Глиобластом

  • 47 517
  • 813
# 330
Бънито, как сте? Много ви мисля...😞

Ние изпратихме мама, към вечността. Стана звездичка...
Изключително странно се чувствам. Най- големият шок беше с диагнозата. Тогава бях между световете.
Сега мъката е една тъпа...и има утеха, че не я боли и всичко е било сън.
Тази идиотщина наистина подготвя...
Как да сме ....? От днес вече и очите си не отваря.Не реагира на почти нищо.Най - кофти е ,че аз бях до нея и с нея от началото на самата диагноза.След това и операцията, след това ходенето по мъките.Всяка вечер от тогава на сам спя при нея  , защото реално само баба ми ме замества през деня за няколко часа.Всичко останало съм го понесла сама на плещите си.Сега когато усещаме края всичко минава като филм.Наистина това гадно нещо подготвя...Такава ни е била съдбата мило...И все пак ние сме силни , защото Господ ни дава толкова колкото можем да понесем.Такива сме и продължаваме напред , въпреки жестокото преживяване...Ще пиша допълнително...Прегръщам всички и КУРАЖ.
Виж целия пост
# 331
Днес ще идва съдов хирург да прегледа баща ми. Да видим какво ще каже за отоците, които не можем да преборим. Всеки ден правим гимнастика с рехабилитатор. Натискаме го да се движи, но той си се глези и никак не му се полагат усилия.  Края на седмицата майка ми трябва да замине по работа до провинцията за два дни и аз ще го гледам. Предупредих го, че ще спи сам на етажа, а аз ще включа бебефона. Да видим как ще се държи. Ще включа и големия ми син като надзирател 😀, че до обяд съм на работа и трябва да му се хвърля по едно око, защото измисля страшни щуротии когато остане сам.
Виж целия пост
# 332
Бънито, как сте? Много ви мисля...😞

Ние изпратихме мама, към вечността. Стана звездичка...
Изключително странно се чувствам. Най- големият шок беше с диагнозата. Тогава бях между световете.
Сега мъката е една тъпа...и има утеха, че не я боли и всичко е било сън.
Тази идиотщина наистина подготвя...
Как да сме ....? От днес вече и очите си не отваря.Не реагира на почти нищо.Най - кофти е ,че аз бях до нея и с нея от началото на самата диагноза.След това и операцията, след това ходенето по мъките.Всяка вечер от тогава на сам спя при нея  , защото реално само баба ми ме замества през деня за няколко часа.Всичко останало съм го понесла сама на плещите си.Сега когато усещаме края всичко минава като филм.Наистина това гадно нещо подготвя...Такава ни е била съдбата мило...И все пак ние сме силни , защото Господ ни дава толкова колкото можем да понесем.Такива сме и продължаваме напред , въпреки жестокото преживяване...Ще пиша допълнително...Прегръщам всички и КУРАЖ.

Убедила съм се, че жените могат всичко!!!
Няма как да те успокоя...само знай, че това, което следва не е толкова страшно, колкото пътят, който сте изминали!
Пожелавам ти вярно другарче и светло бъдеще!
И...нека не питаме защо. Трябват на някого повече...
А мисълта, че после няма болка, ще те крепи! Прегръщам те силно!
Когато се събереш- включвай се! Ако можем- нека помогнем! 🙏🏻
Виж целия пост
# 333
Здравейте на всички! И при нас днес всичко приключи.Знам само ,че е на по- добро място, където няма болка.Пожелавам на всички, които продължават борбата ,много сили.
Виж целия пост
# 334
Бонито, съболезнования за загубата най-скъпия за теб човек-майка ти, светъл и път към другия свят, а на теб, както каза Tirex, да те крепи мисълта, че болката свърши. Ще ти липсва много, но  за жалост такъв е живота.
Виж целия пост
# 335
Съболезнования мила,беше всеотдайна дъщеря! Светъл път!
Погрижи се за себе си, тя това иска сега от теб!

Моята мама е споделила с баба, че нямала да може да изгние заради всички лекарства и отрови, които пое 😭
Имаше близки, които не я бяха виждали болна и не я познаха...
Аз знам, че това не беше тя...беше зловещият преход с остатъци от мама.
Мама...остана на операционната...
Вероятно само този рак довършва засегнатите дебели. По- дебели, отколкото някога са били.

Не връщай  до колкото можеш последните събития, помни си я, каквато е била!

И...мисля си, че ще е полезно да направим някакво обобщение за важна информация, клиники и лекари- какво и кой ви е помогнал...по- систематизирано, както е в бременните теми- изнесена горе важна информация. Да обсъдим и разнищим всичко! Знам на мен, колко ми беше трудно и какъв отдушник и надежда ми беше темата. Пишете! Въпреки загубените битки и сринатите животи. Пишете,споделяйте всичко! Не си мислете, че досаждате или че нямате за казване нещо съществено и важно, или че не е място за споделяне на чувства и емоции. Аз поне- винаги отварях с трепет, като видя, че има нещо ново...
Не знам за вас, но на мен това " място" ми е болезнено скъпо и единственото, на което мога да излея душата си, сред напълно разбиращи за съжаление хора.
И съм сигурна, че някой ден- ще прочетем за чудото. Сигурна съм, че ще дойде ден, в който ще го преборят този гад!
Виж целия пост
# 336
Здравейте на всички! И при нас днес всичко приключи.Знам само ,че е на по- добро място, където няма болка.Пожелавам на всички, които продължават борбата ,много сили.
Моите съболезнования! Светъл път на душата и!
Виж целия пост
# 337
Здравейте на всички! И при нас днес всичко приключи.Знам само ,че е на по- добро място, където няма болка.Пожелавам на всички, които продължават борбата ,много сили.
Съболезнования😢
Светло да е на душата й! На теб желая сили и спокойствие.
Виж целия пост
# 338
Съболезнования😔 Толкова жалко...
И на мен темата ми беше голям отдушник и май все още ми е...а колко време мина и продължавам да ви чета. Защото все се надявам да видя някакво чудо и защото все се чудя всичко възможно ли направих като вас...
И е толкова гадно как се променят...тежко повече за околните, защото те самите може би не осъзнават всичко😔
Виж целия пост
# 339
На мен темата също много ми помагащи, защото намерих много разбиране..
Искате ли да си организираме една онлайн среща? Нещо като подкрепа?
Виж целия пост
# 340
Аз съм ок за всякакви срещи.
Прегледът от съдовия хирург е минал добре. Препоръчал е да влеем две банки хуман албумин в болница за отоците. Някой правил ли го е? Иначе бил добре. Уж яде всеки ден месо, яйца, извара, но явно не е достатъчно. Поръчах суроватъчен протеин изолат, за да пробваме да подобрим състоянието. Днес нещо не беше в кондиция, но след дексаметазона се освести. Неадекватността му ме мъчи много, но няма как да противодействие, м.... му🙁
Другата седмица ще правим кръвни и започва пореден прием на темозоломида.
Виж целия пост
# 341
И аз съм ок за среща...всякаква...
Чудя си се чак, как още ровя. Далеч е от здравия разум, съзнавам, но- мира не ми дава! Толкова въпроси без отговори...и толкова много искам някой да се пребори!
Баща ми миличкият изобщо не разбрал, колко е сериозно положението. Все се надявал и вярвал, че...ще се закрепи, в каквото и да е  състояние.
Много е тъжно да го гледам, колко е изненадан и нещастен , основно той отнесе всичко и пак му е като гръм.
Днес четох статия за подействала имунна терапия за рак на панкреаса- също голямо чудовище. Може би е близо момента и за нашата гадост...
Виж целия пост
# 342
Проблема при мозъчни тумори и метастази е кръвно-мозъчната бариера, както и силно ограниченото действие на имунната система за нея . По-скоро , ако има пробив ще е от посока онколитичен вирус, базиран на рино-вирус- те премина ват КМБ . Проблем е и хетерогенността на глибластомите .
Виж целия пост
# 343
Здравейте на всички.Аз също съм съгласна за среща.Мога да кажа , че за мен всичко все едно беше един филм без край....Тези които остават да се борят ....продължавайте ...с вас сме!Последните седмици и дни при нас нещата се развиха много бързо.Странното от всичко е , че виждаш края , но не ти се вярва.Очаквам някой ден чудото в борбата с тази болест да се случи.
Виж целия пост
# 344
Аз също се надявам и вярвам, че един ден ще се намери лек за тази болест...но знаете ли какво си мисля...с риск да прозвуча песимистично...че ще се появи друга нелечима болест...каквото и да правим, винаги се случва това, което ни е предопределено.Всеки от нас има определени дни живот на тази Земя, тези които са се излекували просто са имали още дни живот, не че другите не са направили нужното лечение. Понякога една такава болест е по- скоро изпитание за близките.
Дали ще си отидем от глиобластом или друг вид рак, или нещо друго едва ли е толкова важно.Както казваше баба Ванга(с която се срещнах лично когато бях на 12 г.) съдбата никой не е успял да я надхитри, смъртта те гони ден, два може да се отложи, но пак ще те намери.
Надявам се да ме разберат тези, които се съмняват и измъчват дали са направили всичко възможно за да помогнат на близките си. Направили са го. Това, което можем да направим още е да ценим всеки един ден от живота, да се обичаме, да правим добро и да научим уроците си, за да не е бил напразен живота ни.
п.п това е лично мое мнение, може някой да не е съгласен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия