Глиобластом

  • 46 761
  • 813
# 675
Привет fin4o...
Съжалявам! Дано сме полезни...
Виж целия пост
# 676
Здравейте приятели, след операцията майка се чувства сравнително добре. След 3 седмици предстои  лъче и химио терапия, много се притеснявам, че отново всичко ще се върне като симптоми и живея с тази мисъл. Края на януари ми предстои пътуване по работа в трета страна за не малко време и съм супер стресирана какво ще се случи в този период. От това, което чета, рецидивите са след около 3 месеца, въпреки терапиите и незнам......
На вас желая здраве и сили!
Виж целия пост
# 677
Може спокойно да имате и повече време...но- да, да се надяваш да проработи лечението- уви, не....иначе е доста странно наистина, колко леко се минава през операцията и как добре изглеждат после.
Подготви се и много кураж! Крадете време...дано имате повече и да е пълноценно!
Виж целия пост
# 678
Ако сега трябва да решавам, не бих се навила на лъчетерапията при този вид тумор. Това, което слушам от други хора, а и това, което видях при баща ми, тя влоши общото му състояние. При него си е имало корова атрофия и преди това, но и лекарите си го казаха (тези, които бяха чести с мен), че лъчето е ускорила процеса. Ясно е, че няма истинско лечение, но поне да запазиш малко по-добро качество на живот. Дано намерят скоро нов и ефикасен метод, с който да лекуват глиобластомите.
Виж целия пост
# 679
Нати, напълно те подкрепям и аз съм на това мнение за лъчетерапията. Незнам дали изобщо с нещо помогна тази лъчетерапия, може би удължи дните с малко, но в страдание и агония. Но и това си е победа над тази гадост. Няма какво друго да се предложи като лечение, за огромно съжаление.
Виж целия пост
# 680
Как преценяваме, кое влошава много нещата? Отток, лъче,химия, растеж...нали без лечение,имат около 3 месеца? Не знам...
Виж целия пост
# 681
И аз смятам, че лъчето не само не помогна, но и навреди.
И аз не бих го направила, ако имах възможност.
Но човек трябва да мине през това за себе си...
Виж целия пост
# 682
Без лъчетерапия няма смисъл и от темодал.Тои не е цитостатик , а алкализиращ агент- предотвратява ДНК поправката на увредените от лъчетерапията туморни (и не само) клетки и така забавя рецидива.
Без последващо лечение след операцията рецидив е там някъде -около 3 месеца -при гранд-тотал резекция може и малко повече.до-5-6. А някои пациенти след лъче и темодал забавят доста рецидива и са си съвсем във форма до него.
Виж целия пост
# 683
Да, знаех, че всяка терапия само забавя и не лекува, но исках още мигове с любимия. Колкото и егоистично да е от моя страна..... А сега ми е едно празно в душата, живея по инерция. Има дни искам да за плача, а няма сълзи. Има дни, в които плача денонощно. А безсънието ме сломява.
Виж целия пост
# 684
Кокорче- не го мисли, като егоизъм....това са много тежки решения. Всеки от нас- опита всичко. Никой не е готов, с каквото и да е наясно, да спести опция за надежда. Всички сме вярвали, че...това е пътят, след като няма друг посочен. Още повече, че това се предприема, докато са все още добре. Когато вече положението е тежко е по- лесно да кажеш- не, няма да причиня още болки...
Жестока работа! Но...аз съм сигурна, че никой от нас не е сгрешил. Просто с това- изборите са твърде малко.
Прегръдка скъпа!
Виж целия пост
# 685
Какво лъче, каква химиотерапия...при мама точно 6 месеца след операцията настъпи края. Не видяхме никакво удължение от лъчето, не разбрахме дали после беше рецидив или някакъв кръвоизлив получи в мозъка. Знам само, че на втория ден от темодала се срина напълно - обездвижи се, залежа се и дотам....месец в агония и си отиде Sad И досега като си мисля за всяка стъпка, която предприехме, се чудя дали не сбъркахме някъде. Знам, че за това няма лечение, но се надявахме да има повече време...Дано не обезкуражавам борещите се още, но шокът от всичко това все още е толкова силен, толкова празна и безнадеждна беше борбата, толкова мъка се събра в тези 6 месеца и такава празнота остана после...много боли, много Sob
Виж целия пост
# 686
Мила Белокоске,
Какво толкова да объркаш при тази присъда...
Много неща имат значение- локация,стадий,размер,физическо състояние,възраст...направили сте, каквото е назначено. При нас- 9 месеца от операцията. Всеки си отива от различно нещо. Някои от растеж, отток, други от последствията на терапиите с овладяни за момента тумори...всеки крепи, докато има сили и възможност. Не се вини! Нямаме ход! А борещите се...ако има Господ- да е с тях, друго какво да кажем. Реалността е тази. По- добре да знаят...ние,всички тук бяхме с надежди. Последните месеци обаче си късам сърцето с всяка от вас...толкова преживяхме заедно, че сте ми много близки и скъпи! Много искам да не се измъчвате с вина и въпроси. Аз...поне това приех. Иначе- не ми става леко. Като нож ме прерязват спомени често. Уж приех, но си боли и липсва много!
Виж целия пост
# 687
Всички следвахме пътя, и съм сигурна че всяка една от нас е взела правилните решения, според ситуацията и състоянието на любимите си хора. Загубата на всяка една от нас е огромна, загубихме си най-скъпите. Непреодолимо е. Такова отчаяние ме връхлита на моменти, немога да приема този кошмар, идва ми да вия от гняв. Кой ги решава тия неща? Как за едни може за други неможе? Хиляди въпроси. Жестоко е.
Като започна влошаването, гърчовете и да се обездвижва моето момче, се обвинявах че го мъча като подложих на втора операция, на нова лъчетерапия с гама нож и всички стъпки от лечението, че му причинявам тези мъки, като продължавам да се боря за него. Сега изпитвам спокойствие че не се отказах, иначе щях да изпитвам угризения до края на живота си, колкого и да знам че борбата е безнадеждна. Все пак живя 17 месеца без 4дни от диагнозата. Лекуващия лекар от онкологията ми беше казал в един откровен разговор от последните дни - разбери, ти направи повече от колкото е възможно.
Всяка една от нас направи повече от колкото е възможно!
Разбрах много, на много неща ме научи изживяното. И си казвам болен да е, на легло да е, но да е до мен!
Виж целия пост
# 688
И ние така си казваме сега...да лежи,но да е тук,да я ИМА😭
Ама тази гад и това не позволява...
Сигурно сме жестоки,но...не мисля че и скъпите ни хора не искаха да се борят и не са искали да са тук. Те направиха своята саможертва и изтърпяха всичко за нас!
Виж целия пост
# 689
Аз много често се връщам назад и си задавам въпроси.
В един от разговорите ми с психиатъра от палеативни грижи, му споделих за терзанията си, затова дали съм направила правилните избори, а той простичко ме попита - “Кой решава кои са правилните избори? “
Няма правилно и грешно, няма и връщане на миналото назад, няма втори шанс, има само празнина. Много ми е тъжно, че така трябваше да свърши всичко - толкова мъчително и безнадеждно. Толкова е крехък човешкият живот.
Близо година мина, откакто мама си отиде, а аз не мога да го приема.
И след като бях свидетел на всичко, изпитвам ужасен страх да не се повтори с някой друг от семейството...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия