Глиобластом

  • 32 913
  • 813
# 525
Нямаш избор в един момент...приемаш. И се молиш да е леко.
А след това- малко са нещата, които могат да съборят хора минали през това. Съвсем по друг начин гледаш на живота.
Малко са обаче и усмивките...оставя една буца тази гад, която няма разграждане. Отнема ни скъпи хора по безапелационен начин. Нямаш ход...
Уви- никога няма да бъдем същите и няма да спрем да се питаме защо на нас, защо това!?
Всеки има за какво и кого да продължи. Стягаме се и...нататък.
А, че част от нас умира в този ад- факт!
Виж целия пост
# 526
natalinik, и при нас положението е както на всички други за съжаление Sad Когато чета какво и къде боли другите - все едно чета за майка ми. Извадиха ѝ гной от коляното, микробиологията показа ешерихия коли, но антибиотици за вкъщи не изписаха. Десните ѝ крайници са много отекли и вече не може да ги движи - пълна парализа, а когато се опитаме да я сменим или обърнем на другата страна са адски мъки и викове, и стенания, и сълзи....къса ми се сърцето, сега се обвинявам, че въобще я подложих на това. Знам, че вече щеше да си е заминала, но това сега е някакъв кошмар! При нас точно за един месец нещата се влошиха драстично - в началото на юли ходеше, дори сама се хранеше и обслужваше, а от началото на август е напълно безпомощна, не може вече и дума да каже - само стене. Според едните доктори няма рецидив, според другите има и то в костите - нали уж мозъчният тумор не метастазира с други органи? Дексаметазонът ѝ е спрян, но мисля тази вечер да почна да ѝ го давам на моя глава, че  неделя няма кой доктор да консултира...И на нас ни изписаха лепенки виктанил - като че ли от тях спи повече и малко по-малко стене, но много ме притесняват раните по тялото - рамене, таз, бедра. Въртим я, сменяме позиции, но само за една нощ се появи такава голяма мокреща рана, че сега спешно издирвам хирург да я види...Мъките за всички ни са огромни...да му се не види и тумора, и лечението, и живота...
Виж целия пост
# 527
......за една нощ се появи такава голяма мокреща рана, че сега спешно издирвам хирург да я види...Мъките за всички ни са огромни...да му се не види и тумора, и лечението, и живота...

Наши близки взимат от тази жена специален крем. Тя си го прави. Раните минавали много бързо.
Виж целия пост
# 528
Да ви попитам: вашите близки имат ли дни, в които вдигат температура? Майка ми вдига температура периодично до 38,39 градуса в рамките на няколко дни без гърлобол, хрема или кашлица. Обикновено след това следва гърч със загуба на съзнание и се поуспокоява положението. Иначе всеки ден има фокални пристъпи, сякаш минава ток през увредения крак. Има адски болки, когатоя слагаме на инвалидния стол или сменяме памперс. От вчера обаче е унесена, няма температура. Тялото е силно изкривено на ляво, където е тумора, иначе парализата е в дясно. Противи се, иска да е седнала, но се накланя силно и не може да се задържи в количката.
Виж целия пост
# 529
В Париеталния дял преди "моторната" ,зона е "предмоторната" . Тя е отговорна ,за пространстевната ориентация,както и за финните движения и сенситивността за  осъществяването им и на двете половини - ако е в активната зона (за десничар -в лявата хемисфера на мозъка).
Температура се вдига и от други инфекции ,не само от респираторни.Болките по цялото тяло са признак на системна инфекция. Търсете каква е  - бактерия(каква),вътрешна гъбична инфекция. И на какъв антибиотик/антимикотик ще реагира-ако има такава.
Виж целия пост
# 530
Понеже това се случва системно, преди 5 години започна това с температурата( с астроцитом е повече от 10 години), сме правили множество изследвания. Няма бактерии, няма инфекции. Всичко започна след поставянето на шънта за хидроцефалията. В началото мислехме, че той прави проблеми, обаче неврохирурга казва, че не е от него. След голям припадък, в който губи съзнание и цялата посинява, след това повръща, идва на себе си, спи няколко дни и се повъзстановява. Макар, че след всеки голям припадък има регрес в състоянието. В началото тези припадъци бяха 2 пъти годишно, сега са през месец-два.
Виж целия пост
# 531
Да ви попитам: вашите близки имат ли дни, в които вдигат температура? Майка ми вдига температура периодично до 38,39 градуса в рамките на няколко дни без гърлобол, хрема или кашлица. Обикновено след това следва гърч със загуба на съзнание и се поуспокоява положението. Иначе всеки ден има фокални пристъпи, сякаш минава ток през увредения крак. Има адски болки, когатоя слагаме на инвалидния стол или сменяме памперс. От вчера обаче е унесена, няма температура. Тялото е силно изкривено на ляво, където е тумора, иначе парализата е в дясно. Противи се, иска да е седнала, но се накланя силно и не може да се задържи в количката.


galinanik, точно днес онколожката това ме пита - дали майка има температура. Обикновено вечер и през нощта вдига и ми бе обяснено, че това е нормално за нейната диагноза и състояние. Иначе и при нея болките са по цялото тяло, в болницата 2 антибиотика и даваха за ешерихия коли, но не намаля.
Виж целия пост
# 532
Да, температурата е винаги късния следобед или вечер, никога сутрин,което не би трябвало да се случва при инфекция. Мислех, че се изморява много през деня, наистина нямам обяснение.
Виж целия пост
# 533
Напротив ,при системна бактериална инфекция (тръгнала от локална такава) ,температурата се променя,а не е постоянна. Ако не са замърсили течността от ставата ,а е имало наличие на Е.Коли - то инфекцията е системна - в кръвта ,освен ако няма наблизо отворена рана. Обикновено тръгва от стомашно-чревна и/или уро-генитална инфекция с бактерията. Лечението е с антибиотик за който ,антибиограмата показва отговор ,и до пълна ерадикация. Изследване на урина и фецес правено ли е след приключване на антибиотика?
Виж целия пост
# 534
Напротив ,при системна бактериална инфекция (тръгнала от локална такава) ,температурата се променя,а не е постоянна. Ако не са замърсили течността от ставата ,а е имало наличие на Е.Коли - то инфекцията е системна - в кръвта ,освен ако няма наблизо отворена рана. Обикновено тръгва от стомашно-чревна и/или уро-генитална инфекция с бактерията. Лечението е с антибиотик за който ,антибиограмата показва отговор ,и до пълна ерадикация. Изследване на урина и фецес правено ли е след приключване на антибиотика?

За съжаление - не. Ортопедите просто се отърваха от нея с думите, че тяхната работа е свършена и те не са онколози. Сега чакам онколожката да каже какъв антибиотик да продължи вкъщи. И най-вероятно всичко тръгна от катетъра, с който беше 3 месеца - сменян на всеки 3 седмици+промивки, защото докато беше на лъче ѝ даваха антибиотик за бъбречна инфекция и тогава отоците по краката спаднаха. След месец десният крак се поду първоначално в коляното, а впоследствие е целия и оттогава я размъкваме по доктори, но всички си измиват ръцете с глиобластома. Водихме я на нефролог, каза че всичките ѝ показатели били добре. Съдов я гледа - имала проходимост на вените. Накрая ортопед изтегли вкъщи течност от крака, която впоследствие поискаха от болницата, за да изследват - добре че бяхме запазили спринцовката. Щом излезе Е. Коли - веднага я изписаха - всичко те си били свършили добре, да я вземат в някоя онкология да я стабилизират...
Виж целия пост
# 535
Къде ще да е тази онкология много искам да знам...😡!?
Никой, нищо извън тясната си специалност не прави!
Не знам имат ли смисъл мъките...,но никой, ама никой не влиза в положение.
Не знам как е с другите раци, но с това- всички абдикират и докарват близките до пълна лудост!
Виж целия пост
# 536
Аз пак да се оплача.........Ден за ден ми става по трудно. Едва го вдигам да го сложа на стола, за да го придвижа, да го наместя, че постоянно се приплъзва от дивана на земята. Едва мести краката, даже сякаш иска да ги вдигне, а само пружинира . От вчера забелязвам, че и в говора има забавяне, отнесен е, питам за едно нещо по 5 пъти........И дясната ръка почна да е с ограничени движения...Все повече се страхувам.
Виж целия пост
# 537
Съжалявам Кокорче...
Подготви се за залежаване за съжаление. И помисли за помощ. Няма как да го обслужваш сама, а уви- ще се наложи. Прогресивно е...не очаквай особено подобрение. Опитай максимално да облекчиш положението с помощни средства- тоалетен стол,количка, дюшек...всичко ще ти е много полезно.
При нас, ако не беше баща ми- нямах шанс да се оправя чисто физически. Отпускат се тотално и теглото става много.
Страхът...неминуем е, но всъщност най- тежкият момент е да разбереш и приемеш диагнозата, чисто психически. Да се изпепелят всички надежди. Да се разделиш постепенно със скъпия човек, който губиш ден след ден по малко и гаснеш с него...
Пиша и апелирам всички да пишем...някаква съпричастност и виртуална подкрепа за всички, които още се борят.
Ценно им е!
Виж целия пост
# 538
Успях да се снабдя с помощни средства. До преди дни го изкарвах и на улицата, но се движеше до пътната врата, а сега се страхувам сама. С тоалетния стол го разкарвам из стаите, до сега исках сам да върви, за да има поне малко движение, но сякаш напъва да вдига краката, но те не се вдигат. Тази вечер го изкарах с тоалетният стол на терасата по хладно, но с такава мъка повдигах колелата през прага, че ходих в гаража да търся дъски да повдигна малко............Какъв мъж скала беше, нищо не му се опираше и заедно бяхме в синхрон и за работа и за децата............уви това най ме плаши.
Виж целия пост
# 539
Добре е, че си подготвена. Не настоявай да се движи сам, ако нямаш хора около теб. Изключително лесно падат и стават други бели. Хубаво е да има движение, но много внимавай. Падат буквално, като подкосени.
Много е тъжно...пълна съсипия. Никой не може да ти вземе момчето скала от твоето сърце!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия