Глиобластом

Щом хапва е добре! Това с падането е при всички ...хем си въобразяват, хем в един момент наистина не управляват краката си.
Не знам, дали само химията убива. Ние я бяхме спряли. Депакинът и дексаметазонът също ги рушат...имам чувството, че черният и дроб замина. Оплакваше се от болки там.
Мама не загуби разсъдък. Имаше леки халюцинации от време на време, но като цяло- в това отношение нямаше големи поражения.
Няма как да спрете химията, щом...работи все пак. Дано, това че е по- възрастен забави нещата. Виж, че при Дима- крепят положението.
Докато е на крака...все е по- друго. Горката ти майчица...и всички вие.

1.Има повишено налягаге - за това говорят разширените вентрикули и суархноидни прострастрансва.
2. Има Болест на малите мозъчни съдове - която споменах по-напред.
Лезиите в бялото мозъчно вешество са исхемични фокуси предизвикани от нея и недостига на кислород и глюкоза до мъзъчната тъкан- деменцията е предизвикана  от тях.Типична картина за това заболяване -специфични лезии в бялото мозъчно вещество,със спрецифични характеристики в Т2 и FLAIR, на ЯМР, и симптоми на деменция.
Трябва ви добър невролог ,запознат със съдовите заболявания на ГМ и лечечнието им ,за да назначи такова забавящо прогресията на исхемичните лезии . Повишеното налягане също може да се дължи на съдовото заболяване. Залитанията и слабостта са най-вероятно  също то тях ,предвид локализацията им в Теморалния и Париеталния Дял(на исхемичните фокуси) (тук е моторната,премоторната и сензоморната зона - в Париеталния).
Преди операцията и ЛТ има ли ЯМР? Твърде вероятно е да е имал съдовото заболяване преди диагнозата . Друд вариант е да е следствие от ЛТ -при цяломозъчно облъчване.

Whitefang, според мен си е имал и преди тумора, но лъчетерапията е ускорила процесите.
Единственото, което му изписват невролозите, е сомазина. Постоянно казват, че си е добре и няма какво да се направи. Ще търся други лекари. Благодаря ти много за помощта

И аз забелязвам халюцинации и говори неща, които не са реални. Последното от сутринта като не му давам да кара колата тръгна да си купува гуми за колелото, няма как да го спра, решава и заминава. Вчера ходил и си купил Аспирин протект, защото му се схващат пръстите на ръката и изпитва болка. Казах му, че този аспирин е вреден и води до разширяване на кръвоносните съдове -  нищо не съм разбирала....Какво да му давам за това схващане.
Брат му държи да събирам всички документи и да отиваме в Турция, понеже говорил с познати и там щели да предприемат по-сериозно лечение. Та не съм спала да мисля какво да правя...........

Дефакто няма терапия за съдовото забоялване, а то е причина за исхемията и демиелизацията.
Контрол на високо кръвно налягане,кръвна захар , холестерол -ако има някое от тях  - с медикаменти и добавки.
Цинк, витамини от Б групата, Омега 3 мастни киселини за намаляване на оксидативните процеси и натрупването на плака по съдовете + добавки/билки подобряващи конкретно мозъчното кръвообръщение (от сорта на Гинко  и споменатия от "Вяра и Надежда" - Габър). Дано откриете аденкватен невролог ,който няма да обвинява за всичко тумора/лечението му.

kokor4eto, направи това, което ти  казва сърцето, разума може да те подведе, но сърцето- не.
Успех и стискам палци да има подобрение.

Кокорче, аз затова взех мама в Германия, но лекарите не са магьосници - за съжаление не успяхме да се преборим въпреки първокласното лечение.
Огромната разлика, която усетих, беше в отношението на целия персонал, а най-вече в нивото на палеативната грижа.
Просто накрая не се чувствах изоставена сама и мама не умря в адски мъки, както щеше да се случи в България...

На баща ми тромбоцитите са 91. Дали ще можем да правим химията от утре? Не ми отговаря онколожката, а ми се ще да знам дали има смисъл утре да бягам от работа, за да ходя в болницата.
Редакция: Писа ми онколожката. Не може да пие химията. Ще изчакаме една седмица и пак ще изследваме кръвта.

Под 100 тромбоцитите не позволяват прием на темозоламид. Давайте Герисан 3пъти дневно по 1 капсула и сутрин на гладно прясно изцеден сок от абълки, моркови и червено цвекло-на гладно се усвоява по-бързо от тънките черва и поддържа кръвните показатели. За около седмица ще набави те тромбоцитите и ще оправите хемоглобина, ако има нужда.

Здравейте, момичета!
За първи път пиша тук, но ви чета от м. март насам. За съжаление и нас ни стигна този ужас - поставиха дигнозата на мама /64 г./ след операция на 07.03. и хистологично изследване седмица по-късно. Нямам думи да опиша през какво минах и колко много ми помогнахте - с подкрепата, която си оказвате и със съветите, които давате за лечението. Благодарение на тях успяваме да провеждаме сега лъчелечението - назначени са ни 27 процедури, 23 от които вече минаха. Имаше вероятност да бъде прекратено, тъй като хемоглобинът ѝ е много нисък - 80, но с герисан, бирена мая и екомер /по препоръка на лекуващата лекарка/, не падна повече и другата седмица ще ни изпишат. Аз съм с нея по време на престоя там, тъй като от операцията се появи страхотно усложнение - уж тумотър беше на "добро" място за операция и трябваше да я изпишат за една седмица, да може да говори, да се движи и обслужва. Обаче - не, появи се нещо в мозъка, което трима лекари /двама неврохирурзи и един радиолог/ не можаха да обяснят какво е - можело да е кръв, киста или някаква реакция, но никой не беше сигурен. Казаха да си я вземем вкъщи да чакаме "нещото" да се резорбира/разкара само. Този месец беше някакъв ужас - тя на легло, неадекватна, неподвижна, с диария, песъчинки в бъбреците, а аз сама - татко с два инсулта, мъжа ми замина за два месеца в чужбина по работа - взех си неплатен отпуск, сама я гледах и всеки ден съм плакала с часове... Какво е това чудо, защо се случват такива неща?!?
Минахме и през това, сега сме се позакрепили, но започват вече страничните ефекти от лечението - краката ѝ отекли, а не мога да давам диуретици, тъй като е с ниско кръвно. Апетитът огромен, тя е много слабичка по принцип и никога не е поглъщала такива количества храна. Косата ѝ започна да пада още преди лъчелеченито и никой не може да каже защо. Мисля си, че е от депакина, който взема вече четвърти месец, ама кой знае...
Та, сега събрах сили и аз да пиша тук и да се включа като се надявам да няма повече нови в тази тема - никой не заслужава да чуе тази диагноза за себе си или за близък човек. Искам да ви кажа, че съм плакала за/с всяка една от вас, когато близките ви ви напуснаха - дано всички да са на по-добро място, намерили мир и спокойствие!
Следя темата и се надявам на чудо...

Не е спирал да пие герисан и бирена мая - 3×2 на ден. Яде салата от червено цвекло и моркови всеки ден, защото много обича. Онколожката ми беше казвала, че понякога тромбоцитите се увреждали трайно. Чакам да излезнат и другите изследвания, но това, което е готово към момента - всичко е понижено или завишено. Всеки ден яде месо (пуешко, риба, телешко), извара, яйца, кисело мляко и зеленчуци. От няколко дни даваме суроватъчен протеин. Въпреки това албумин и общ белтък са под нормата.
Белокоска, съжалявам, че се сблъсквате с това. Темата помага на всички ни, за да понесем непоносимото.

Колко вярно звучи това, което ни е отредено не можем да го избегнем, както е в нашия случай, тичахме, оперирахме, лекувахме карценом на дебелото черво, минало-не минало глиобластом, сега се задава друго. Тръгваме пак към неизвестното, но все още нямам окончателен резултат, уморих се вече, от нерви съм се сковала с някаква междуребрена невроза, пия едни хапчета, боли ме стомаха, но нямам избор, това ни е отредила съдбата. Живеем ден за ден, добре, че сме пенсионери, че иначе не знам как бих ходила на работа и как бих се справяла. Бъдете оптимист, желая еи повече спокойни дни.

Dima5,
нещо друго ли откриха сега.....каквото и да е, не се отчайвайте и не се предавайте, ще се справите и с това.
След един месец се навършват точно 8 години от първата операция на мъжа ми.Тогава беше на 38 г., а малката едва навършила 2 годинки. Не е дата към която искам да се връщам и да преживявам отново през какво съм преминала...но аз съм благодарна на Господ за всеки един ден, за всеки подарен миг, защото дъщеря ни нямаше изобщо да има спомен за баща си. Дай Боже още дни и години за него и за вашите близки.

Благодаря ви момичета за подкрепата, извинявайте, че и аз ви натоварих. Лека вечер.