Глиобластом

  • 32 994
  • 813
# 645
Болката от загубата на любим човек никога не отминава, тя просто стои там някъде дълбоко в сърцето и от време на време ни разплаква.
Но живота не спира, живота продължава със или без тях.Тези които остават трябва да извървят своя земен път.
Не забравяйте, че след всяко зло идва нещо хубаво.
Аз не вярвам, че като остана сама ще ми е по-добре..........Пия двойни дози успокоителни, плача от мъка и гняв.
Положението е критично.....страхувам се много.
Виж целия пост
# 646
Кокорче, никой не мисли, че ще е по-добре да остане сам, но и никой не иска да гледа как близкия му човек се мъчи и страда. И също така е вярно, че всеки от нас ще не ще, добре или зле, няма избор, живота продължава. Разбирам те добре, за това че плачеш и си бе помощна и аз също, често изпадам в подобно състояние, аз също плаках когато CV писа, че е починал съпруга и, а те са толкова млади. Ето тя има ли избор, но живота продължава и тя с малко дете трябва да продължи борбата с живота и да намери смисъла. Приеми нещета, бори се колкото можеш, но трябва  да мислим дали да удължаваме агонията на близките си, дали това е живот.
Не знам как да те успокоя освен да ти съчуствам в момента, с теб сме всички тук и ти желаем поне малко спокойствие.
Виж целия пост
# 647
Болката от загубата на любим човек никога не отминава, тя просто стои там някъде дълбоко в сърцето и от време на време ни разплаква.
Но живота не спира, живота продължава със или без тях.Тези които остават трябва да извървят своя земен път.
Не забравяйте, че след всяко зло идва нещо хубаво.
Аз не вярвам, че като остана сама ще ми е по-добре..........Пия двойни дози успокоителни, плача от мъка и гняв.
Положението е критично.....страхувам се много.
В момента се чувстваш ужасно, всичко е толкова черно, трудно, непосилно, отчайващо и си мислиш, че няма да имаш сили да продължиш...всички се чувстваме така, когато изживяваме толкова тежки моменти. Но повярвай ми, че има смисъл да продължиш, никой незнае какво му е подготвила съдбата, в живота освен лоши неща се случват и хубави.Моята приятелка преди 1 година загуби мъжа си на 50 г.от глиобластом и звучеше точно като теб. Преди няколко дни беше качила снимка, гушнала току що новородено първо внуче с текст, най- прекрасното нещо което може да ми се случи в живота.
Знам, че думите ми не могат да те успокоят, но не можем да си променим съдбата, налага се да я приемем, колкото и тежко и невъзможно да е това.
Виж целия пост
# 648
Тук в темата, четейки всеки какво е написал, намерих най-ценните съвети. Буквално се вглеждах във всеки симптом и бях подготвена. Тук прочетох, че може  да пробваме втора лъчетерапия и наистина имаше макар и за кратко  подобрение. Тук прочетох и за ломустна и Sv ми помогна да го поръчаме от Индия .Тук прочетох, че може да направи белодробна емболия и веднага реагирах като започна да се задъхва и да имаше тромби......И още много полезни неща, които помогнаха да удължа времето, изживяно с моето момче.
Благодаря Ви, приятели!!! Безценни сте!
Виж целия пост
# 649
Кокорче, за съжаление всички в този форум тичаме по една и съща писта...някой отдавна стигнаха финала, някой наскоро, други още се мъчим и тичаме... и ще тичаме до последно.
Точно затова всеки един от нас разбира как се чувстват другите.
Аз намерих истински приятелки в този форум и вярвам, че това не случайно.
Виж целия пост
# 650
И за мен вие бяхте най- ценното в тази борба! Благодаря на всички!
Лош повод ни събра, но пък....смея да твърдя- все ценни хора! Тази тема...е много различна. Много болка, безнадеждност, борба, мъка, подкрепа и силни характери...
Никой от нас няма да е същият!
Хубаво е какво си дадохме!
Прегръщам те и аз Кокорче! Няма как да те успокоя, но ще видиш, че е облекчение да знаеш, че няма болка повече за скъпото ти момче. Само това ще те крепи...нищо друго!
Виж целия пост
# 651
Облекчение... Дали? За болния със сигурност, за близките - все още не знам. Почти 11 години от диагнозата, няма ден без да съм заспала с мисълта за нея, и няма ден без да се събудя отново с тази мисъл. Сигурно мислите, че се свиква. Не се свиква, убива болния, убива и близките. Татко не преживя. Здрав и прав мъж не издържа припадъците, парализите, ужаса. Разболя се и за броени месеци си отиде, от мъка и стрес. Скоро 5 години ще станат... Преди дни чух баба, на 90 години, да се моли господ да прибере чедото ѝ, да не се мъчи. Живеят с мама заедно, чува всичко, иначе не вижда вече, милата. Като чух това все едно нож ме прободе, останах без въздух. Голяма мъка, мили хора, страшна. Кокорче, не знам как се дава кураж за съпруг, любим, баща, но имаш моята духовна подкрепа. Сила на всички, които се борят! Утеха на всички, които страдат!
Виж целия пост
# 652
А ти Галя...не знам от какво си направена мила. Наистина не знам, как се издържа това...попадах в началото на твои постове в други теми от преди години. Единствените с надежда...беше сламчица, за която се хванах. Съжалявам, че това е резултатът!
От твоята история насам- спрях да съжалявам, че не сме го открили "на време". Няма такова понятие за тази гадост! Нямаше и до тук да изкара мама, ако бяхме стартирали "лечението". Нямаше психически да издържи и нямаше да имаме и тези пълноценни години...
Не се стопира това чудо! Много, много има над какво да си блъскат главите учените...ама- за нас е късно😓 от "избраните" сме.
Виж целия пост
# 653
Присъединявам се към думите на всяка една от вас, момичета. Благодаря на всички вас, за подкрепата, съпричастността, разбирането ви, безценните съвети една към друга, въпреки своята собствена трагедия. Тук срещнах прекрасни хора, истински приятели в лицето на всички ви.
 Всеки един ден повече е победа над тази чума.
Не става по лесно, след това и никога няма да стане. Животът ни винаги ще бъде преди диагнозата и след диагнозата. Никой вече няма да бъде същия човек.
Имам моменти, в които ми се струва че всичко е било само лош сън, сякаш не ми се е случило и си задавам въпроса истина ли е това, наистина ли се случи
всичко това. Сякаш не ми се случва на мен, като филм. Но за жалост е самата реалност. Трудно е за възприемане, явно подсъзнанието изключва.
И за детето се тревожа, неизбежно ще и се отрази много занапред. Загуби татко си в тази крехка възраст, а мислех че винаги ще бъдем заедно.
Рядко заболяване е по статистиките, а като се
сблъсках лично, се оказа че много хора има засегнати, за жалост.
На толкова много въпроси търся отговора, защо се случи каква е причината и дано един ден намеря своя отговор.
Виж целия пост
# 654
И аз някак си...го изключвам, отричам. Татко също е така...все едно тя е някъде и ще си дойде. През нас мина всичко и все едно- не е ставало...толкова е нереално жестоко.
Аз мислих и за друго...колко хора всъщност си живеят с астроцитоми, без да знаят. Част от инсултите са също вероятно това. Ако не се гледа на скенер- никой не го отчита. Около мен, освен вас- не един и два случая има....явно- наистина не е толкова рядко. А по малките села и градове...как го диагностицират изобщо!? Ясно е защо трудно се бори, но не мога да приема, че заслужава, чак такъв застой...толкова се надявах, че ще стигнем до нещо. Не малко хора се включиха и все имах надеждичка....
Големи хора сме и отпечатъкът е зловещ, а за децата...нямам думи. Погрижете се всячески за тях и намерете смисъл в това да ги измъкнете! Имам близка, загубила много рано баща си от това...носи си последствията. Много е тъжно! Никой не може да замени родителя, но- дайте им шанс и много се старайте да са щастливи, въпреки кървящите ви сърца!
Виж целия пост
# 655
Ей момичета здравейте. За тези които не знаят аз започнах темата и за съжаление бързо първа я завърших. Някой беше написал, че тук е открил нови неща. Е това ме радва много и се чувствам полезна! Нямаше много и полезни теми преди, затова започнах тази и се надявам и за напред да е полезна. В началото на месеца правихме година откакто татко почина. Все едно беше вчера😔Аз си изживявам нещата сама, не плача, не говоря, а същевременно май имам нужда. Тука е някак по-лесно....да кажеш каквото и да е било. Тук в темата някой ваши коментари бяха много полезни за мен, много ми даваха сили, много имах нужда да прочета точно тези думи.  Прегръщам ви всички! Tirex4e теб специално!♥️ Кажи роди ли се бебчето🙂
И да добавя благодарности на whitefang
Много полезна информация ми даде!!!
Виж целия пост
# 656
Хей момиче! Да...ти започна- точно,когато имах огромна нужда от това! Полезна си разбира се- виж, какво стана тук! Опора е за съжаление- за много хора... и аз си обещах да продължа! За всички останали. Сигурна съм, че това много помага и на нас и на тях.
При нас- шест месеца, тежка загуба...
Бебо се роди, да...имаха 4 месеца с мама. Видя го и съм благодарна за това! И той всъщност ме измъква...иначе- не знам просто.
Светла памет на скъпия ти татко! Прегръдка!
Виж целия пост
# 657
И моето момче отлетя и ме остави с раздрана душа.............Толкова беше зле накрая, че усещах ада край мен.
Виж целия пост
# 658
Съболезнования, с теб сме!
Виж целия пост
# 659
Съболезнования Кокорче! Светъл път на душицата му!
Сега ще е най-мощният ангел над теб! Бъди силна...той...вече е добре!
Няма думи за успокоение, остават обаче хубавите спомени, които никой рак не може да изтръгне. Така е вечна паметта на скъпите ни хора.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия