Седми клас 2021-2022 тема 3

На моя взех да му купувам оригинални на пума скъпи са да ,но като си направих сметката ми се видя по изгодно На годината един път му купувам ,като му умалеят .Преди купувах на две седмици!

Купувам му качествени маратонки и досега скъсана няма. Обаче... Маратонките му винаги изглеждат ужасно. Настъпва ги, в съблекалнята на залата просто ги запокитва нанякъде, съответно и други освен него ги настъпват или се спъват в тях. Отделно, понеже го мързи да ги развърже, ги изхлузва завързани, след това се мъчи и така да ги обуе, ако не успее, тогава развързва. Няма оправия. На големия обувките винаги изглеждат чисти, а на малкия все едно е ровил из бунището с тях.

Тони, разсмя ме с тези патъци 😂
Аз бях такова дете, но баща ми приемал нещата от хубавата страна... Нека къса детето, нека тича и играе... Значи е здраво!
Сега нали чакам да порасне крака на наборката и да наследят хубавни... Та има поне 4-5 чифта хубави маркови маратонки, страхотни кожени кубинки, лачени кубинки, кецове, джапанки... Няма сандали щото аз не нося такива и ми се струваше кощунство да харча пари за тях 🤣🤣🤣
Но пък крака спря за момента да расте... Май нищо няма да наследя, тя ще ги скапе 🤪

До около преди две години, каката беше с тесен и малък крак. Лесно се избираха обувки и ме слушаше (гледах уж по-маркови да взимам). Сега е с тесен крак, 40-ти номер + кифленски претенции. Мъка не на квадрат, ми на 'ен-та' степен е с нея. Та обикновено обикаляме молЪт и каквото се хареса на кифлата - се взима.
Но трябва обувката да е супер зле, за да я скъса.
Примерно има и конверс-кецове, и адидас-маратонки, но има и едни измислен обувки от бершка - здрави са всички. Нейни боти от матстар са още читави, на брат й обаче зимните обувки (купени са заедно миналата зима) буквално се разпаднаха.

А малките - дебело краче, висок свод - взимам това, което им стане. Обикновено избираме от един модел... Ако случайно има два подходящи модела, то пък няма да има номер от единия.
И да - малката не може да износва обувките на кака си точно щото е с дебел крак.

Благодаря за новата тема!
От понеделник ще бъдем онлайн. Сега класът е в карантина. Слава Богу, че вече се чудех как да действам другата седмица, особено при положение, че имаме позитивни в класа. Но било ротация, доколкото разбрах - т.е. ще е временно.
Брей, дано се вразумят тия хора час по-скоро и да спрат децата малко.
Като гледам що"мъдрости" се изписаха относно идеята за тестване на децата във ФБ... Направо ме хваща страх в какъв свят живеем. За мен това е една разумна и наложителна мярка. Не разбирам съображенията на хората, които ги отричат. Прочетох, че бъркали в мозъка на децата, травмирали ги, взимали им ДНК материал и даже щели да ги изследват за донори. Направо...

За обувкитеда се изкажа. Детето пази и обикновено му омаляват, нямам спомени да е късал. Аз обаче от малка все нямам обувки като хората. Купувам и скъпи и по-евтини и всичко успявам да съсипя някак си. Явно е до походка. Бързо ги късам, отлепям и т.н. Нямам идея как го постигам. ММ има обувки/маратонки отпреди 16-17 години, когато заживяхме заедно. Като нови са. Аз обикновено купувам нови и изхвърлям старите, защото вече въобще за нищо не стават. Та тъй.

utro77, ако може една лека поправка, фактически ще почнат от вторник, понеделник е почивен ден.

boksii, хич не питай, от най - долнопробните, до най - марковите, ха познай за колко време са оцелели. Баща и, от Белгия и беше купил маркови, емиии, още не ги сложи, конеца на тигела цъфна, дадохме ги за ремонт, човека се постара, залепи ги, заши ги, и след няма и месец се скъсаха и разлепиха, да добавя само, че кончето което стърчеше беше отгоре на обувката, нищо общо със стъпалото нямаше. След известно време, пак и беше пратил едни, уж пак маркови, на друга марка, ми и те по същия начин. Няма Пума, няма Найк, няма Адидас, всичко до месец трае. Като цяло кракът не и расте бързо, точно като нея, бавно и славно се придвижват напред и нагоре. И ако не беше това паласпурско късане на чепиците, щеше да е ехееей, ама къде ти. Явно ще трябва да и поръчам някакви специални, смесица от желязо и камък, или другия вариант ще бъде с цървулите на баба и.

ston, ехааа, де да беше и при нея така, поне щях да се занимаваме с почистването им.

*PipiLota*, да ти пратя и моята дивачка при теб, да обмените опит, и случайно ако намерите решение на този проблем, ще бъде супер. И тя като теб, все не знаела как, кога и защо.

irchick, то и други изрази имам в речника, но не смея да ги употребявам, сигурно и другите имат, но и те се въздържат. Обичам да ги употребявам когато съм в компания, или за да разведря обстановката. На моменти като кажа нещо от време оно, диването почва да гледа с изцъклени очи, и се почва кръстосан разпит, съответно след известно време, вече всичко е забравила, и пак наново се обяснява.
Та сега се сетих че един път и предложих налъми да и купя, а тя - какво е туй, какво представлява. Та и това трябваше да и го изясня.

О, Тони, тая работа с обувките наистина май е до походка. Иначе, в кръга на шегата, може едни работни обувки с метални бомбета да ѝ купиш и да видиш дали и тях ще успее да съсипе

Иначе, моят мъж така съсипва обувки за около месец-месец и нещо. Нямам идея какво прави, как ходи. Купували сме всевъзможни от всякакъв ценови клас (до безобразно скъпи), ами не. Вместо 1, издържат 2 месеца, но определено няма как да си оправдаят инвестицията. Затова отива в Декатлон, там винаги има една серия маратонки за 25-30лв, купува си 4-5 чифта и си знае, че сезонът е подсигурен
Аз също имам обувки на по 15 години, които чинно прибирам след края на сезона и за следващия пак изваждам. Някои ми писва да ги гледам, ама са си здрави и удобни.
Но по повод пазенето - миналата седмица, докато още бяха присъствено се прибира баткото вечера и казва от вратата - "обувките ми се ужасно мръсни, директно ги вкарвам в пералнята. Някой друг има ли обувки за пране, или да пускам само моите? " Сестра му (наборката) казва - оо, моите са идеални. Отивам аз да инспектирам дали няма нещо все пак и гледам - ами тези "толкова мръсни обувки" добили малко фин прахоляк, ако ги поизтупаш, ще светнат. А на наборката обувките...все едно е минала през 3-4 строежа на прибиране. И както казва Стон - настъпвани до безобразие. И тя ги събува завързани, а дори права в автобуса като стои, с единия крак си стъпва върху другия! И вечно са едни деформирани, намачкани - не знам как го постига. Отидах с двата чифта при бащата-чудо, показах му ги и викам - виж "належащите" за пране, и тези, дето уж били съвсем чисти. Той кротко обобщи - "бащичко" и това изчерпа всичко по темата...

Каката беше такъв терминатор. Обаче й бях взела от ибей някакви английски работни кубинки, на мартенси ги докарваха, но с метална вложка - 8 години як гърч понесоха, едва тази се разлепиха отпред, с активното съдействие на кучето й.😉
Малката къса само текстилни маратонки и пантофи и то на големия пръст отгоре. Иначе ги жули и цапа ужасно, все едно е на строителен обект.
Но и двете от 12 годишни си знаят обущаря и активно си го ползват, мен не ме намесват.

мандаринка, идеята не е зле, макар и на шега, стига подметките да са от твърд материал.

Питах си я аз, сеща ли се какво е налъми, и дали помни че съм и говорела за това, отговора беше не помня, та като я попитах отново, няколко пъти какво е, тя само ме погледна и каза - химичен елемент? , хммм, викам ти май си почнала да залюбваш химията, щом само тя ти е в главата, да не би вместо мозък, да имаш химия. Наложи се пак да обяснявам, нещо което ще се случи пак в най - скоро време. Сега си припомняме наученото от На прощаване, и след малко ще я подстрижа малко, какво и е щукнало от седмица насам не зная, но голям зор, много напира, после продължаваме. Казала от къде - до къде да учат, но как ще схване за какво иде реч, ако не го научиш цялото, та ще се борим, аз, тя, учебника и стихотворението, дано и Ботев да помогне .

Цоп и аз в новата тема!

Аз ли съм единствената, която идея си няма какво учат, до кой урок са и пр. Осигурила съм ѝ курс по БЕЛ, частни уроци по по математика, ученето си е неин ангажимент. Аз буча за резултати. През седмица имат пробна матура в курса по БЕЛ и на двете пробни има 70 точки от 100, доста далече от това, в което се целим (не знам кой се цели, аз или тя). Повиках вчера, после ми дожаля, излишно много са натоварени горките. Нито научават нещо трайно, нито е интересно, супер тъпа система, която не зачита индивидуалните умения и интереси на децата.
Аз и с малкия не се занимавам, той е 3 клас, много скатава, ама и той да си носи последствията.
Бебето го мъчат зъби и се будим по двайсет пъти на нощ, през деня освен да се гушкам с него, нямам капацитет за химии, физики и пр.
Много се шашкам като чета колко болни има, включително в темичката ни. Аз съм между две ваксини и се моля да ни подмине и сега

Може да се каже, че и аз не знам на кой урок са по предметите, макар сега като са ДО да чувам понякога какво се говори. Детето се справя само.

И... Не мога да не споделя, че относно грижата на конвейрн в болниците не е от сега.

Че те имат метална вложка, тя идеята е да не стъпиш на някой пирон, примерно, и да си пробиеш и крака, заедно с подметката. Пробвай, има и много джиджани модели
Светна ми 6 по химия на устно изпитване. Значи имало смисъл от моите "ненужни" подробни обяснения и серия уравнения за изравняване.
А снощи, на въпроса докъде докара ученето на стихотворението, подхвана контра тирада - абе тоя Ботев толкова ли не можеше нещо по-полезно да свърши в Румъния! Едни макарони на фурна да беше направил за гладните хъшове, а той, седнал безсмислици да пише. А-ха да я зашлевя и като прихнах да се смея...отиде ми конското.

Аз съм обяснявала преди защо и колко уча - в общи линии по всичко, всеки урок. Налага се. Чертая мисловни карти, обяснявам понятия, преразказвам. Тя после по картите сглобява сама урок. Радвам се на деца, които сами си учат (имам и такова), но това ми дете е със "специални образователни потребности". Едно клише, което ангажира цялото ми свободно време и енергия. Не помня последните 12 години да съм сядала вечер на дивана "да си почивам". Прибирам се от работа и започвам...работа с нея. Освен домакинските задължения. Не знам как ме търпи мъжа ми, надявам се, че оценява, че правя това, което е нужно, пренебрегвайки себе си, а и него. Събота и неделя са посветени на учене - от сутрин до вечер. Цяло лято се минава материалът от предишната година. Наборката става все по-самостоятелна, тази година има предмети, по които само гледа урок в уча.се и после ми го разказва. Малко остава да доучим съвместно. Така е по география и история. Но физика и химия са ѝ препъни-камък. Биологията просто не е нейното, не ѝ е проятно и си личи. А ѝ е много трудно. Що клетки нарисувахме, ще едноклетъчни - забравя ги до ден-два. Това е положението. Най-хубаво е, че математиката стигна прилично ниво. Ще се боря и тази година и после ... не знам. Надявам се да доживея да седна на дивана...

Ми аз проверих в школото и видях, че математика са на разлагане, чрез формулите за съкратено умножение. Иначе миналата седмица дойде да ме пита дали аз съм добра в многочлените. А аз директно го питах проблем ли има. Не бее, не искал да му обяснявам нищо, простов многочлените не се чувствал така сигурен като в други раздели и да ме питал как е било навремето при мен. Малко не му повярвах, ама...

За обувките и аз бих казала - щом къса, значи се движи. Моят как да ги скъса, като дупето му е залепнало на стола. В момента кракът му расте и купувам най-евтинджос обувките, защото му омаляват докато са още нови. Лятото беше 39-ка, всичко остана за мен. Сега е между 40 и 41 и мисля, че каката ни, която е 40 ще намаже и тя. Тя затова стратегически му предложи едни унисекс маратонки, които тя харесва та ще останат за нея. Но между 41 и 45 (колкото е таткото) няма кой да ги носи, затова е на някакви измислени.
Но дъщеря ми също ходи като спънат кон, вечно се препъва и наистина като стои на едно място си стъпва с единия крак върху другия. Добре, че мина на дебеели и тежки кубинки та поне това упражнение вече е трудно.

И аз съм от майките, които оставят детето си да си учи само. Единствено по математика проверявам домашните, защото по този предмет материала ми е все още ясен, по всичко друго да се оправя сама.

Мандаринка , възхищавам ти се! И се радвам всеки път когато се похвалиш с твоята дъщеря. 🙂