси-какво ще промени,ако разбере,че ми остава една година живот .Отговора му ме изненада-нищо само ще посети местата,където не е бил,но сам.Аз казах,че също бих посетила места ,но не сама.Тогва ми каза,че имало дама ,която го била отблъснала преди края.В началото се сърдел,но после разбрал ,че било за негово добро -да не страда по-силно.
Питам си за неговата рязка промяна в емоциите и чувствата към мен-наистина ли всичко се е счупило или е резултат на паник атака,страх от неизвестното или иска да ме предпази от болка,защото той мисли,че умира.Макар,че различни лекари,мнения -всеки казва,че нищо му няма ,а е на психическа основа.
Объркана съм,защото не мога да усетя какво иска или му се иска,ама не стиска.Или е болестно състояние.

Здравейте😊аз съм на 29г от 3 години със съпруга ми правим опити за бебе - до момента без резултат. Направени хиляди изследвания, интервенции, процедури и проблем не е открит. Да имам стрес на работа, но не е постоянен. В мислите ми е постоянно мисълта, защо не се случва, какво ни е и тн. Стараем се със съпруга ми да се разнообразяваме, но мислите не ме напускат. Как бих могла да изчистя съзнанието си от тези постоянни мисли?

Здравейте!

От написаното разбирам, че връзката на двама ви е главно от дистанция и е посредством чат, правилно ли е това?

Тук е важно да се каже нещо, както на Вас, така и на всички жени, които се колебаят дали един мъж има чувства или няма.

Мъжете са доста директни в общуването си като цяло.
Когато един мъж каже на жена в началото на тяхните отношения, че не търси връзка, то той има предвид именно това - не иска сериозна връзка или поне не я иска с жената, на която го казва.

И тогава започват проблемите. Жената си навива на пръста, че той всъщност има страх от обвързване,
че не иска да я нарани, че го е страх той да не бъде наранен, че има много работа, че си има проблеми и т.н. и т.н.

Жените просто обожават на намират оправдания за липсата на добро отношение и липсата на отдаденост от страна на един мъж.

Но реалността е толкова ясна, че чак е елементарна. Мъж, който не иска нищо сериозно от началото, няма и да поиска. Или ще ви трябват твърде много време и усилия да го убедите в нещо, за което не знам дали си струват усилията и изгубеното време.

Толкова много страдания следват от такива наивни вярвания, че той ще се промени.
Ами не, няма. Само ще си загубите времето вярвайки в обраното и внушавайки си, че сте част от връзка. Това не е връзка.

Когато един мъж ИСКА да е с една жена и намеренията му са чисти, то той ще прави всичко по силите си тя да е сигурна и да знае това. Няма да иска тя да се колебае в чувствата му към нея.

Да се върнем на Вашия конкретен случай. Какво Ви е казал той  и още по-важно, какво Ви показва с поведението си.

Първо, двамата с него така и не сте стигнали да имате реални отношения, които да са извън чатовете и връзката от дистанция.

Запомнете - когато един мъж иска да е с Вас, то той ще направи всичко по силите си, за да Ви види, за да сте заедно. За да Ви помага, да направи живота Ви по-хубав.

Но колкото и безсмислени да са отношенита с един мъж, то ролята им в конкретни периоди от живота може да е много ценна. Ето какво имам предвид.

Доколкото разбирам от това, което се е случило между Вас, той всъщност Ви е помогнал много с появата си след като е почина мъжът Ви. Защото сте открили, че сте способни отново да отворите сърцето си за нов мъж в живота Ви, да изпитате положителни емоции. Което е чудесна новина, защото заслужавате да се чувствате обичани и да обичате.
Да имате мъж до себе си, след като искате това.

Приемете, че неговаря роля е била да Ви помогне да Ви изведе от мрачен период и Ви е показал, че има нов път за Вас. Но това съвсем не означава, че този път е с него.

Приемете, че ролята му в живота Ви е да Ви извади от мрачен период, а не да имате бъдеще заедно. Веднъж като погледнете така на ситуацията, ще Ви олекне. Ще можете да оцените ролята му, но и няма да му придавате по-голяма тежест от необходимото.

Той сам Ви е казал, че "това което е изпитвал към мен се е счупело като прекършен клон."
Реално той Ви е казал - имах увлечение, но вече нямам.

Вие сте развили силни чувства и привъраност не към НЕГО, а към ПРЕДСТАВАТА Ви за него.
Всички онези краски, които сте сложили в главата си към образа му.

Той е мъж, който е силно обременен и сам е казал, че ако му остава една година живот ще иска да я прекара сам.

Защо Ви пише тогава и продължава да иска да поддържате контакт, ще попитате.

Защото така е най-лесно и най-удобно за него. Получава емоционална подкрепа от Вас, без да предлага същото в замяна. Не отделя време, не отделя внимание, не прави нищо за Вас. Само Ви натоварва с очаквания и надежди, че нещо би могло да се промени.

Замислете се какво Ви носи връзката и поддържането на контакт с него?
Ако можете да погледнете по-леко на ситуацията и да поддържате контакт отвреме на време само, за да се разсейвате и да се забавлявате, продължавайте да го правите.

Но ако не можете да приемете релността, че това не е сериозно и че той си има негови грижи и вие не сте негов приоритет, най-добре си направете услуга и се дистанцирайте.  В момента мисля, че той повече взема от Вас емоционално, отколкото да допринася за добруването Ви.

