Ако ваксините пазиха от хващане и пренасяне на вируса Нидерландия, която е с 73 процента напълно ваксинирани щеше да има много по-малко дневни нови случая от България, която е със само 24 процента ваксинирани, а то е точно обратното.
Това не е вярно, защото:
1. Пряко сравнение между две страни се правят, когато има нормиране спрямо дневните тестове. Ако в едната страна правят много повече тестове на глава от населението(съответно покриват по-точно занолеваемостта), отношението на абсолютните дневни стойности не дават информация.освен това трябва да се сравняват аналогични части на вълните, не приведени към един и същи ден.
2. Ефективност спрямо заразяване в реална обстановка се смята така: от представителна извадка заболели за определен период от време (колкото повече тестове на случаен принцип, толкова и по-представителна е извадката). Данните от извадката (N случая общо) се разделят на две групи ваксинирани(n) и неваксинирани(m). Х-процент ваксинирани в обществото , 100-Х - процент неваксинирани в онществото. Ако ваксината има нулева ефективност отношението n/m ще е равно на Х/(100-Х). Коефициентът на относителен риск К се изчислява като:
K= Х*m/[n*(100-Х)]. За да се изчисти статистиката от неравномерности (съпътстващи заболявания, възрастови разлики и т.н) между двете групи m и n , коефициентът допълнително се коригира спрямо тези фактори. Ако обаче извадките са достатъчно еднородни, горната проста формула също върши работа.
К е стойността, която имаме предвид, когато казваме ваксината пази едиколкоси пъти от заразяване.
3. От един единствен ден или малък отрязък от време не може да се правят заключения като твоето. Най-краткият период, за който има смисъл да се изследват данните е времето на полувълната ( от подножие до пик) и то само ако е симетрична.
