Глиобластом

  • 46 780
  • 813
# 660
Моите най-искрени съболезнования, мила Кокорче!
Знам какво ти е до болка, как боли. Знам че винаги ще бъдат с нас, и ще бъдат над нас, нашите любими.
Светъл път на душата му!
Господ да е с нас!
Виж целия пост
# 661
Момичета, по- силни сте, отколкото предполагате!
Щом минахте през това...няма,какво да ви събори. Сега сте всичко за дечицата- и майка и баща! Трябвате им с пълната си сила. Продължете- за тях и за вашите момчета!
Виж целия пост
# 662
Съболезнования, kokor4eto! Светъл път на душата му🥺
Виж целия пост
# 663
Толкова много мъка...много! Моите съболезнования! Съжалявам много за загубата. Много измъчени и изстрадали души има за съжаление. Имайте сили и се дръжте!
Виж целия пост
# 664
Съболезнования и от мен! Толкова е трудно, думи няма в такъв момент...боли ужасно и се надяваш да се събудиш от този кошмар и това никога да не се е случвало Sob Светла му памет!
Виж целия пост
# 665
Съболезнования, кокорче! Имах лошо предчувствие и не смеех да вляза във форума тези дни...но тази сутрин не издържах. Толкова ми е мъчно за всички, сякаш сте част от семейството ми.Много бяхме преди месеци, а сега ..почти никой не остана да се бори вече.Надявам се поне да няма нови случаи на тази ужасна болест.
Нека почиват в мир близките ви и не забравяйте, че тези раздели са временни и отново ще бъдете с тях в друг свят и друг живот.
Виж целия пост
# 666
Вчера отбелязахме 40 дни, откакто си отиде моето момче. Отиде си на 47 години. Толкова много обичаше живота и така му се живееше. Имаше толкова много планове, за два живота напред, а си отиде без време.
Двамата с него създадохме хубаво семейство, изградихме дом.  Дори усещах завист в хората към нас.
Сега гледам всичко създадено от него и се питам това ли е цената.
Когато дойде време да се радваме и да имаме повече време един за друг, се случи това. Сякаш е знаел, все ми казваше като завърша къщата и ще ме удари нещо, сънувах го.
Главата му винаги е работила. Имаше много идеи, много мислеше, през нощта не спеше и все плануваше нещо. Винаги ме е изненадвал с нещо ново, беше изпълен с енергия и сила за работа. Не се отказваше пред никакви трудности. Притежаваше изключителна физическа и духовна сила.
Не се страхуваше от нищо в живота. Мразеше думите не мога. Толкова силна ме караше да се чувствам. Знаех че с него нищо няма да ми случи.
Някъде бях чела че тази гадост покосява хора, които имат по висок интелект.
Смея да кажа че моето момче беше такова. Той беше различен, и за мен специален.
За мен беше истинско удоволствие и чест да бъда до него.... Толкова много ми даде. Чувствам удовлетворение за грижите които му дадох през цялото боледуване.
Липсва ми толкова много.....и винаги ще е така.
Виж целия пост
# 667
Светла памет! Толкова мъка и толкова хубави думи!
Всичко това мила...няма как да изчезне!
Няма как да те утешим...И времето няма да помогне особено. Няма да спреш да търсиш отговори и обяснения.
Много е несправедливо! Чудесно е обаче, как го помниш и споменаваш. Чудесно е всичко, което е оставил, след себе си!
Достоен, уви... кратък живот създал любов, семейство, дом...
47- как и защо!? Толкова млад...толкова несправедливо!
Не знам има ли отвъд...но на нас тук животът ни никога няма да е същият.
Успяваш ли да се посъвземеш?
Виж целия пост
# 668
Не много, Tirex4e. Времето не променя нищо. И няма да промени нищо.
Имам подкрепа от близки и приятели. Не се чувствам сама, въпреки че живеем сами с детето. Има постоянно хора около мен, идват много приятели. Не ме оставят, за което съм им благодарна. Дори има моменти когато искам да остана сама, а в къщи все е дошъл някой на гости.
И говорим много за него, виждам че и на тях им се говори за Дидко, което ме радва. Знам така че липсва на всички.
Той беше харизматична личност. Беше обаятелен за околните, някак все искаха да са покрай него. Търсеха го за съвети от живота. И все му казваха негови приятели, добре че те послушах като ми каза, за нещата от живота.
Имаше златни ръце, работлив, енергичен.
Имам нужда да споделя какъв беше той. Моето момче! И да съхраня това което той създаде. Искам да пазя винаги неговия образ и спомена за него жив. Той беше човек с главно Ч. Беше натрупал много житейски опит, знаеше как да действа в различни ситуации в живота.
А и детето му одрала кожата и характера.
Останаха дребни неща по къщата, за довършване и сега се заех с това. Знам че той ще се радва и ще ми помогне да ги направя отгоре. Не че е важно това вече, просто това ми помага да преодолеят мъката си, някак, като се занимавам с нещо.
Виж целия пост
# 669
Ех миличка...да- сега ще се грижат хора, да не си сама, но ще дойдат едни наистина раздиращи моменти. Със спомени,вещи,празници...
Ангажирай се наистина на макс., за да тушираш съзнанието с физически дейности и отнемане на вниманието. Много е мило, да виждаш, че човечето ти е било много ценно, не само за теб! И аз съм така с мама...липсва на много хора и това ме прави горда. Виждам също,че е най- трудно на татко...аз губя майка-скъп човек, но за него е другарчето му във всичко. Приплаква още, когато не е около нас. Чувам го...а е много силен човек.Няма да е лесно, има едно спокойствие, че няма физическите болки,но...страда душата...пуста остава.
Мъчи се да изглеждаш спокойна. Мъчи се да създаваш щастие за детенце! Само ти можеш да минимизираш травмата за нея.
Дидко е с вас! Знаеш и усещаш...топлината я няма,но енергията му е с теб и съм сигурна, че не би искал да страдаш! И мама не иска да се топя...все това си повтарям.
Прегръдка!
Детенце ти е всичко сега
Виж целия пост
# 670
Имам останали няколко опаковки дексаметазон и зофран, ако някой има нужда ми пишете.
Виж целия пост
# 671
Аз имам Ломустин, обърнах света за да намеря още една опаковка. Но при нас единствено гама нож е поредната стъпка, казаха да спрем всякаква химиотерапия.
Виж целия пост
# 672
Здравейте приятели,пуснах пост по темата Глиобластом,но явно не тук и незнам как да го намеря,че да стигне до вас.Нова съм и имам нужда от вашите съвети и подкрепа,но....
Виж целия пост
# 673
Fin4o, вече си в темата, върни се и прочети, тук всички сме минали и минаваме по този път, много вече загубиха битката, други още продължаваме.
След операцията, след около месец се провежда комбинирана лъче и химиотерапия, нужно е да се насочите към онкология и от там да ви насочат към лъчетерапия. УСПЕХ!
Виж целия пост
# 674
Благодаря ти Дими!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия