Неуместни въпроси

Не съм расла в английски пансион за благородни девици, но съм била сред деца, които са научени да не си врат носа в чужди работи, та не е била само моята майка. В класа ми имаше само един случай дете да се опита да засегне друго, коменирайки развода на родителите му и си навлече гнева на всички останали.

Нормално е да попиташ човек,когото виждаш рядко ,,Женен ли си?,,
,,Имаш ли деца,,.

Обаче да разпитваш,,Защо не си се омъжила?,,
,,Ама как така нямаш деца?,,-това вече е липса на елементарно възпитание и груба намеса в личното пространство.

Интелигентният човек знае кога трябва да спре...
А има и хора,които умишлено задават подобни неуместни въпроси .С цел да засегнат другия.

Понякога и от излишна деликатност пак можеш да изпаднеш в неудобно положение.
Например срещам позната, за която знам, че има репродуктивни проблеми и че от дълги години не работи, с дете в предучилищна възраст. Питам как сте, тя отговаря, че се разхождали. И аз сега се чудя това дете нейно ли е (ако е нейно, много ясно, че е осиновено), или е станала детегледачка. Не ми беше удобно да попитам, разменихме си няколко общи приказки и се разделихме.
След време пак ги срещам, детето вече ученик. И тогава ми светна, че явно е нейно. Ама беше късно вече да ѝ честитя, а и знам ли дали се честити в този случай и изобщо какво се казва на човек, който не ти е близък, а просто познат...
После мъжът ми пък срещнал нейния мъж с детето, попитал направо „това твоето момченце ли е“, той казал, че е неговото, мъжът ми му пожелал да им е живо и здраво и така. Напълно естествено се е получило и без много да го мислят и двамата.
А аз от много чудене какво да кажа, нищо не казах в крайна сметка. А и каквото и да бях казала, кой знае как щеше да се изтълкува отсреща...

Как Сийка,според мен си постъпила напълно уместно .Много на място даже .

Преди време наша съседка към 50-годишна осинови 5-годишно момченце. Срещам ги на улицата и тя гордо казва:
- Здравей, това е синът ми Х, запознайте се. Х, това е леля Динчо, която живее на еди кой си етаж.
Момченцето щастливо ми подава ръка и казва:
- Аз съм Х и живея с мама на еди кой си етаж. Ти, имаш ли деца?
Честитих сърдечно, обясних му, че имам един батко и им пожелах много здраве и щастие.
Момченцето невъзпитано ли е било като ме попита дали имам деца?

Как Сийка, забелязала съм, че на мъжете някак естествено им се получава и повечето не са тънкообидни.

Ще сравняваме деца на пет с възрастни хора ли ? 😂😂😂😂

Ам щото няколко поста по-нагоре се говореше за възпитанието на децата 🤣🤣🤣

А идеята на поста ми беше, че се възхитих от подхода на съседката.

Ще сравняваме, колежката по-горе нали уточни възрастовата граница, след която децата вече влизат в графата невъзпитани келеши на простите си майки, а още по-нагоре пък обясняваше как такива ги превъзпитава тя като възрастни хора, след като някой не си е свършил работата като са били малки. Та дайте да уточним вече сюжетната линия, че от много деликатност, пак излязохме простачки.

Стига ,хора.Петгодишните са абсолютно първични в изказванията си .

Както и доста на по-голяма възраст.

Бобчита, така е. И до по-късно децата са си чистосърдечни.
Хората невинаги искат да засегнат отсрещния с въпроса си. Примерът на кака Сийка показва как на мъжете им се е получило естествено. Те явно са били по-свободни от комплекси.
Не отричам съществуването на лоши хора, целящи с въпросите си да наранят, но и не слагам всички въпроси под общ знаменател. Дори понякога човек иска да го попитат и се обижда ако не го.

Колко по просто би било, ако сме искрени един с друг, като децата
"- Имаш ли деца?" - Не, защото имаме такива и такива проблеми, но бих искала. Моля те, не ме питай повече, защото ми е болна тема. ... Примерно.
Тук ще скочите ситЕ, знам, ама пък аз имам/х далеч по-болни теми за мен, вЕрвайте ми. .. И не се впрягам, ако ме питат - преценявам според човека, докъде да го осветля по темата.
Изобщо срамът от това, какво ще кажат хората е голям и вкоренен дълбоко във всички нас, до степен да не споделяш нищо от страх, да не те одумват. Ама на, каквото и да кажеш, пак ще те одумват - зад гърба ти, пред теб ...

Динчо,майка ми има приятелка с кожно заболяване.Има нещо като кафеви линии подобни на бенки ,но по-изпъкнали .Веднъж я попитах защо има такива неща ,бяхме на плаж.Майка ми ме скастри веднага,жената каза че нищо не е станало и ми обясни.Това ми е първият спомен,за нетактичност ако мога така да нарека детското си любопитство.След това на четири очи майка ми ми дръпна подробна лекция за това какво да питам и какво не.
Разбира се ,че има и лоши хора ,има и такива които преднамерено те кълват.Има и откровени наивници ,нетактични и глуповати които ей тъй изтърсват нещо без да мислят .Понякога хора в същото положение задават въпрос ,за да намерят утеха и съпричастност .
В изражението и погледа на човек обикновено се чете с каква умисъл му е въпроса.
Ах ,боли ме трибуквието кой ме обсъжда зад него.Аз не съм се срамувала ,че не съм имала дете.Понякога се чувствах различна ,след всяка неуспешна бременност даже и неудачник.
Веднъж ми се обадиха от централата !!!на фирмата в която работя .Бях след втора извънматочна в болничен .Та дамата ме пита какви са ми плановете сега,инвитро ли ще правя ,защото да търсят човек на мое място То си е моя мястото ,но да обуча наследника си ,защото все пак като забременея кой ще работи.Първоначално се стъписах,след това отговорих ,че въпросите за семейно планиране касаят семейството ми само и единствено,и че инвитрото има 30% успеваемост.Във холдинг с 600 служители ,има доста младоженци и нераждали ,дали ги питат какви са им бъдещите творчески планове ?Ами откровена бях,това мислих,това казах.

Радвам се, че се включват и други потребители с мнения в подкрепа на непопулярната теза, че не винаги питащият има за цел да уязви другия и оттам да се филтрира комуникацията и да се вкарват един куп теми в графа табу.
Абсолютно разбираема е болката на страдащите но не разбираем реакцията им чисто философски.

Няма как да разбереш нещо дето не ти е на главата.