Огледайте се около Вас. Дайте си позволение, че заслужавате да привлечете мъж, който да бъде отдаден и да иска да имате хармонични отношения, които да имат смисъл.

Здравейте😊

Доста е комплексна темата, има много какво да се каже, но едва ли бих могла да вникна достатъчно в този казус, ако не разговаряме лично.

Затова ще отговоря доста по-общо тук.

Намерете начин да поработите над нагласата си. Действително в редица случи именно това пречи на една жена да успее да забременее.

Например има много жени, които имат дълги години неуспешни опити за забременяване, впоследствие осиновяват дете и не дълго след това успяват да забременеят. Веднъж щом са се успокоили заради осиновяването чудото се случва. Давам го като пример, надявам се ме разбирате правилно.

В други случаи забременяването става по време на по-дълга почивка, било то откъсване от работа, пътуване надалеч и т.н. Всичко, което може да извади жената от кръговрата, в който негативните мисли я потискат.

Удивително е какви неща прави с нас мозъкът ни - както ни помага, така и ни пречи. Буквано ние сме това, което мислим и чувстваме.

Опитайте да поработите над визуализациите, които имате ежедневно. Ако те са главно негативни и в тях е вкопчено усещането Ви за страх, значи ще знаете, че от там трябва да започнете.

В случай, че имате нужда от съдействие, заповядайте на консултация при мен или друг.

Благодаря за съветите !
Да права сте,връзката ако наистина беше връзка се случваше само с чатове.Не знам дали има значение ,но се оплаква ,че в момента майка му го издържа и е на нейни разноски.На няколко пъти се оплаква,че го гони от тях ,защото й тежало вече да го издържа.
Но съм съгласна,че ако иска да се видим ще направи невъзможното.
Объркана съм ,защото след като  на новогодишната вечер ,на която беше с майка си зад граница ми каза за това,че не изпитва вече нищо,след час ми писа ,че е искал да съм там при него определено,независимо колко кисел бил,защото имал болки.Какво мислите за това му изказване?

Оплаква се, защото се надява някой да го спаси и вероятно този някой да бъдете Вие...

Ако искате да вземете под крилото си човек, който за годините си не е направил нищо с живота си, а все още хленчи и седи до полата на майка си... не очкавайте обаче до Вас да застане той като МЪЖ, който да ви подкрепя и помага, а още едно ДЕТЕ, за което да се грижите и да го издържате финансово, да го подкрепяте емоционално и всякак.

Здравейте отново!През изминалата седмица се случиха разни неща.Въпросният мъж ми писа отново .Този път ми каза,че чувства празнота и тъга,затова не иска никой до него,че се чувства обречен,че няма да се излекува и това е неговото наказание.Не искал да че наранява и причинява зло,защото не съм му безразлична.Имала съм си деца, за  които да се грижа.Чувствал се зле ,че ме е наранил ,обидил и подвел.В същото време казваше ,че не заслужава да живее,по добре да свършва вече.Само да отбележа ,че баща му си е посегнал на живота-и той бил такъв постоянно мислел,че е болен от нещо,ходел по изследвания ,но в действителност ми нямало нищо.
Затова и той мислел,че до него по добре да няма никой ,че няма да се оправи здравословно.
Казах му,че щом не се чувства комфортно като си чатим по -добре да спрем да си пишем.Отначало беше тъжен,но после каза ,че е по добре вместо само да ме наранява и натоварва.Не си пишем,аз се притеснявам за него-дали е добре ,да не си посегне,но в същото време се чудя ,ако започна да пиша няма ли повече да чу навредя.
Жал ми е за него.!

Запитайте се защо изпитвате толкова силна вина за болката му?

Има ли във Вас останало чувство за вина спрямо близък, който е починал, като подсъзнателно може би вярвате, че не сте успели да му помогнете и сега това се пренася върху отношенията с него?
Това може да е починалия Ви съпруг, може би и други хора в семейството?

Този мъж в момента натиска бутоните Ви на вина, майчински инстинкт и съжаление. Очевидно успешно.
Кара Ви да поемате отговорност за негови решения и действия. Да чувствате вина и да смятате, че Ваши действия или бездействия може да повлияят на здравето му. Което няма как да е вярно, защото Вие дори не се познавате реално, нямате връзка, нямате отношения, на практика сте непознати.

До момента, от всичко, което пишете, разбирам, че сте въвлечена в отношения, които само отнемат от спокойствието Ви, натоварват ежедневието Ви, обсебват с негативизъм. Отнемат от Вас, а с нищо не Ви радват и обогатяват.

Като се замислите това само по себе си съвсем не е пример за отношения, които са здравословни, плодотворни и полезни за психичното Ви здраве.

Вие имате нужда от позитивизъм в живота, а не отново да преживявате стари болки.

Децата Ви имат нужда от майка, която не е обременена от чужди проблеми. Вие не сте отговорна за чуждите болки, колкото и да сте обременена да вярвате в обратното.

Поради състоянието Ви в момента, сте привлекли такъв тип човек. Променете нагласите си и поработете над себе си, за да привлечете позитивен човек в живота си.

Ако искате съдействие по тези въпроси, пишете ми за лична консултация.

[/quote]
Нлаг
Благодаря за отговора !Да,права сте все си мисля,че не съм направила достатъчно ,за да спася съпруга си или ,че не съм го направила качествено !😔