Глиобластом

  • 47 504
  • 813
# 465
Съболезнования Натали!
Светъл път!
Няма болка вече...дано това те крепи!
Виж целия пост
# 466
Съболезнования, измъчихте се всички. Направихте всичко по силите си. Да почива в мир татко ти!
Виж целия пост
# 467
Съболезнования и от мен Натали.
   Светла му памет на татко ти, отърва се от мъките, дано почива на по-добро място.
Виж целия пост
# 468
Сепсис ли е направил? Колко време мина от диагнозата?
Погрижи се за майка ти и за себе си! Много преживяхте...
Децата ти имат нужда от теб! Страшното мина..ще видиш. Той вече е добре и ще бди над вас. И...знае, какво направихте за него!
Виж целия пост
# 469
Съболезнования и от мен, natalinik. Светъл път и мир на душата му!
Виж целия пост
# 470
Съболезнования и от мен😔
Виж целия пост
# 471
Натали, моите съболезнования! Светъл да е пътя му.
Много съжалявам за загубите на всички. Заедно започнахме темата и заедно ще я завършим. В болка и загуби.
Виж целия пост
# 472
Съболезнования и от мен!
Виж целия пост
# 473
Исках да ви споделя нещо, което ми се случи вчера сутринта рано. Загубих съзнание и припаднах в банята, мисля са били няколко минути. Като се свестих  се намерих легнала на земята. Помня само че ми беше станало много зле, влизайки в банята, изпитах силно бучене в главата и пълна слабост и безсилие, свлякох се на пода и се свестих в легнало положение.
Беше ужасно и плашещо. Добре че детето не ме е видяло така.
Явно свръх преумората, напрежението и стреса стават повече от колкото организма може да приеме.
Виж целия пост
# 474
Ох милата....
Ами идва в повече да...не е човешко това. Опитай да се запазиш за детенце. Това са много опасни неща! Можеш да се удариш лошо, кръвното си виж...погрижи се! Имаш още задачки!
Виж целия пост
# 475
Съболезнования Натали, вярвай, че е на едно по- добро място...едва ли някой би искал да живее в състоянието, което беше напоследък, това не беше живот...сега вече е добре и нищо не го боли, някой ден отново ще бъдете заедно, вярвай в това.
Светле, ужасно съжалявам за случилото се, пази се, знам че е трудно, но грижите за детето остават на теб, затова трябва да се съхраниш.Дано Господ ти даде сили.
Виж целия пост
# 476
Сепсис ли е направил? Колко време мина от диагнозата?
Погрижи се за майка ти и за себе си! Много преживяхте...
Децата ти имат нужда от теб! Страшното мина..ще видиш. Той вече е добре и ще бди над вас. И...знае, какво направихте за него!
Tirex, нямам представа сесия ли е направил. Правиха му скенер вчера рано сутринта и не е от тумора. Пише сърдечна и съдова недостатъчност в съобщението за смърт. Отказахме аутопсия. Стига му толкова рязане. Спаси се от мъките миличкият. В събота ще си го изпратим и така. Иначе точно година и 10 дни от диагнозата и година и 1 ден от операцията🙁
Някак ми е нереално и не ми се вярва, че го няма. Днес ми е едно спокойно. Това е сигурно, защото почина в болницата и не съм го видяла. В събота ще ми стане истинско😢
Виж целия пост
# 477
Странно че са писали такава причина за смъртта. А той имал ли е проблеми със сърцето преди да открият глиобластома, извинявай, не си спомням и на колко год.беше баща ти а също дали е бил ваксиниран. Едва ли има връзка с това, но все пак...
Много е тежко да загубиш любим човек, но по-добре ли да го гледаш как се мъчи...Той винаги ще бъде с вас духом.
Виж целия пост
# 478
Дааа...типичното! Всичко се уврежда, съдовете- също. Петната за които спомена...Финалът и при нас не беше туморът. Преживяхме...11 месеца😭
Казах ти за спокойствието...изключително странно е, но тотално те обзема. Някак си...след всичко, знаеш и приемаш най- доброто за него- да не го боли! Спомняй си го, какъвто е бил. Изтрий последните месеци от съзнанието си, това не беше той.
Той си е твоят силен и добър татко, който вече ще те пази от горе, докато ти живееш пълноценно живота си!
Прекрасна дъщеря си, знай го! И в това- той има основно участие! Живее вече, чрез теб!
Виж целия пост
# 479
Вчера ни приеха в онкологията за контролен ЯМР с контраст месец и половина след лъчелечението. За съжаление майка вече е много неспокойна и ни казаха, че заради мърдането ѝ вероятно на това изследване не се вижда нищо, а само 2 седмици по-рано в друга болница и направиха скенер (също с контраст) и там се виждаше тумор. Сега не знам кое изследване е вярно - да се радвам ли, че няма нищо или да се тревожа, че не го откриват?!?! Също така ми се стори странно, но от утре ще ѝ започнат темодала, въпреки че хемоглобинът е 92. Специално питах за това, а лекуващата ѝ лекарка ме успокои като каза, че "не се бъркало"...
За двойният ѝ десен крак никой не се интересува - не било тяхна работа Sad Думи нямам...Аз обаче понеже съм доста упорита, не спрях да питам де що видя лекар за този крак, който вече 2 месеца я боли и утре ще я види ортопед. Объркана съм понеже хем ме е яд на лекарите, че не обръщат цялостно внимание, хем, от друга страна, като обяснят, че може болката да е "пресилена" поради болестта и не знам на кого да вярвам. Майка вече е адски объркана, през последните 3 седмици когнитивните ѝ способност рязко се влошиха, не може почти да говори, не може да стои седнала повече от няколко минути, става, прави няколко крачки, пак сяда и отново става, плаче постоянно. Обясниха ни, че всичко това се дължи на разположението на тумора/операцията - във фронтален лоб, който отговарял за емоциите. Да, де, но когато плаче как да стоиш безучастен и да гледаш! И най-лошото е, че не знам боли ли я, иска ли нещо, от уплаха или от обърканост плаче...Питах за някакви успокоителни, но ми казаха, че ще изчакат да видят дали лечението нямало да помогне! Това възможно ли е - от темодала да се повлияе и успокои?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия